През 1388 г. непокътнатата крепост Тарана (дн. Тутракан) минава в ръцете на турците. И тъй като землището на с. Старо село е в съседство, турците се настаняват и в него.
М. Йонов пише, че в дневниците на Киндеберг (1672-1674 г.) е отразено следното: „Малко на запад от Тутракан се намира с. Ески Смил (дн. Старо село), което е с двадесет и няколко къщи”.
Но както се случва в ония страшни години, в селото идват чуждоземци, подгонени от османлиите, и староселци ги приютяват в домовете си. Неканените гости обаче донасят със себе си и заразата на коварната болест – чумата.
Настъпва страшен мор. Оцелелите хора решават да напуснат това проклето място, което винаги ще им напомня за смъртта на най-близките им.
Заселват се на километър южно от старото землище по десния бряг на Стара река, но вече нагоре – до вековната гора „Боблата” с площ от 50 хиляди декара, където въздухът е най-чист.
И през втората половина на ХV век Добруджа претърпява нови тежки удари, когато управители на санджака са Мехмед ІІ и Ракас Синан бей. Османското владичество се стабилизира. Военизираните организации способстват за ислямизирането и турцизирането на местното население.
Турските издевателства и тук не отминават раята. Агите и бейовете жестоко експлоатират местните жители. По-хубавите моми нямали право да се женят за българи…
Стари хора са ми разказвали, че от родовете на Трънчовци и Папашчевци имало потурчени девойки. Турците от съседното село Тюрк Смил (дн. Нова Черна) често нападали селото и го ограбвали. Това се потвърждава и от името на местността Маразлъка, която е свързана със следното предание.
Много били мъките, които преживял народът ни в черните години на робството. Из земите ни бродели башибозуци и черкези, които нападали нивите, ограбвали къщите и избивали беззащитните мъже, жени, старци и деца.
В една ранна утрин хубавицата Мара натоварила с майка си магарето и го повели към голямата нива, недалеч от селото. До обед двете жени жънали без да си починат. Когато слънцето се издигнало най-високо на небосвода, Мара се изправила и се заоглеждала настрани. „Мамо, айде да си идем. Мирише ми на турци” – рекла тя.
Докато казала тези думи, от гората излезли мустакати и страшни османлии, които се нахвърлили на момата, осквернили я и отрязали главата й пред очите на майката. Скоро те изчезнали там, откъдето се появили. А съкрушената майка едвам качила милата си щерка на самара и подкарала магарето към къщи.
Това предание ми разказа 83-годишният Димитър Иванов Равалиев, който го е чул от дядо Стефко през 1912 г., когато той е бил на 115 години.
По време на Априлското въстание дядо Янко Ангелов организира група староселци, които се въоръжават с колове и сопи. Оттогава досега в Старо село не живеят други народности, освен българи. Това е едно от малкото населени места в областта, където населението е само българско.
Василка Равалиева,
Председател на НФСБ,
с. Старо село,
обл. Силистра
Патриотичен календар
21 март 1921 г. — Роден е Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) – български писател, хуморист и драматург, известен най-вече с поредицата „Приключенията на Лиско“ и сценариите на филмите „Петимата от „Моби Дик“ и „Бягство в Ропотамо”
22 март 1918 г. — Умира Панайот Хитов
23 март 1869 г. — Петко Славейков основава към българското читалище в Цариград Българско благодетелно братство „Просвещение“
23 март 1907 г. — Умира войводата Филип Тотю
24 март 1201 г. — Цар Калоян превзема Варна, с което градът преминава от Византийската империя в България
26 март 1950 г. — В София е проведен първият мач от българския турнир по аматьорски бокс "Странджа"
