Предшественикът на Левски е потомък на болярина Продан войвода, на чието име е наречено село Продановци
Автор: Иван Ненов
В книгата си „Хайдути”, която днес трябва да бъде настолна книга на всеки българин, Николай Хайтов с встъплението си дълбоко подчертава, че „ние, българите, имаме една съвсем приблизителна, да не кажа – изопачена представа – за нашето хайдутство. Главната причина за това е, че историческата наука не е още намерила време да се позанимае с този много интересен период от историята, домашните извори не са проучени, нито издадени и като изключим две-три публикации на османски документи във връзка с хайдутите, останалото е – кажи-речи – в пълна тъмнина за широката публика”.
Най-пълни данни за живота и дейността на Христо Проданов, останал в историята на хайдушкото движение в България с името Чакър войвода, днес, а и за в бъдеще, ще черпим от книгата на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев „Самоковският освободителен деец Чакър войвода” (Непобедим герой за свободата на България, покровител на българите, обуздател на турците).
Роденият през 1861 г. в Самоков Тодор Димитров Кантарджиев е участвал като командир на рота в Сръбско-българската война при Сливница и Пирот, за което е награден с орден за храброст. После завършва военната академия в Брюксел, Белгия. Взима участие във всички войни – Балканска, Междусъюзническа и Първата световна. Той е освободителят на Добрич, където, както сам отбелязва: „с вързана за врата гипсирана десница командвах победоносно „Источната настъпателна група” на ІІІ армия”.
През тридесетте години на миналия век, след като е отпразнувал своята златна сватба, заобиколен от синове, дъщери, внуци и правнуци, ген. Кантарджиев е обладан от още една родолюбива идея – да напише книга за „единствения самоковски освободителен храбър деец Чакър войвода”.
„Христо Чакъро е живял в нашата „Крайискърска” улица, недалеко от дома ни. Родителите ми знаеха и често пъти, по мое искане, ми разказваха по нещо от живота, дейността и убийството на „Чакъро” – отбелязва в „Как написах книгата” авторът.
Не само родителите му са разказвали спомени. Тодор Кантарджиев е разговарял и с живи четници: „Когато, впоследствие, бидох взет на работа в кафенето на зетя си Христо Карагьозов на улица „Крайискърска”, обръщах голямо внимание на разговорите на възрастните посетители, особено на негови съучастници Дикята, Месаро и други...
Често пъти, вечерно време, при връщането им от дневната работа, се отбиваха в кафенето-кръчма да си пийнат шишенцето ракийца. Използвах случая, че ги разпитвах за дейността им в Чакъровата дружина. Те ме обичаха. Аз, за благодарност, ги черпех по чашка ракийца”.
Решил да остави за потомците спомените за „Най-знаменитата личност в бойната история на родолюбивия природно хубав Самоков”, ген. Кантарджиев започва книгата си със силно впечатляващата и жива през Възраждането легенда за цар Иван Шишман, водил последната си битка с турците в Рудежо – полето между Самоков и с. Доспей, където от капките кръв от неговите рани бликнали Цареви кладенци, а царят сам се възкачил на Доспейския баир и тръгнал за Рилския манастир.
Рано сутринта го съзряло едно овчарче и извикало: „Тате, я виж, човек без глава, ходи и си носи главата под мишница“. След тия думи царят паднал и умрял. Това място самоковци наричат „Гробът на цар Иван Шишман”.
Освен да разкаже преданието за цар Иван Шишман, което в Самоков са знаели и децата , ген. Кантарджиев не пропуска да подчертае, че за това предание „не е невъзможно, първият и най-голям народен будител – Отец Паисий, за пръв път в детинството си да е чул в родния си град Самоков (близкото село Доспей), споменатите легенди, че българинът некога е имал „свое царство и господарство със славни царе.”
Тези две исторически личности – цар Иван Шишман и Отец Паисий, несъмнено, според автора, са изиграли решаваща роля при формирането на патриотичния характер на Чакър войвода.
Ако Хайтов акцентира върху най-впечатляващите битки на „самоковския барон”, като изтъква и рицарското му поведение към победените от него врагове, ген. Кантарджиев – от многото събрани спомени – разказва и случки, които имат по-битов характер.
Христо Проданов е потомък на болярина Продан войвода, на чието име е наречено близкото до Самоков село Продановци. Баща му също се е казвал Продан и се е заселил в Самоков, оженил се за Елинка от с. Вакарел и през 1815 г. им се ражда бъдещият великан Чакър войвода.
Бащата, който се държал гордо пред турците, бил убит. Един от неговите приятели отмъщава „поучително” за това убийство. Заради необикновената физическа сила на Христо Проданов, проявена още в юношеските години, турците искали да го убият, защото те се „срамували”, че са по-слаби от него.
И турци, и българи са били възхитени, когато Чакъра спасява своя съсед Богдан от мечката стръвница, голяма колкото черна биволица. С удивление са го питали страшно ли е било, а Чакъра им отговарял с насмешка: „Преди всичко трябва да си обуете двои гащи.”
Христо Проданов – Чакър войвода. Той е един от покровителите на Рилския манастир. Може да се смята и за основател на туристическото движение в България. На празника Света троица през 1854 г. към Яръ бунар тръгнали да се веселят десетки самоковски семейства – от децата – до бабите и дядовците. Откъм Кара гьол дошла четата на Чакъра и празникът започнал. Четниците пеели „От как се е, мила моя майно ле, зора зазорила” и носели червено, „изпъстрено с родолюбиви бойни знаци” знаме.
При срещата на четниците с гражданите Чакър войвода държи реч. Думите му са силни, думи на народен служител: „Мили ми съграждани, самоковци! От мнозина бех чувал силното ви желание да видите бойно стъкмени и наредени храбрите ми юнаци, които ви дадоха свобода и ви пазят от турците! (Посочи дружината и каза): „Ето днес изпълних силното ви желание! Това е почти цялата ми дружина!”
После войводата разказва за подвизите на своята чета, за това, че във всяка битка е побеждавал. А след благословията на „стария подгърбен поп Никола” Чакър войвода се обръща към присъстващите с думите: „Моля, бащи, майки, братя и сестри. Бъдете добри да изслушате с най-голямо внимание нарочно приготвените за празненството следните родолюбиви, възвишаващи духа ни писания”. Тогава юношата Михал, син на поп Никола Гушльов, прочел от ръкописния брой на „Славянобългарската история” на Отец Паисий: „О, неразумни и юроде...”
Чакър войвода се е борел за високата нравственост на своите съграждани. Той е забранил на турци и българи блудството. От неговото наказание са се плашили и драстично са намалели картоиграчите, пияниците и скандалджиите, защото не е имало кръчма, в която пияни младежи, всеки от които е носел в пояса си молла бичак (прав нож), да не викне: „Я тебе ке ти шмръкнем кръвта!”
Дори когато многобройната челяд в едно семейство е вдигала голям шум, майките и бабите са ги плашели: „Тио, оти Чакъро ке дойде!”
След предателството и смъртта на Чакър войвода султан Меджид пожелал да види и да поговори малко с Чакъровите помощници Дикята и Месаро. Самоковският каймаканин им казал това и те се съгласили. До София ги изпратил с файтон и им дал пари за харашлък. Но Софийският валия ги арестувал и до Цариград са изпратени като затворници. А когато султанът ги виждял, се провикнал: „Ха, сега разбрах защо тази шепа хора на Чакър бюлюкбаши държеше на щрек цял Софийски вилает!”
Като узнал, че Месаро е дърводелец резбар, а Дикята – строител зидар, той ги изпратил да работят в „терсханата”. Дал им и заплата. Те изкарали там 15 години.
И двамата доживели до дълбока старост, а съдбата отредила да ги срещне със 17-годишния юноша от тяхната „Крайискърска” махала Тодор Кантарджиев – бъдещия генерал-лейтенант. А той да запише за идущите поколения разказаните от тях спомени за Самоковския барон Христо Проданов – Чакър войвода.
