Преди 570 години
През май 1444 г. войската на полския крал Владислав ІІІ,
отправила се на кръстоносен поход срещу турците, стига до Видин. Войска е малко преувеличено казано, защото това всъщност е един отряд от около 7,5 хил. души, главно поляци, но в него са се включили 650 рицари от Германия, Австрия, Унгария. Въпреки благословията на папата за този поход, не са се отзовали латинците – италианци и французи, а Владислав много е разчитал на тях.
Но и при това положение той не се отказва от начинанието си и повежда тези, които е събрал. Пътят му до река Морава е лесен. В тези земи турците още не са успели да наложат своята власт. Първите нападения от тяхна страна са след като Владислав преминава река Морава, но те са от малочислени отряди, които лесно успява да разбие и така стига до Видин. След превземането на града турците са запазили крепостните стени, в него е настанен гарнизон от 15 хиляди души, защото го смятат за важна опора в покрайнините на завладените земи и изходен пункт за нови завоевания.
Когато Владислав стига до стените на крепостта, портите й са здраво залостени, а войниците му са посрещнати с дъжд от стрели. Налага се крепостта да бъде обсадена. Но полският крал не иска да губи време. Неговите намерения са бързо да стигне до Черно море и след това да нападне и превземе столицата Одрин. Същевременно не иска да остави в тила си такъв укрепен град с многочислен гарнизон.
Докато се чуди какво да прави, при него идват български първенци от Видин и околностите. Те предлагат у турците да се създаде впечатление, че войската на Владислав се оттегля на запад, защото е сметнала за невъзможно да превземе крепостта. Това ще повиши самочувствието на османците и те ще се втурнат да преследват християнските войници. В същото време българите в града ще вдигнат бунт и ще се справят с малкото останали там турски войници.
Владислав приема този начин на действие и всичко става по замисления план. Поляците се изтеглят зад Тимок, но рицарите и полската конница се укриват около източния бряг на реката. Турците правят разузнаване и чрез него установяват, че на западния бряг има не повече от 4 хиляди пешаци, с които лесно могат да се справят. Затова предприемат нападение през няколко брода, където реката е до кръста. Но това е така, защото българите са направили няколко бента и затова нивото на водите е спаднало.
И когато турците навлизат в реката, бентовете са отприщени и ги залива вълна, висока над 2 м. Тя отнася хора и коне. Оцелелите се добират до източния бряг, но там ги нападат рицарите и полската конница. Турците се впускат в бягство, но по пътя са пресрещнати от въоръжени с вили, коси и брадви българи. Тичайки без ред, османлиите успяват да стигнат до Видин. Вратите на крепостта обаче са затворени. Поетото обещание от българите да въстанат и да се справят с останалите там турски войници е изпълнено.
Поляците и рицарите, които не са понесли никакви загуби, а и са с повишен боен дух от успеха, се впускат да громят турците. Към тях се присъединяват и българи от околностите на Видин. Вражеските военачалници са напълно объркани. Тогава имамите тръгват сред обезверените и уплашени войници и ги призовават да дадат живота си за славата на Аллаха. Фанатизираните турци се съвземат и се хвърлят в отчаяна битка. Но христянските воини ги посрещат хладнокръвно и прекършват техния устрем. След двучасово сражение на бойното поле загива почти цялата турска войска. Малцината оцелели търсят спасение чрез бягство.
След като противникът е напълно разгромен, вратите на крепостта се отварят и воините на Владислав са тържествено посрещнати в града. Полският крал е въведен в полуразрушения дворец на последния български цар Иван Страцимир и е поставен на импровизиран трон, а на главата му слагат корона от върбови клонки.
Видин отново става столица на българското царство. В полския отряд се включват 3500 българи и тръгват да освобождават поробената си родина. Глътка свобода, но тя е така сладка и изпълнена с надежди.
Патриотичен календар
16 май 1915 г. — Антантата връчва първа нота на България по време на Първата световна война, като й предлага да нападне Турция и да завземе Източна Тракия
17 май 1555 г. — Мюсюлмански фанатици убиват в София с камъни Никола Мартинов (канонизиран като свети Николай Софийски Нови), решил да се върне към християнската вяра
17 май 1913 г. — Подписан е Лондонският мирен договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) от една страна, и Османската империя – от друга, с който се слага край на Балканската война
17 май 1956 г. — България е приета за член на ЮНЕСКО
17 май 1976 г. — (стар стил) Четата на Таньо Стоянов, по-известен като Таньо войвода, преминава Дунава и слиза на български бряг
17 май 2006 г. — Жертвите на Баташкото клане са канонизирани за светци от Българската старостилна православна църква и стават известни като Баташките мъченици
17 май 2011 г. — Учредена е политическата партия „Национален фронт за спасение на България“
18 май 1905 г. — В София отваря врати Народният музей, днес Национален археологически институт с музей
18 май 1872 г. — Роден е Яне Сандански
19 май 1876 г. — След 9-дневни кървави сражения башибозукът и османската войска превземат обсадения от тях Дряновски манастир, отбраняван героично от четата на Бачо Киро и поп Харитон
21 май 1865 г. — В жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която, освен него, взимат участие Стефан Караджа, Хаджи Димитър и други видни български революционери
