Навършиха се 115 години от рождението на великия композитор
Автор: Огнян Стамболиев
На 13 март отбелязахме 115-годишнината от рождението на един забележителен българин – Панчо Владигеров. Класикът на българската музика израства като дете чудо – започва да свири на пиано от ранна детска възраст. А неговият брат близнак Любен Владигеров учи цигулка и става известен инструменталист.
През 1910 г. постъпва в частното музикално училище в София в класа на известния клавирен педагог Хенрих Визнер и успоредно с това изучава основните музикално- теоретични дисциплини при композитора Добри Христов.
През 1912 г. заминава за Германия, където като „изключително дарование” е приет във Висшето училище за музика в Берлин. Там негови учители са Хайнрих Барт, Паул Юон и Георг Шуман. През тези години създава първите си по-сериозни опуси и дава първите си големи концерти като пианист. На два пъти получава престижната Менделсонова награда. Това е най-голямата премия за един млад композитор в света.
През десетилетието 1920-1930 г. се утвърждава като композитор и изпълнител от международен мащаб. Става щатен композитор и диригент в прочутия „Дойчес театер“ в Берлин, където работи в сътрудничество с големия немски драматичен режисьор и реформатор на театъра Макс Райнхард.
За тази знаменита сцена Владигеров създава музиката към много класически и съвременни немски и чужди пиеси. Това е голяма школа за него. По това време създава някои от най-значителните си творби: Българската рапсодия „Вардар“, Концерта за цигулка, Българската сюита, „Есенната елегия“, „Хумореската“, Клавирен концерт №2, Седемте симфонични танца, редица пиеси за пиано, цигулка и голям оркестър.
Въпреки успеха, който постига в Германия и отзвука му в Европа, Владигеров не остава на Запад, а предпочита да се върне при корените си, в България, да твори българска музика, по български теми и мотиви, да гради родната музикална култура.
Заедно със своя брат близнак Любен Владигеров той прави сонатна двойка (пиано и цигулка) и концертира редовно в столицата и в цялата страна. През 1926 г. става един от основателите на първия наш музикален фестивал „Варненско лято”, на който се изпълнява само българска музика.
През 1932 г. е поканен за професор по пиано в Музикалната академия в София.
Дванайсетте години до края на войната протичат в най-интензивна творческа и концертна дейност. След 1945 г. продължава да концертира като блестящ пианист и композира активно, но посвещава немалко от силите си и на преподаване. Така след себе си той оставя цяла школа – няколко поколения композитори, които творят съвременната българска музика.
Класикът полага основите на редица жанрове в нашата музика — цигулковата соната, инструменталния концерт, клавирното трио, и се утвърждава като първомайстор на българската клавирна музика, както и като един от най-крупните наши и европейски симфоници.
Мелодиката му, макар и със специфично инструментален характер, е подчертано песенна. В музиката си той не цитира пряко, а претворява българския фолклор, твърдо убеден, че един истински национален композитор „не трябва да ограничава творчеството си, а да се стреми да създава творби в национален дух и форма, които имат и общочовешко значение“.
Единствената опера на Владигеров „Цар Калоян“ по либрето на Фани Попова- Мутафова, едно наистина мащабно, майсторски изградено историческо платно, е всъщност нов етап в развитието на нашата музика.
С нея българската опера излиза извън рамките на фолклорно-битовата ограниченост и техническите и композиционни несъвършенства, характерни за творбите на повечето от неговите предшественици.
Всъщност тя е първата ни музикално-сценична творба, получила и голямо международно признание. Премиерата й е предавана по редица световни радиостанции. Но у нас тази прекрасна опера е играна досега само в Русе, София и Стара Загора - при това отдавна, а би трябвало да е в постоянния репертоар на нашите сцени.
Много от опусите на нашия класик влизат в репертоара на големи чужди оркестри, диригенти и солисти, а музикалната критика го определя като един от водещите композитори на съвременността.
Разпространението на Владигеровото творчество по света всъщност започва още от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови произведения се издават на ноти от авторитетното виенско издателство “Универсал едисион” и на грамофонни плочи от “Дойче грамофон” (Берлин) . Изпълняват се и многократно из цяла Европа и САЩ. Самият той гостува в десетки европейски държави като изпълнител на свои концерти за пиано и пиеси.
