Как в Търновско посрещат обединението на „двете Българии”
Пощенска картичка от момента на обявяване на Съединението
06 Септември 2014, Събота
Преди 129 години
Как съдбоносното за България събитие на Съединението бива посрещнато
Автор: Маргарита Атанасова – Арачийска
в Бяла черква и Велико Търново разбираме от разказа на свещеник Пенко Франгов – участник в четата на Бачо Киро и поп Харитон, поборник, сражавал се и в Сръбско-българската война, а после и народен представител.
„На 7 септемврий… сутринта рано, два часа преди да се съмне, камбаната в селото ни (дн. Бяла черква) почна да звъни доста силно… Аз се събудих… бързешком се завтекох към селската канцелария, гдето сварих кмета ни Юр. Матеев. Щом ме видя, той ме поздрави с думите: „Честито Съединение”. „Радвам се, това нещо се очакваше” – му отговорих аз.
Стражарин беше донесъл телеграма, която прочетохме гласно. През това време камбаната не преставаше да бие, а на мегданя пред канцеларията се събра, речи, цялото село.
Зарадвани всички от това известие отидохме в черковата „Св. Димитрий” да направим благодарствен молебен. След молебена около десетина души, трогнати извън душа, решихме да отидем в Търново.
На заранта на 8 септемврий пристигна в Търново от Варна Н. Ц. В. княз Батемберг, посрещнат тържествено от народа. Вестта за Съединението бе обрадвала всички… няколкохилядното население, което се бе стекло от околните села и от махалите на Търново…
Правителството предвиждаше опасност от страна на Турция, затова стана разпореждане да се събират доброволци и да се изпращат към турската граница, защо нямахме достатъчно войска, която да спре нахлуването на турците в Тракия… В късо време се събраха доброволци, на драго сърце се образуваха чети и тръгнаха към турската граница…
През този ден пристигна депутация, начело с господата д-р Янкулов и К- Калчев, да моли Н. В. княза да замине час по-скоро за Пловдив, защото тракийският народ го очаквал с нетърпение. Правителството на Южна България било свалено вече. Князът и П. Каравелов решиха да заминат… заедно с депутацията. Народните маси в Търново се раздвижиха от изпращане и посрещане...
Народът, събран в Търново след известието за Съединението, сякаш пламна от възторг. Млади и стари тутакси образуваха легиони от доброволци… Войските, които бяха в Северна България, почнаха да заминават за Тракия. И жандармерията с околийските началници заминаха за Пловдив. Чуваше се, че турска войска се натрупала на границата… Целият български народ обърна очи към Тракия.
Няколко души от Бяла черква се явихме при Стамболова в Търново да разменим думи, да поговорим да станалото вече Съединение…”
Франгов съобщава, че Стамболов отвърнал, че по всякакъв начин „ще отстояваме нашето дело”. Свещеникът свидетелства още, че 15 дни след обединението на „двете Българии” дошло известие, че „турската войска не давала признак на войнствено настроение, макар и да била се струпала срещу българската територия”.
Появява се неочаквано нова опасност и тревога. Франгов пише: „В още по-тревожно състояние останахме, като научихме, че опасността дойде оттам, откъдето най-малко се надявахме. Сърбия ни обяви война! И това стана на 2 ноемврий 1885 г., събота.
Подлите сърби, почти хайдушки ни нападнаха, когато ние бяхме съсредоточили всичката си войска срещу турчина, и като не намериха на границата (сръбската, б.а.) достатъчно наша войска да им се противи, тръгнаха къде София. Народът ни остана смаян, но… сякаш едногласно извика: „Към сръбската граница!”. И войската ни полете единодушно, ентусиазирано, напълно уверена, че ще победи пладнешкия хайдутин”.
Патриотичен календар
5 септември 1881 г. — В София се провежда първото заседание на Българското книжовно дружество (днес БАН)
6 септември 1885 г. — Съединението на България. През нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил)
6 септември 1959 г. — В България за първи път се провежда автомобилно рали
7 септември 1886 г. — Княз Александър I абдикира от престола и окончателно напуска страната
7 септември 1913 г. — Избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония
9 септември 924 г. — Състои се среща между цар Симеон и император Роман I Лакапин при стените на Константинопол, която завършва със сключване на примирие
9 септември 1944 г. — С помощта на настъпващите в България сили на Червената армия е проведен Деветосептемврийският преврат
9 септември 1971 г. — Българската национална телевизия излъчва първо цветно предаване — деветосептемврийската манифестация
10 септември 1872 г. — Васил Левски създава първия революционен окръг в България с център село Голям извор
11 септември 1978 г. — В Лондон умира българският писател и дисидент Георги Марков, отровен четири дни преди това с напоена с рицин сачма
