Саркофазите на царете Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Преспанското езеро
22 Октомври 2014, Сряда
Преди 1000 години
На 29 юли 1014 г. войската на цар Самуил губи сражението при Беласица
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
и византийците пленяват 1500 защитници на дема (преградна стена), която трябва да пази нейния тил. Това са набързо мобилизирани опълченци, необучени и слабо въоръжени. Но като виждат, че са нападнати в гръб, Самуиловите войници се изтеглят организирано и оставят незначителни жертви на бойното поле.
За византийския император Василий ІІ това обаче е голяма победа. Той смята, че българската войска е претърпяла големи загуби и едва ли ще може да се възстанови. Изпраща 20 хиляди души, което е половината от армията му, под командването на солунския дук Теофилакт Вотаниат да прочисти пътя между реките Струма и Вардар, а плановете му са да си върне завзетите от Самуил земи в Тесалия.
След неуспешната битка при Беласица българският цар повежда войската си към столицата си Охрид, а на сина си – княз Гаврил Радомир, оставя 7 хиляди души, с които да възпира евентуалните опити на византийците да го преследват. Младият княз обаче е буйна глава и мечтае за победни битки. Когато научава, че византийската войска е разделена на две, сформира разузнавателни отряди, които да следят придвижването на Вотаниат и незабележимо го следва успоредно по десния му фланг. По всичко личи, че византийците ще преминат през Струмишката теснина.
Гаврил Радомир изпраща1000 конници, които по най-бърз начин да се придвижат до нея и там, с помощта на местното население, да направят множество сипеници. Това са прегради от колове, преплетени с клони, зад които се насипват камъни и дървета. Когато те са готови, князът пристига в тенснината с останалите си войници. Изчакват Вотаниат да достигне в нея и тогава разрушават плетовете на сипениците.
Теснината се изпълва с грохот от стоварващи се камъни и дървета. От височините стрелците с лък обсипват византийците със стрели, а други хвърлят по тях копия. Оцелелите се втурват да си пробиват път към изхода на теснината, но ги пресреща Гаврил Радомир с основната част от конницата и пешаците. Разгаря се ожесточена битка, в която устремът на българите е неудържим.
Ромеите достигат до една обширна поляна и правят кръгова отбрана с насочени дълги копия, т. нар. таралеж. Той временно възпира българския устрем. Тогава Гаврил Радомир нарежда да ги обстрелват със запалени стрели. Освен това отсичат дървета и ги използват като тарани. Копията на византийците се чупят, отбраната е пробита, започва бой с мечове.
Гаврил Радомир е в първата редица на атакуващите. Забелязва Вотаниат и се насочва към него. Двамата се вкопчват в двубой, от който победител е българинът. Той нанася на византиеца няколко рани с меча си, а след това го пронизва с копието си. Като виждат смъртта на своя предводител, ромеите прекратяват съпротивата.
На 23 август 1014 г. край Струмица те дават 15 хиляди убити, а 5000 са пленени. Гаврил им взима оръжието, ризниците, шлемовете, щитовете и ги освобождава. По долни дрехи те достигат стана на Василий ІІ и му съобщават за случилото се. Той е потресен от загубата, но най-много скърби за Теофилакт, който освен негов близък приятел, му е и любовник. За да отмъсти за гибелта му, императорът заповядва да бъдат ослепени пленените 1500 български войници-опълченци.
Когато с нажежено желязо избождат очите на първите 200 души, притеснени от техните вопли и стенания, приближени на императора го молят да пощади останалите, но той е непреклонен и нарежда ослепяването да продължи. Когато те достигат до 600, при него се явява архимандрит Теодосий, главният духовник във войската, и му казва, че това дело не е богоугодно. Василий е силно религиозен, вслушва се в думите му и нарежда да се прекрати ослепяването и да се пощадят останалите още зрящи, ако те се съгласят да служат във византийската войска. Това е описано в хрониката на италианския хронист Витоло, публикувана през 1236 г. Откъде е почерпил сведенията, не е известно.
Според нея при Самуил пристигнали около 700 ослепени войници, но това е било достатъчно при вида им той да получи сърдечен удар и след два дни да умре. Наследява го синът му Гаврил Радомир, който на следващата година е убит от братовчед си Иван Владислав, син на Арон, по време на лов, въпреки че на него дължи живота си, защото през 986 г. Самуиловият брат е бил уличен в съглашение с византийците и целият му род е трябвало са бъде избит. Но такива са криволиците на историята.
Патриотичен календар
17 октомври 1810 г. — Започва битката при Ловеч
17 октомври 1915 г. — Започва битката при Криволак с участие на войски на Франция и България, която завършва с отстъпление на французите на 21 октомври
18 октомври 1795 г. — Обесена е Злата Мъгленска, след като е измъчвана зверски от османците заради отказа й да приеме мохамеданството. Канонизирана е за светица
19 октомври 1897 г. — Роден е Владо Черноземски, деец на ВМРО
20 октомври 1915 г. — В Божурище е открито първото в България училище за пилоти
21 октомври 1912 г. — В битка при Кърджали българите от Хасковския отряд, предвождан от полковник Васил Делов, нанасят поражение на османците и присъединяват трайно Кърджали с Източните Родопи към Царство България
22 октомври 1912 г. — Начало на Лозенградската операция по време на Балканската война
22 октомври 1916 г. — Български военни части овладяват Кюстенджа (Румъния)
23 октомври 1893 г. — В Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО)
23 октомври 1915 г. — В хода на Нишката операция, Девета плевенска пехотна дивизия на Първа армия освобождава Ниш
Съгласен съм с тезата на г-н.доц.доктор Йордан Василев,че княз Гаврил Радомир е бил добър войн и смел майстор на ръкопаш.бой с меч,а може и с борба.Споменатия войн и княз е бил висок и снажен мъж.В Струмишк.теснина бълг.пехота и конница са нападнали от засада със стрелба с лъкове и копия ромеите на дук Вотаниат.В ръкоп.схватка с византийците Гаврил Радомир е намушкал с копието си Вотаниат.Ромеите дали големи жертви и били сразени.Било е 23 август 1014 година.Всеки бълг.княз и болярин са били обучав.от детска възраст на борба,яздене на кон,плуване,боравене с меч,сабя,боздуган,мушкане с нож.Бълг.войн и командир и при царете Петър и братовчед му Самуил са били войници-бойни майстори на учения и битки.[bluescreen]
