И за две преднамерени грешки в една от теориите за това къде се намира то
Автор: Цанко Живков
Късно научих за статията на Иван Ненов „Две исторически грешки за Паисий Хилендарски”, отпечатана във в. „Десант”, броя от 21 февруари 2014 г. Самоковският учител и застъпник на преданието, че първият ни историк е роден в с. Доспей, Самоковско, припомня като първа голяма грешка известните и разобличени вече фалшификации за „оцовата кукя во Банско”, дарена уж от Лаврентий за метох на Хилендарския манастир. Чрез нея бе заблуден именитият ни учен проф. Йордан Иванов, обявил през 1938 г. припиринското село за родно място на Паисий.
Фототипно издадената през 1998 г. Хилендарска кондика нагледно опровергава съществуването на изписката за „оцовата кукя”, както и каквито и да било други сведения за някакво родство на Лаврентий и Паисий с Хаджи Вълчо от Банско. Кондиката показва още, че двамата братя калугери не са стъпвали в това селище, нито че манастирът е имал там метох. Неопровержими са и доказателствата, че Банско по онова време не е влизало в обсега на малката по обхват Самоковска епархия (разширила се към Джумайско и Разложко десет години след написването на „История славеноболгарская”), както и несходството на тамошния твърде характерен македонски диалект с простонародния палакарийски говор, използван от Паисий.
Веднага след това Иван Ненов обаче допуска своята първа преднамерена грешка, че техният доспейски историк Паисий е починал през 1798 г. в Самоков. И цитира достоверната изписка: „Да се знае какво се яви у манастиро (Хилендар) дяк Марко, та се стори абер от Самоков какво се представи хаджи Паисий, йеромонах Хилендарски и не се поврати вече на Света гора, а са го копале в гробе отца поп Никола на харно место. Бог да го прости три пати рекоа тука.“
Там и тогава наистина е починал и погребан един Паисий, и той йеромонах Хилендарски, обаче Ненов подминава малката, но съществена подробност, че това е „хаджи Паисий”. А нашият страдалец въобще не е имал възможността (или суетата, защото е мерил по-високи цели в живота си) да отиде до Божи гроб и да стане хаджия, макар че със своите пътувания из страната е събирал изждивения от людете, равни на годишния данък на манастира към турската хазна.
По-нататък Ненов привежда данни от Хилендарската кондика, където името на таксидиота Паисий е споменато пет пъти като проигумен и веднъж като поп (тъй като е имал и йеромонашески сан), но не и като „хаджи Паисий”. Случайно ли това е убягнало от вниманието му?
Друго негово умишлено недоглеждане, свързано с втората му грешка, е цитираното от кондиката завръщане в манастира от Солун на „отец проигумен кир Паисий”, което е от 1772 г. След това дирите на отеца се губят във времето. Ако доспейският Паисий е погребаният през 1798 г. в Самоков хаджи Паис и това е летописецът, Иван Ненов дължи обяснението къде е бил той и що е вършил през този промеждутък от 26 години?
Историческият Паисий, по собствените му признания, дълго време е страдал от стомах и главоболие, та много по-вероятно да е починал на 53 години в Ампелино, квартал на Станимака, отколкото четвърт век по-късно в Самоков. Но и тук авторът на въпросната статия е скаран с логиката и безогледно продължава да държи за Доспей.
Нещо повече: позволява си иронично да оспорва независимите едно от друго открития на американския учен от хърватски произход Матея Матеич и на нашия проф. Божидар Райков за ранната смърт на Паисий в Ампелино, като че ли водени само от злата им воля да навредят на доспейци. Ненов пише: „Завинаги ще остане необяснимо защо проф. Божидар Райков е избрал точно този Паисий (проигумен), починал в Ампелино, и го е отъждествил с автора на „История славеноболгарская”!? Може би, за да бъде откривател.”
Обяснимо е, г-н Ненов! Щеше да стане обяснимо и за вас, ако по-внимателно сте прочели това, което проф. Райков е написал в „Животът на Паисий. Известна нар. библ. “Св. св. Кирил и Методий”, т. ХVІІІ(24), 1984 г.). Професорът цитира написаното в кондиката на Хилендарския манастир, № 525, на лист 74а: „Лето Господно 1773. Прийде отец Антим от Ампелино по смерти проигумена Паисий и предаде нам готови аспри гроша и прочия вещи – 460.”
Той привежда и последния личен писмен документ, излязъл изпод ръката на Паисий, датиран от 12 август 1773 г. Това е негово собственоръчно писмо до хилендарския сквевофилакс (ковчежник) Стефан по практически манастирски въпроси. Но, както подчертава Божидар Райков: „това писмо предлага единствения подписан по-цялостен Паисиев текст, поради което има особена палеографска стойност, тъй като по безспорен начин доказва Паисиевата принадлежност на Зографския ръкопис на „История славеноболгарская”…
И накрая – продължава професорът – притежаваме още едно документално указание, което се съгласува напълно с посочената година и я потвърждава – това е вписване в Зографския епархиален поменик, където на лист К (20) при изреждане на починали монаси от други манастири (Чын иеромонашески. Монастирей различни иеромонахы) в близост до датата 1773 се чете два пъти името “Паисий Хилендар”. Въз основа на посочените безспорни данни трябва да се приеме, че Паисий е починал през 1773 г., и то след 12 август, откогато датира неговото писмо до сквевофилакса Стефан“.
Така че претенциите на доспейци тук трябва да приключат. Техният хаджи Паис наистина може да е погребан на указаното място – в двора на самоковската църква “Св. Никола”, но неговото име е просто съвпадение с името на историческия Паисий.
И тъй като вече знаем за невъзможността той да е и от Банско, ще се спрем накратко на истинското му родно място – село Кралев дол, в източните склонове на Голо бърдо, което тогава е било в Самоковско, а сега е в Пернишко.
Откривател на „кралевдолската достоверност” е роденият в селото, но напуснал го като юноша, Веле Петров Кралевски – един от първите възпитаници на Софийския университет, блестящ литератор и езиковед, преподавател в Семинарията и в най-престижните гимназии, инспектор по български език и литература. Вече в зрелите си години той идва в селото и е смаян от това, че там съществува голям Паисиев род с много живи потомци, училището и читалището носят името “Отец Паисий”, дори бакалницата на мегдана се казвала така, а собственикът й е Ангел Паисов. Кралевски разпитва него и баща му Василко Паисов, които го завели при други свои роднини. Те просто, скромно, но единодушно му разказали, че родът им се нарича така, защото от него е произлязъл Паисий Хилендарски. А защо на него е кръстен? – попитал безкрайно заинтригуваният техен съселянин. И научил удивителната история.
В края на ХVІІ в. родът се наричал Поповци, защото давал свещениците на селото. Запомнен е един поп Цветан, на когото по-малките братя станали калугери в Света гора под имената Лаврентий и Паисий. Когато поп Цветан починал, на четиридесетия ден дошли братята му да сторят парастас на гроба му. Лаврентий скоро заминал, а Паисий (който имал и йеромонашески сан) останал да служи в селото шест месеца, докато се хиротониса нов свещеник.
През това време направил някои нововъведения в богослужението по Светогорския канон, изградил чешма, и досега наричана Паисовата или Калужарец. Изобщо, оставил толкова хубави и силни впечатления сред съселяните си, че те започнали да наричат и целия му род Паисови, за отлика от новите Поповци.
Подир наученото за Паисовите, Веле Кралевски бил осенен от хрумването си, че толкова години е преподавал на възпитаниците си за „Историята славеноболгарская“, включително и за диалектните й особености, и чак сега разбрал, че така говорят и съселяните му от Кралев дол.
Куриозното в случая е, че едва в наши дни, при изработване родословното дърво на Паисовите, се узна, че съпругата на Кралевски – Магда, е внучка на една друга Магда (Попова), която, от своя страна, е внучка на най-малката дъщеря на поп Цветан – Велика – племенница на Паисий и Лаврентий.
Веле Кралевски публикува в броя от 15 октомври 1923 г. на в. „Независимост” статия със заглавие „Отец Паисий Хилендарски е родом от с. Кралев дол”, в която излага своите наблюдения и заключения.
Публикацията направила силно впечатление сред нашата общественост. Будният софийски митрополит (сетне екзарх) Стефан назначил комисия в състав: проф. Иван Снегаров от Богословския факултет, протойерей Христо Тошев (епархиален духовен инспектор) и протойерей Стоян Цветанов (енорийски свещеник в Банкя, правнук на Анта, най-голямата дъщеря на поп Цветан и племенница на Паисий), със задача да извърши самостоятелно проучване в Кралев дол.
Комисията посещава селото на 10 и 11 ноември 1923 г. и прави обширна анкета с потомци на Паисовия род. Резултатите оформя в доклад, обнародван в края на годината в списанието на Софийската митрополия „Народен страж” (кн.18). Заключението й е, че „възродителят на българския народ Паисий Хилендарски е роден в село Кралев дол”.
Във всекидневния и периодичния печат се разгръща широка дискусия по тоя важен въпрос. В редица свои статии Веле Кралевски продължава издирванията си, като от съществено значение са наблюденията и заключенията му върху езика на Паисиевата история, еднакъв с този на съселяните му от Кралев дол.
Така подготвил и убедил нашата общественост, в началото на 1931 г. той е поканен от историка професор Васил Златарски, зам.-председател на БАН, да изнесе доклад пред членовете на дружеството на историците, пред културни дейци, общественици и публицисти. Интересът бил изключителен, голямата заседателна зала на Академията се изпълнила и обсъжданията продължили три дни – цяла научна сесия.
В резултат на всичко това Кралев дол е прието за родно място на Паисий и влиза в учебниците по история, а на 27 септември, Кръстовден, в него се провеждаха националните чествания на първобудителя на народа ни.
Докато фалшивата изписка за „оцовата кукя” уж от кондиката на Хилендарския манастир не заблуждава големия ни учен Йордан Иванов да провъзгласи Банско за родно място на Паисий. А като похлупак дойдоха и непремерените думи на Тодор Живков, че той е от Банско и само от Банско, с които искаше да замаже грешките и престъпленията на неговата партия по македонския въпрос.
Крайно време е тази голяма неистина за Банско да се ликвидира и официалните чествания на бащата на българския национализъм, първия ни възрожденец Паисий, да се пренесат в истинското му родно място – село Кралев дол, Пернишко.
