Родът на Паисовите от Кралев дол е непреодолим исторически факт и той съществува от триста години
Автор: Цанко Живков
В броя на в. „Десант” от 7 ноември т. г. е поместена статията на самоковеца Иван Ненов „Кралевдолските фантасмагории за Паисий Хилендарски”, в която той отново се опитва да разобличи „претенциите на пернишкото село Кралев дол да бъде родно място на първия наш възрожденец” и да утвърди своето Доспей за такова. Според речника за чуждите думи на акад. Стефан Младенов, „фантасмагория” означава “приказване на несвестни блянове”. Нека да видим кой всъщност ги приказва?
В статията си Ненов заявява, че в споровете се раждала истината, но ето как той вижда своето участие в тях: „Всеки спор е от въпроси и отговори и заради това написаното по-долу ще съдържа повече въпроси. Отговорите трябва да бъдат дадени от опонентите. Моята цел е да ги предизвикам”.
На неговата нескромност отдавам позата му на следовател, но като „опонент” заявявам, че ще отговоря на всичките му въпроси. Преди това искам да знам как той се е направил на разсеян и не е дал отговор на трите мои въпроса от предишната ми статия във в. „Десант” в броя от 17 октомври 2014 г. Там питах Ненов защо смята починалия през 1798 г. в Самоков и погребан в двора на църквата „Св. Никола” монах за свой земляк и че това е възрожденският ни историк, след като в изписката за случая покойникът изрично е назован „хаджи Паисий”. А у нас и децата знаят, че хилендарският ни летописец не е имал възможността (а по-вероятно суетата) да стане хаджия, защото е мерил много по-високите цели на живота си да свести и спаси народа си.
Вторият ми въпрос към Ненов беше: След като смята този „хаджи Паисий” за свой земляк и че това е историкът, дължи обяснението – где е бил и какво е правил през 26-те години от последното писмо на Паисий Хилендарски с дата 12 август 1773 г. до ковчежника на манастира Стефан и смъртта на самоковския хаджи Паисий през 1798 г.?
И трето: Що за безогледство е да продължаваш да пренебрегваш фактологичните и писмени доказателства на професорите Матея Матеич и Божидар Райков, че историческият Паисий е починал малко след въпросното писмо от 12 август 1773 г. в Ампелно, Станимъшко, на 51-годишна възраст?
Иван Ненов не се чувства задължен да отговаря на тия въпроси и в новата си статия продължава да пита: „Защо никой не е възразил на Константин Иречек, който пише в „История на българите”, че Паисий е роден в околностите на Самоков, или пък на Марин Дринов, който отбелязва в писмото си до самоковци от 14 февруари 1878 г.: „Вие, самоковци, имате право да се гордеете пред цял български народ с това, че от вашето място се роди йеромонах Паисий, когото българите турят начело на своето възраждане.” Иречек пише още на стр. 554: „За Паисий знаем само това, което сам той разказва за себе си. Роден е около 1720 г. (точната година е 1722) в Самоковска епархия, в околностите на стария Рилски манастир”. Нито Иречек, нито Дринов споменават Доспей – явно са мислили за по-широки „околности”.
Тия „околности” Марин Дринов разширява значително в статията си „Още няколко бележки за Паисий и неговата „История” (“Пер. сп. на Бълг. книж. д-во”, кн. ХІХ и ХХ, 1886 г.): „Паисий е бил роден от Самоковската епархия, както се вижда от езика му, он се е родил и пораснал в западната или македонската част на тая епархия, а именно: дупнишките, разложките или джумайските места. С други думи да кажем, Паисий е бил македонец.”
Ето как Марин Дринов посява семето на бъдещите препирни. Той смята, че тогавашните граници на епархията са същите и по времето на Паисий, което не е вярно. Епархията е била малка, състояла се е от Самоковско и Дупнишко, и едва след унищожаването на сръбската Ипекска патриаршия, към която се е числяла, през 1772 г. епархията се е проширила на юг в „разложките или джумайските места” (т. е. десет години след написването на „История славеноболгарская”).
Но поради големия си научен авторитет Дринов въвежда в заблуждение и цял низ свои последователи. Същата пакост по-късно извършва и проф. Йордан Иванов, приемайки безкритично фалшивата изписка за „оцовата кукя во Банско”. На големите учени и грешките са големи. Но нали и те са хора и не са застраховани от заблуди и пристрастия! Затова е нужна бдителност, наред с добронамереност в установяване на истината.
Иван Ненов продължава със сектантските си питания: „Когато е написал „Самоковска епархия”, нима Паисий е имал предвид територията на цялата епархия, в която са влизали десетки селища?” Не знам към кого се обръща, но май точно това е „имал предвид”.
По школски наивни са следващите му въпроси и разсъждения: „И днес ако попитаме ученици от кое и да е училище къде се намира Софийска епархия, в София, Карлуково или Каспичан, какъв ще бъде верният отговор? София, разбира се”. Грешен отговор, учителю! Защото не епархията се намира в София, а обратното.
Като нарича кралевдолската версия за родното място на Паисий „една от последните приумици, появила се в паисийведението”, и защо това е станало едва през 1923 г., Ненов предава спомена на доспееца Тодор Прасков, отпечатан във в. “Самоковска трибуна” през 1962 г. Той разказва как през 1910 г. в Доспей на новоучреденото читалище дали името „Отец Паисий”, „защото всички тогава знаехме, че Паисий е от нашето село”. Но учителят Христо Марков не се задоволявал „с тия приказки”. И тъй като Т. Прасков имал чичо архимандрит в Хилендар, изпратил го да донесе документ, че Паисий е доспеец. „Чичо ми показа килията на Паисий, страници от историята му и ме заведе при един старец, който още като юноша е познавал Отец Паисий, а когато пораснал, станал калугер и библиотекар в манастира.”
Стоп кадър! Годината на пътуването до манастира е 1910. Паисий е починал 1773 г. Калугерът библиотекар тогава е бил 12-13-годишен. При пристигането на Т. Прасков трябва да е имал над 150 години. Възможно ли е, г-н Ненов? И кой Паисий е познавал? И какви страници от „Историята“ му е показал чичото на племеника си, след като знаем, че летописецът я е завършил не в Хилендар, а в Зографския манастир и там е оставил черновата?
Но разказът на Прасков продължава за това как „придържайки го с ръце от двете страни, ние с чичо го изведохме навън и с каруца го заведохме в гр. Карея, където беше конакът. Там старецът каза същото и бе издаден документ с печат, че Паисий е от село Доспей. Донесох аз документа и го предадох на Христо Марков.”
Още същия ден радостният Хр. Марков го занесъл в Министерството на просветата и зачакали официално потвърждение, че Паисий е от Доспей. Но такова съобщение въобще не пристигнало.
Обяснението на Прасков е: „Малко след това обаче започна много да се говори, че Паисий е от Кралев дол. По тайни пътища Христо Марков проучи каква е работата. В министерството документът попаднал в ръцете на някой си Кралевски и изчезнал безследно…”
Колко „малко след това”, като се знае, че кралевдолското предание излиза на яве след 13 години. Преди Балканската война Веле Кралевски не е работил в Министерството на просветата, бил е учител във ІІ Софийска образцова девическа гимназия и още не е имал интерес към родното място на Паисий, че да открадне документа на доспейци.
Остава да изясним и участието на проф. Юрдан Трифонов в единственото уж „научно” опровержение на кралевдолското предание, на което Ив. Ненов е отделил доста редове в статията си. Ненов цитира характеристиката за учения от „Речник на българската литература”, където е казано, че насочвал “вниманието си предимно към спорни и неразрешими въпроси, като предлага свое решение.”
За жалост имало е, има ги и днес такива „учени” – наши и чуждестранни, които в стремежа си към оригиналност, за евтина слава, волно или неволно заблудени, неинформирани или направо недобросъвестни, купени и продали се на враждебни каузи и домогвания, или водени Бог знае от каква чепатост или злост, изопачават, очернят, отричат, фалшифицират, крадат най-очевидни факти и истини от българската история. От достойнството, славата и гордостта на народа ни, създал и отгледал една нова писменост, нова световна цивилизация.
В състояние да подкопаят и ограбят сегашното му и бъдещо съществувание, като твърдят например, че българите били тюрки, хуни, татари и всякакви там варвари-чергари, стопили се без следа в славянското море; че рахатували по време на „турското присъствие” в земята ни, че сами се изпоклали в Баташката черква и куп подобни дивотии.
Тъй и проф. Юрдан Трифонов, решил на всяка цена да опровергае „вярването” на кралевдолските Паисовци „за техни роднински връзки с отца Паисия Хилендарски”, прави свои изчисления и съпоставки на устно предадените му години на раждане и смърт на преките потомци на поп Цветана. И изкарва него, най-старият, да е най-млад от братята си Лаврентий и Паисий, от което произлиза, че „този Паисий не може да бъде идентичен с отца Паисия Хилендарски.”
Най-потресаващото обаче в „издирването” на Юрдан Трифонов (цитирано като доказателство и от Иван Ненов), е езиковият буламач, надробил със следните думи, които изнудвачите турци на поп Цветана му казвали: „И ти си „лъжец”, и ти си „бунтовник”, и ти си „Поис-папас”! Явно е – казва Ю. Т. (от какво става „явно” не става никак явно – б. а.), че в тия думи “паис” не е собствено име, а укорно прозвище (?). Изнудвачите на поп Цветана, като са чували от самите селяни, които са ги насочвали да искат парите от него, за брат му Паисий, отъждествявали са името на последния с турската дума païzen (сводник, мръсник), изговаряна простонародно пис, та под „паис-папаз” (пис-папаз) са разбирали мръсен поп и са употребявали тая дума като епитет на поп Цветана.
Разбрахте ли нещо от тази езикова галимация, читателю? Значи селяните са говорели на „изнудвачите на поп Цветана… за брат му Паисий”, а турските и кърджалийските разбойници го схващали като “мръсен поп” (за Цветана). Но нали първопричината за преследванията на поп Цветан са съмненията, че криел „жълтиците на поп Паис” (Паис-папаз)? И по-нататък абсурдното продължение (според Ю. Т.): селяните, които са говорели на турците за брата на поп Цветан поп Паис, сетне, види се, са забравили това, изличило се е по някакъв начин от съзнанието им, та са възприели турското разбиране на думата “паис-папаз” (мръсник, сводник); и ето как вече не съществува никакъв Паис папаз като брат на поп Цветана, а само “паис (мръсен) поп Цветан”. И този “паис (мръсен) поп Цветан е дал новото прозвище на рода Паисовите, сиреч „мръсните”, „мръсниците”, което преминава и върху имотите им. Да се чудиш до какво безогледство може да се стигне в стремежа към оригиналничене! Българи да възприемат мръснишка турска дума и с нея да назоват един достоен свой род!...
Невярно е и казаното от Иван Ненов, че поп Цветан е бит от самоковския владика грък. Свадата е станала много по-късно с друг свещеник.
„И още един последен въпрос – задава Ненов – към „търсачите” на родното място на Паисий Хилендарски: защо авторът на “История славянобългарска”, от която има само два автентични преписа – Котленският и Самоковският, за втория е избрал самоковското село Доспей?... Защо Паисий не е посетил другите си „родни” села – Банско, Кралев дол и останалите 6-7 населени места, измислени от фалшификатора акад. Йордан Иванов?”
По тая логика, щом за първия препис е предпочел Котел, излиза, че то трябва да е неговото родно място, а всички останали кандидати (включая и доспейци) са безпочвени „фантасмагорици”, т. е. любители на „несвястни блянове”.
И накрая: акад. Йордан Иванов не е „фалшификатор”, г-н Ненов, а блестящ и многозаслужил български учен-изследовател, станал жертва на своя възпитаник и сътрудник Михаил Ковачев, когото акад. Иван Дуйчев назова мошеник!
Вие, г-н Ненов, наричате кралевдолското предание “приумица”. Но ще ви припомня, че участвахте в Кръглата маса в Перник през 2007 г. на тема „Родното място на Отец Паисий” и редом до вас седяха живи потомци с фамилни имена Паисови. Сетне посетихме недалечното село Кралев дол и с очите си видяхте старото селище на Паисовите с руините на жилищата им. Пихте вода от чешмата „Калужарец”, построена от йеромонаха Паисий, за да се ползва от всички в селото.
Тукашният род на Паисовите е непреодолим исторически факт и той съществува от триста години. И наречието на местните селяни е същото, използвано от Хилендареца в своята историческа летопис. Тези истини приеха и утвърдиха в трудовете си такива светила на нашата историческа и езиковедска наука, като академиците Александър Теодоров – Балан, Стефан Младенов, Иван Снегаров, проф. Емануил Попдимитров, инспекторът по български език и литература Веле Кралевски. И още, и още!... “Приумици” ли са и техните привързаности към Кралев дол?...
