Празнуваме ги срещу Коледа, срещу Сурваки и срещу Водици
По принцип основно маскарадните обредности в България можем да разделим на две. Сурвакари и кукери. Сурвакарите излизат в дните около Нова година, а в района на Пернишко традиционно празнуват на 13 срещу 14 януари. Това е зимната обредност.
Кукерите пък, от своя страна, излизат на Сирни заговезни, което се случва в Югоизточна България. Това е пролетна обредност.
Въпреки единната си езическа основа и общобългарския си облик, сурвакари и кукери имат различни регионални особености. Различни са героите, костюмите и маските, както и ритуалните действия. Дори имената на дружините са различни: „кукери", „кукове", „джамали", „старци", „старчинари", „дервиши", „камилари", „арапи", „маскари" и др., но все пак най-популярни са под името „кукери"...
Свързаните с Рождество Христово български обичаи са концентрирани предимно в предхождащия ги ден, който е Бъдни вечер – в по-редки случаи се нарича Кадена вечер или Божич. Обичаите и обредността, гаданията и вярванията на Бъдни вечер можем да обединим в бъднивечерска празнична трапеза, бъднивечерски огън и коледуване.
На трапезата се поднася кравай или така нареченият коледник, украсен с моделирани символични фигури. Поставят се и всички хранителни припаси, които са произвеждани в стопанството. Отделно се меси кравай за коледарите. Това върши най-често момата в дома. Поднася се непременно и сурова пшеница, царевица и сушени плодове. Ястия като пиперки, пълнени с ориз, булгур или сарми, са нещо като традиция.
Напитките придружават човешката цивилизация от дълбока древност, а разнообразието им се е обогатявало с вековете. От древността по българските земи са се отглеждали лозя и се е произвеждало вино. И с идването си край Дунав българите бързо оценяват качествата на виното, затова то винаги присъства на трапезата.
Всъщност, общото тълкуване на богатата трапеза е „да има от всичко през годината“.
Бъднивечерският огън е от изключително значение . На огъня се слага дебело дърво или пън, наричани бъдняк, като горенето му не трябва да спира цяла нощ. В някои части на страната по това как той гори определят плодовитостта на добитъка.
В България по Коледа често се гадаело: сребърна монета в парче хляб означава щастие, пълен с ядки орех – здраве, а празен ли е – означавало болест. Момичетата не ядат първото парче на церемониалния хляб, а го слагат под възглавницата си, за да им се присъни техния избраник=
Докато обичаите в коледната нощ из цяла България са почти идентични, по форма и изпълнение коледуването може ясно да се раздели на две области: Западно и Източно. Границата следва по река Искър, планината Рила и западните склонове на Родопите.
Коледарите се организират в групи и се състоят само от мъже – женени или неженени, но сравнително млади. Те са облечени в празнични одежди, украсени с традиционни за определен край на България цвят и стил и носят дървени геги, на които са нанизани събраните краваи.
В зависимост от възрастта се очертават два вида коледари: децата са коледарчета, а по-възрастните – коледари. Песните им имат характерен смисъл. Техните истории са ясно свързани с живота и дейността на земеделските производители, пълни с пожелания за здраве и щастие на всички членове на семейството, плодородие и богатство.
„Коледари будят стопанин:/ Сънян ли си, будян ли си,/ стани ни, ниня, ниня, стани ми, господине./ Ку си сънян – събуди са,/ ку си будян – отвори ни,/ че ти идат добри гости,/ добри гости коледари./ Отвсякъде хабер носим:/ овцете са изягниха,/ кравите са изтелиха,/ козите са изяриха“.
Коледуването приключва сутринта на Коледа, когато мъжките дружини се събират на площада на селото, където се е състои наддаване за краваите, които девойките предлагат – при това всеки момък се опитва да купи кравая, който предлага неговата изгора.
На Богоявление или Ивановден коледарите се гощавали с част от събраните продукти в дома на Станеника. Другата част раздавали на бедните или давали на църквата.
Странно е, че Западна България няма собствен ритуал и обичай на коледуване.
Само в района на София са съществували коледари, в състава на които са включени мъже в маски, чиято традиция малко ги сближава до коледните „отряди" в западните региони на страната. Сред тях има двама възрастни хора със символичен характер: старец и старица. Старецът е бил облечен в кожух с кожата отвън, окачен със звънци и носещ дървен чук или меч и обикновено охранявал старицата от досадници.
А в първия ден на Новата година децата ходели от къща на къща, поздравявали домакините с празника и ги потупвали по гърба с украсени дрянови клони, като произнасяли пожелания за здраве и благополучие. Като награда и благодарност те получавали пари и лакомства. Това е древен обичай, наречен Сурвакари.
Зимните обичаи бележат в основата си началото на годината, затова всички по-конкретни пожелания и благословии са свързани със здраве и плодородие, щастие, богатства и благоденствие: „Колко звезди на небето,/ толкоз здраве в тази къща“.
Всичко това ми бе разказано от една възрастна жена, приятелка на моята баба.
