Истинска "шекспирова драма" в любовен триъгълник - така звучи историята, разказана от Борис Цветанов специално за Десант по повод 125-годишнината от рождението на българския цар
Автор: Борис Цветанов
Един стар мой приятел – поетът Стефан Николаев, в свое стихотворение казва, че няма нищо по-велико от неосъществената любов. За невъзможната има шедьоври за вечни времена, но към неосъществената се е боял да посегне дори Шекспир.
Към интимния живот на държавниците открай време интересът е бил тотален – от крайните любители на жълтите хроники, до крайните ценители на патриархалните ценности.
И докато при цар Фердинанд дори най-фантастичната измишльотина тутакси може да мине за факт, то при цар Борис III всичко е толкова дискретно, че човек би се усъмнил и в най-строго документираното.
Иначе не е тайна, че бракът му с Йоана не е бил идилия – никакъв огън не е горял в семейното огнище. Скандалите между двамата са били нещо обичайно. Майстор на прякорите, царят е нарекъл Гьоринг Пендарлията, Багрянов – Заека, Цанков – Дуче, а себе си наричал бай Тошо и Господин меката шапка. Жена си кръстил Пепелянката.
Разбира се, и двамата се стараят да изглежда, че имат нормални взаимоотношения. Всичко отнася най-вече княгиня Евдокия, където синдромът снаха-свекърва се е формирал като снаха-зълва. Йоана е и ревнива, а царят често отсъства. Сам без нея той е из дворците си и ловните хижи.
Тя многократно е заявявала, че ще замине за Италия и няма да се върне, а Негово Величество се опитвал да я усмири с „Тебе пак са те прихванали дяволите“. Най-сетне и двамата е трябвало да се съобразяват с добродушния патриархален народ и за пред хората, особено след раждането на престолонаследника, успешно си слагат маската на доброто семейство.
Хайлайфът обаче знае какво става в двореца и логично се ражда митът за кръшкането на Борис III от семейното гнездо. Той не обръща кой знае какво внимание. С Лулчев се майтапи: „Абе, мене какъв ли не ме изкараха – то развратник, то педераст, то сифилистик, то импотентен ..." „Аааа – успокоявал го звездоброецът – има и по-лошо!"
За тайни връзки на царя с жени се носят слухове и тогава, че и до днес.
Една от тъпите версии за убийството му е, че недоволни генерали му пробутали 17-годишна любовница, която пък в кревата му поднасяла, освен себе си, и бавнодействаща отрова.
Един краевед от Полски Тръмбеш – Димитър Димитров твърди, че и в градчето царят си имал любовница, че дори и наследник. Веднъж му разказали за разговор между Никола Сакаров и Сирко Станчев. Последният се оплакал, че величеството приема в двореца комунисти, а него – не.
Сакаров му отвърнал: „Абе, тебе не приема, но всеки ден кани жена ти, за да знае как расте сина му..."
Истината е, че изневерите са били нещо непознато за цар Борис III. Но истинската любов като наказание и то оная – великата, неосъществената, изгаря и него.
Надя Стоянова се водела в листата на двореца като кореспондент. Един вид лична секретарка. Пишела всички писма, дори най-секретните, била е доверена негова пратеница при тайни мисии в Райха.
Дъщеря била на близкия на двореца генерал Алекси Стоянов, а майка й се подвизавала като придворна дама още от времето на Фердинанд. Така че Надя и Борис са се познавали още от деца. Разликата им е била 11 години, но в двореца царските деца имали много редки контакти с други свои връстници.
За петнадесетгодишния престолонаследник е било особено приятно да води за ръка четиригодишното момиченце и да го запознава с тайните на двореца.
Божествената искра обаче пламва в навечерието на Деветоюнския преврат. Генерал Стоянов телефонира на царя за среща и той идва в дома му. Сяда в една от стаите. Тази стая ще стане гостна за него. Ще бъде наречена „царската стая", защото домът на генерала ще се превърне в място за тайни срещи с политици и общественици.
Генералът казва на цар Борис: „Тази вечер никой не трябва да знае къде ще прекарате нощта. Разбирате какво искам да ви кажа!"
И той останал в стаята. Надя му поднесла гръцка мастика и кафе. Той извадил табакерата. Само тук ще си позволи този порок... цигара от цигара. Домакинята ще седне срещу него и двамата така ще си мълчат – при първа среща сами, вън от протокола, и така ще бъде до края...
Това ще е цялата тази неосъществена любов. Защото нищо друго не е имало между двамата, освен необяснимото желание да останат сами в „царската стая" и да си мълчат един срещу друг.
Надя никога няма да се омъжи. Все така мълчалива ще бъде и в седемте последни дни в живота на цар Борис III, когато тя неотлъчно ще бъде до леглото му.
Можем да се помъчим да си отговорим – минавало ли е през ума на царя да постъпи като братовчеда си и негов приятел Едуард VIII – да зареже трона заради жената, която обича. Вероятно му е минавало през ума, казал го е на Първан Драганов: „Как не се намери у нас един Болдуин, но по байганьовски, а не по английски да ми покаже вратата".
Болдуин е човекът, който деликатно намекнал на Едуард VIII: „Или трона, или госпожа Стимпсън!" Но България не е Англия. България не е имала избора, който е имал островът в лицето на брата на Едуард VIII.
Само веднъж, четири десетилетия след смъртта на любимия човек, Надя ще запише на касета няколко думи за царя: „Фердинанд беше с големи претенции, голям владетел. Борис беше друг – земен, обикновен, опростен беше..." Какво повече!
Мълчаливите часове с Надя в „царската стая" са били топлината, липсвала на цар Борис в двореца. Знаела ли е Йоана за тази неосъществена любов?! Вероятно. Видяла го е не с очите си, при все, че е правила скандали на царя и за Надя. Видяла го е като „Малкия принц": най-същественото е невидимо за очите.
Ето доказателството.
Ден преди да напусне България след референдума царица Йоана напълва шест куфара с лични вещи на Надя Стоянова, останали в двореца – снимки и сувенири, и ги изпраща в дома на генерал Стоянов. Обяснимо.
Но ето необяснимото: нарежда личното легло на цар Борис III да бъде демонтирано, натоварено на камион и изпратено в дома на генерала, където да бъде поставено в „царската стая".
Биографът на царя професор Несю Недев пита в книгата си: „обред, поверие, спомен, обич?!" Няма отговор. И ние не можем да отговорим.
Но когато всичко е готово, в дома на генерала пристига и Йоана. Разделят се с майката и бащата, след което двете – Йоана и Надя, се сливат в прегръдка, която нито една от двете не иска да свърши и неутешимо плачат...
Минута, две, десет, час, цяла вечност – кой знае, времето винаги е относително. И това е само част от драмата, достойна за Шекспир.
Сестрата на Надя – Вяра, също секретарка в двореца, загива на 10 януари 1944 г. от американска авиобомба. Братът Борис, кръстен на името на царя, изчезва веднага след Девети септември – извикан за справка по въпроса, че бил известно време главен секретар на МВР, той никога вече няма да се завърне. Майката ще умре от мъка по децата си малко след референдума.
Генерал Стоянов, който прочее е човекът, свързал Борис III с Любомир Лулчев, ще умре през 1961 г. Надя ще бъде въдворявана, интернирвана... Докато за нея лично ще се заинтересува необичайният за времето си Иван Башев.
Той ще я измъкне от Ножарево 24 часа след като научава за драмата й. Под претекст, че австрийският посланик в София търсел точно нея, за да извърши един превод. Тя ще почине през 1983 г. на 78-годишна възраст.
