Спомен за бомбардировките на НАТО над Югославия

Автор: д-р Петър Ненков

Нека в навечерието на светлия християнски  празник Възкресение Христово си спомним за варварските бомбардировки на натовската авиация през 1999 г. над Югославия. Те не спират дори по време на Великденските празници. Като гавра и неприкрит цинизъм върху авиобомбите американските летци изписват: „Нашият подарък за вашия Великден!”

На 24 март 1999 г. генералният секретар на НАТО Хавиер Солана заповядва на командващия въоръжените сили на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк да започне въздушни бомбардировки срещу градове и военни обекти на Съюзна република Югославия. Ударите продължават до 11 юни. Кодовото название на офанзивата е операция „Милосърден ангел”. Официалната причина за бомбардировките е югославската военна операция „Подкова“, извършена от режима на Слободан Милошевич, която цели етническо прочистване на Косово от албанското население.

Американският министър на отбраната Уилям Коен аргументира акцията  по следния начин: „Ние предприехме въздушни удари по военни цели в Югославия, за да предотвратим хуманитарната катастрофа в Косово!"
Бомбардировките са извършени без съгласието на Общото събрание на ООН. В тях участват до 1200 самолета от САЩ, Великобритания, ГФР и Холандия. За 78 дни са извършени 19 000 бойни полети и са използвани около 37 000 ракети и касетъчни бомби.

Следствие на бомбардировките са нанесени поражения на Централния команден пункт на ПВО и ВВС на югославската армия в планината Фрушка гора, на Пункта за управление на Генералния щаб на югославската армия, на летищата Батайница край Белград, Данилоград в Черна гора и Прищина в Косово, при които загиват 1000 военнослужещи. Югославската ПВО, разполагаща със съветски зенитно-ракетни комплекси С-125 и 2К12 Куб, на 27 април 1999 г. успява да свали един от най-модерните американски самолети Ф-117 „Стелт”.

Освен по военни обекти натовската авиация нанася удари и по граждански обекти, с което причинява много жертви и морално-психически поражения на населението на Сърбия и Черна гора. Бомбардирани са заводи, болници, влакове с мирни граждани, мостове и църкви в градовете Белград, Ниш, Прищина, Даниловград, Подгорица, Пирот и Крагуевац.
На 10 юни 1999 г. в Куманово е подписано споразумение между НАТО и  Югославия, съгласно което югославската армия се изтегля от Косово, а на нейно място се разполагат мироопазващите сили КФОР. От своя страна, НАТО се задължава да прекрати бомбардировките си над Югославия. 

Косово става протекторат на ООН, а НАТО изпраща военна мисия там. Стартира обратният процес. Докато преди от Косово бягат стотици хиляди албанци пред настъпващата ЮНА, сега десетки хиляди сръбски бежанци напускат своите  родни места заради страха от отмъщение на албанците.
Някой може би ще ме обвини в сърбофилия. Напротив – като военен историк винаги съм бил омерзен от жестоката политика на сръбската държава към българите в Македония и към българското малцинство в Западните покрайнини, но когато става въпрос за вопиющо нарушение на международното право и убийство на деца, жени и старци, съвестта ми се бунтува и не може да мълчи. 
  
Защо САЩ и НАТО убиха 2500 и раниха над 12 500 цивилни сръбски граждани по време на тази въздушна операция? Защо по-късно не признаха вината си и не изплатиха компенсации на жертвите и техните близки? Само така щяха да изтрият частично срама, който сами си лепнаха с тези варварски бомбардировки. И дали изпитват гузна съвест летците на натовските  бомбардировачи, убили със своите „умни бомби” хиляди невинни хора, когато се прибират след мисията у дома и прегръщат своите деца и жени?!

Неотдавна посетихме с група запасни офицери и сержанти Белград. В центъра на града като зловещ тотем на войната все още стърчи разрушената сграда на Националната телевизия и радио, която бе улучена  при нападението на натовската авиация на 23 април 1999 г. При него загиват 16 цивилни, а други 16 са ранени и осакатени...
По-късно представители на НАТО оправдават това нападение с аргумента, че по време на бомбардировките телевизията е водела военна пропаганда. Истината обаче е, че бомбардирането на Националната телевизия и радио в Белград, съгласно международното право, е военно престъпление, за което генералите от НАТО трябва да бъдат изправени пред съда в Хага! Но както казват: „Блажени са вярващите”.

Петнадесет години след войната хиляди неизбухнали части от касетъчни авиобомби са разпръснати в южната част на Сърбия, близо до границата с Косово. Около 160 000 жители в 15 общини в поразените територии са изложени на смъртоносен риск, а за разчистване на експлозивите ще са необходими 38 млн. долара и поне 15-20 години. 
Освен бомбените удари по югославските градове, съюзниците от НАТО използват нервнопаралитичен газ, снаряди, съдържащи обеднен уран, отровни химикали, съсипващи реколтата, и други ужасяващи творения на военнопромишления комплекс, предизвикали екологична катастрофа с непредвидими последици.

Днес планът на Запада за Косово е вече реализиран, но болезнените  спомени от незаконните въздушни удари на НАТО  над югославските градове ще останат като незарасналите рани в сърцата на нашите съседи.

В категории: Международна политика , Горещи новини