Съсловието на войнуците (наричани още войгани) е създадено в края на XIV в. Това са християни на доброволна служба в османската войска.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Войнуците са християни на доброволна служба в османската войска. Те се наемат като конници, пехота и обоз. На тях не им се плаща, но им е дадена земя, от която да се издържат. Иначе имат своя структура.
Най-малкото подразделение – гьондер, се състои от 4 до 6 души. Понеже всеки е задължен да отбие 2 г. военна служба, през това време другите от гьондера, наречени ямаци, трябва да обработват и техните ниви, като реколтата дават на семействата им.
Няколко гьондера (обикновено 10) образуват орда, командвана от черибашия с помощник байрактар. Когато не са на служба във войската, войнуците охраняват проходи, мостове, пътища. Селищата, в които живеят, са под закрилата на закона, а самите войнуци са освободени от повечето от данъците в Османската империя.
Много ценни данни за войнуците по нашите земи се съдържат в писанието на българския архивист Диаманди Ихчиев от Велес. Отначало те са били само членове на гьондерите.
Постепенно обаче някои от тях стават черибашии и байрактари, като изместват турците от тези длъжности. Дори ги заменят с български наименования – черибашията става дедек (вероятно това произхожда от дедец, както се е наричал старейшината на богомилската община), а байрактаря – пряпорник. Гьондерите наричат шесторки, а ордата – отряд.
През 1575 г. султан Мурад ІІІ нарежда всички войнуци от Пловдивския вилает да се изпратят в Стамбул, защото се готви за поход и иска да попълни войската си. Те обаче са отбили задължението си за 2-годишна служба и отказват да се подчинят. Султанът изпраща Субаши Хюсейн насила да ги заведе в столицата. Съдействие трябва да му окаже пловдивският валия Исилям бей.
Когато стигат до Панагюрище, пред града са посрещнати от 6 отряда, начело с дедеките Райко Драгомиров, Недялко Ников, Досю Горнидже, Петър Длавиде, Недялко Кледостри, които категорично заявяват, че няма да тръгнат за Стамбул. Субаши Хюсейн им дава 3 дни срок да размислят и ако и след това не са променили решението си, ги заплашва със сила да ги застави да изпълнят султанската повеля.
Българите са решили да не отстъпват. За да провалят акцията, изпращат хора в Стамбул, които убеждават сънародниците си на служба във войската да напуснат военните лагери. Започва масов отлив.
Изпратените от панагюрските войнуци се връщат с 600 души, готови да атакуват войниците на Субаши Хюсейн. Той се отказва от намерението си да ги води в Стамбул и се оттегля. Когато се връща в столицата, султанът го разжалва и заповядва да му ударят 30 тояги за неизпълнение на неговата заповед. Запазва си обаче едно на ум, че с българските войнуци трябва да се отнася внимателно.
Когато започва акцията за помохамеданчването на българите в Чепино, хората от войнушкото село Ципра заявяват, че няма да предадат вярата си. Въоръжават се даже жените и старците, които дни и нощи стоят на стража в подстъпите към селото, за да не допуснат турците в него. Така то остава християнско, въпреки че цяло Чепино е помохамеданчено.
Когато започват да върлуват кърджалиите, войнуците организират отбраната на техните селища. Освен това устройват засади на кърджалийските банди и им нанасят чувствителни загуби. Дедеките започват да се наричат войводи, а отрядите – дружини. Кърджалиите скоро разбират, че там, където има войнуци, не могат да влизат и отдалече заобикалят техните селища.
През Руско-турската война 1806-12 г. и особено през 1828-29 г. дружините на войнуците активно подпомагат действията на руските войски. Турците разбират, че не могат повече да разчитат на тях и през 1839 г. техният статут е обявен за закрит. Земите им са иззети и превърнати в тимари, кадъфски имоти и спахийски ленни владения.
Войнуците обаче запазват оръжието си, те го предават на своите потомци, които се превръщат в бойци за национално освобождение. Участват в хайдушките чети, легиите, във въстанията и в Българското опълчение по време на Освободителната война.
Патриотичен календар
10 април 1944 г. —2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и пред очите на дипломатическия корпус в Крагуевац на всеки десет е разстрелян по един
11 април 1879 г. — Руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков слага начало на организираните пощенски съобщения в страната
13 април 1835 г. — В Търново са обесени водачите на Велчовата завера
13 април 814 г. — Умира кан Крум
14 април 1205 г. — В битката при Адрианопол (дн. Одрин) българският цар Калоян разгромява рицарите от Латинската империя
14 април 1876 г. — От 14 до 16 април се провежда събранието в местността Оборище
14 април 1900 г. — Избухва въоръжен бунт против натуралния десятък в Тръстеник, Русенско
16 април 1879 г. — Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция — първата конституция на България
16 април 1925 г. — По време на церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев български комунисти взривяват купола на църквата „Света Неделя“ в София, при което загиват над 160 мъже, жени и деца, като са осакатени други 500
Някаде четох,че професор Страшимир Димитров е считал,че България е била полувасална област -държава в Османската империя и след падането на Видин-1396 година в турски ръце.1404-1413 години Константин и Фружин управлявали Видинското царство с градове Видин,Чипровци,Темско-Пиротско и Берковско до гр.Враца,който бил с турски гарнизон в неги и махала-българи-войнуци.Село Кунино-Врачанско е било-войнушко село.В Софийско селата Мировяне и Кремиковци били войнуци.Панагюрище сие било старо войнушко селище.Чипровци е било болярско и войнушко селище-град.Ст.Димитров е имал хипотезата,че неслучайно Владислав Ягело е тръгнал на кръстоносен поход да освободи България в нея е имало боляри и войнуци,които са могли да бъдат най-силната част от българската войска-обучена и въоръжена.Никопол е бил в ръцете на болярите от рода Балина ок.1444 година.
