Първата жп линия в България е Русе-Варна. Тя е открита през 1866 г. В ония времена не е имало прерязване на ленти.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Управителят на Русенската област Мидхад паша, на когото се е паднала честта да извърши церемонията по откриването, пропътувал по трасето 5 км в посока към Варна и се върнал обратно. Когато слязъл от влака, казал, че пътуването много му е харесало и е имал чувството, че препуска с галопиращ кон.
Впрочем това впечатление е напълно основателно, защото влакът се движел с пределна скорост от 30 км/ч и изминавал разстоянието от 223 км от Русе до Варна (както и обратно) за 8 ч., като по пътя имало 18 гари и спирки. Тренът вървял два пъти седмично, като в понеделник пътувал от Русе за Варна, а в сряда – от Варна до Русе. В останалите дни по линията, която била с един коловоз, се движели товарни влакове, ако имало какво да се превозва.
На 24 май 1867 г. става първата жп катастрофа у нас – при маневри на гара Шентайнджи (дн. Кирково) от товарен влак се откачва последният вагон и се блъска в пътнически, който тъкмо е потеглил. За щастие няма пострадали хора, но са нанесени материални щети. Английското дружество, което е собственик на железницата (в него участва и Уйлям Гладстон), налага солидни парични глоби на служителите, обвинени за допускане на произшествието.
Другото знаменателно събитие през същата година е пътуването на султан Абдул Азис. Той се смята за просветен монарх, който се стреми да приобщи Османската империя към европейската цивилизация. За тази цел решава да посети ІV-тото изложение в Париж, където да се запознае с достиженията на европейската техническа мисъл. Това е първият случай, когато турски султан напуска пределите на Османската империя.
Той пътува от Цариград до Марсилия с кораб, а оттам до Париж – с влак. Морското пътешествие обаче не му харесало – според неговите приближени османският първенец направо се уплашил, когато докато преминавали през Средиземно море не се е виждало бряг. Затова решава да се върне по друг път.
От Париж до Виена пътува с влак, а след това с параход по Дунав до Русе. Мидхад паша му организира бляскаво посрещане на пристанището, а до сарая е строен като шпалир 25-хилядният гарнизон. Офицерите са с парадните си униформи и с вдигнати саби „за почест“. Каляската, в която се возят султанът и престолонаследникът Юсуф Изедин, се съпровожда от елитен конен отряд. При слизането от кораба в чест на двамата проехтяват 21 топовни салюта. Султанът и престолонаследникът пренощуват в сарая, а на другия ден искат да продължат пътуването си с влака. Тогава обаче е сряда – ден, в който не се движи пътнически влак.
Но Мидхад паша и затова се е погрижил. Той е уредил с началник-гарата да се композира извънреден влак. Нещо повече – поръчан е специален вагон-салон, който по-късно е наречен „Султание“. С него султанът и престолонаследникът стигат до Варна „само“ за 5 ч., тъй като тренът не спира никъде по пътя си. Но във Варна линията свършва и до Цариград трябва да се продължи с параход.
Султан Абдул Азис много харесал пътуването с влака. Когато пристига в столицата, наредил да се ускори строежът на линията Белград-Цариброд-София-Пловдив-Одрин-Истанбул, така че при следващо посещение в Европа да избегне пътуването по море.
През 1874 г. английското дружество продава линията на барон Хирш, като същевременно неговото дружество „Източни железници“ изгражда трасето в Южна България по долината на река Марица.
Първата железница по българските земи обаче е тази, която свързва Русе и Варна. За насипен чакъл под траверсите и релсите й са използвани камъни, взети от останките на крепостите в Преслав и Плиска. През 1883-1885 г. линията става част от прочутия „Ориент експрес“, а платежоспособни пътници могат да се возят с вагона „Султание“, който впоследствие е прехвърлен по новото трасе. За съжаление той не е оцелял до наши дни.
От първата железница е запазен само един локомотив, който сега се намира в русенския музей. Това до голяма степен се дължи на цар Борис ІІІ, който е бил запален по влаковете. Когато през 1925 г. посещава Русе, го открива в изоставен коловоз, проявява интерес и когато се установява, че е използван в първата железница, нарежда да се реставрира. В дунавския град през 1954 г. се построява супермодерна за това време гара, която навремето си се смята за най-красивата на Балканския полуостров, но варненската е почти същата, каквато е била през ХІХ в.
Патриотичен календар
25 април 1925 г. — В София пристига като Апостолически нунций бъдещият папа Йоан ХХІІІ – Анджело Джузепе Ронкали
25 април 1988 г. — Върховният съд на Народна република България осъжда на смърт чрез разстрел преките участници в атентата на гара Буново
27 април 1866 г. — Роден е Пенчо Славейков
27 април 1963 г. — Открита е първата в България електрифицирана жп линия София-Пловдив
28 април 1867 г. — Панайот Хитов преминава от Румъния в България с чета, чийто знаменосец е Васил Левски
29 април 1872 г. — В Букурещ започва първото общо събрание на БРЦ, на което инициатор е Апостолът на свободата
29 април 1877 г. — Създадено е Българското опълчение
