Един от видните български археолози и праисторици


Един от видните български археолози и праисторици
Васил Миков
17 Юни 2015, Сряда


Васил Миков провежда първите разкопки на Карановата селищна могила и проучва  Деветашката пещера

Автор: Атанас Коев

Васил Миков е изявен български археолог и праисторик, работил дълги години в Археологическия институт при БАН, както и в Народния археологически музей. Същевременно за около три години той е преподавател, частен доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Бъдещият археолог започва земния си път на 4 април 1891 г. в село Ябланица (днес вече град) в семейството на местен обущар. Баща му умира твърде рано, но малко преди това семейството се преселва в Бяла Слатина.

Там Васил Миков завършва основното си образование, а след това учи във Врачанската мъжка гимназия. По-късно се записва като студент по специалността „История и география” в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още при следването си той проявява жив интерес към археологията и прави първите си разкопки.
По време на ваканцията през лятото на 1915 г. с разрешение на Министерството на народното просвещение бъдещият археолог разкопава две надгробни могили при село Угърчин, а през 1922 г. прави разкопки на три могили в района на Бяла Слатина. След това под ръководството на Георги Кацаров и Рафаил Попов взема дейно участие при проучването на могилния некропол до село Байлово.

През 1912-1913 г. Васил Миков е мобилизиран и взима участие в Балканските войни.
Когато България влиза в Първата световна война през 1915 г., той е призован в Школата за запасни офицери и след като я завършва, е изпратен на фронта.
През 1916 г. подпоручик Миков е пленен и е отведен във Франция като военнопленник, където престоява в лагер до 1920 г. След като е освободен и се завръща в родината си, постъпва на работа в Народния археологически музей. През 1923 г. изявеният наш археолог е избран за дописен член на Археологическия институт и получава назначение като библиотекар на музея.

През 1925 г. той става асистент на големия наш археолог Рафаил Попов, а през 1931 г. е повишен в ранг уредник на бъдещия Праисторически отдел на Народния археологически музей.
Същевременно в периода 1932-1938 г. той е доброволен асистент по праистория в Софийския университет. Командирован е от Министерството на народното просвещение първоначално в Румъния, а след това в Полша, за да се запознае на място с праисторическите отдели на тези страни, с археологическите им паметници и най-вече с музейната им дейност.

Завърнал се от тази научна командировка, Миков става един от основателите на Праисторическия отдел в Народния археологически музей. Същевременно той се изявява като достоен продължител на делото и дейността на Рафаил Попов.
След 1946 г. археологът продължава преподавателската си дейност в Софийския университет като частен доцент по архелогия и праистория, но през 1949 г. преминава на работа в Археологическия институт при БАН, като същевременно е и уредник в Археологическия музей.

От 1960 г., вече като старши научен сътрудник, Васил Миков е назначен за ръководител на секцията по праистория в обединения  Археологически институт с музей към него. По-късно е привлечен за член на Върховния читалищен съюз, където развива твърде активна дейност, заради което е награден със специална грамота от Комитета за култура и два ордена „Кирил и Методий“.

През 1958 г. Васил Миков е поканен за член на Международния съюз по пра- и протоистория. През 1966 г. става почетен член на Югославското археологическо дружество. Същевременно е избран и за член на Комисията по изкуство и култура, като отговаря за опазване паметниците на културата. Включен е и в редколегията на специализираното издание „Архив за поселищни проучвания при БАН“.
Изтъкнатият наш археолог и праисторик проявява интерес и в областта на етнографията, топонимията и историческата география.

В периода 1924-1925 г. разкопава Балбунарската селищна могила, намираща се край град Кубрат, а през 1935 г. прави разкопки на Малевата селищна могила при село Веселиново, Ямболско. През 1936 г. провежда първите разкопки на Карановата селищна могила, а след това е един от главните проучватели на Деветашката пещера.
Васил Миков умира на 13 август 1970 г. в София. Той ни оставя богато научно наследство, състоящо се от над 240 научни изследвания и повече от 60 научнопопулярни статии.

От тях по-съществени заглавия са: „Праисторическите селища и находки в България“ (1933 г.), „Идолната пластика през новокаменната епоха в България“ (1935 г.), „Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места“ (1943 г.) и „Античната гробница при Казанлък“ (1954 г.).
Успоредно с всичко това, Миков извършва и друга забележителна дейност – той успява да събере повече от 40 000 местни названия и да проучи над 10 000 лични и фамилни имена.

Край проучения участък на селищната могила при с. Караново

В категории: Новини , Горещи новини , Праистория , Забележителности

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки