Васил Миков провежда първите разкопки на Карановата селищна могила и проучва Деветашката пещера
Автор: Атанас Коев
Васил Миков е изявен български археолог и праисторик, работил дълги години в Археологическия институт при БАН, както и в Народния археологически музей. Същевременно за около три години той е преподавател, частен доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Бъдещият археолог започва земния си път на 4 април 1891 г. в село Ябланица (днес вече град) в семейството на местен обущар. Баща му умира твърде рано, но малко преди това семейството се преселва в Бяла Слатина.
Там Васил Миков завършва основното си образование, а след това учи във Врачанската мъжка гимназия. По-късно се записва като студент по специалността „История и география” в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още при следването си той проявява жив интерес към археологията и прави първите си разкопки.
По време на ваканцията през лятото на 1915 г. с разрешение на Министерството на народното просвещение бъдещият археолог разкопава две надгробни могили при село Угърчин, а през 1922 г. прави разкопки на три могили в района на Бяла Слатина. След това под ръководството на Георги Кацаров и Рафаил Попов взема дейно участие при проучването на могилния некропол до село Байлово.
През 1912-1913 г. Васил Миков е мобилизиран и взима участие в Балканските войни.
Когато България влиза в Първата световна война през 1915 г., той е призован в Школата за запасни офицери и след като я завършва, е изпратен на фронта.
През 1916 г. подпоручик Миков е пленен и е отведен във Франция като военнопленник, където престоява в лагер до 1920 г. След като е освободен и се завръща в родината си, постъпва на работа в Народния археологически музей. През 1923 г. изявеният наш археолог е избран за дописен член на Археологическия институт и получава назначение като библиотекар на музея.
През 1925 г. той става асистент на големия наш археолог Рафаил Попов, а през 1931 г. е повишен в ранг уредник на бъдещия Праисторически отдел на Народния археологически музей.
Същевременно в периода 1932-1938 г. той е доброволен асистент по праистория в Софийския университет. Командирован е от Министерството на народното просвещение първоначално в Румъния, а след това в Полша, за да се запознае на място с праисторическите отдели на тези страни, с археологическите им паметници и най-вече с музейната им дейност.
Завърнал се от тази научна командировка, Миков става един от основателите на Праисторическия отдел в Народния археологически музей. Същевременно той се изявява като достоен продължител на делото и дейността на Рафаил Попов.
След 1946 г. археологът продължава преподавателската си дейност в Софийския университет като частен доцент по архелогия и праистория, но през 1949 г. преминава на работа в Археологическия институт при БАН, като същевременно е и уредник в Археологическия музей.
От 1960 г., вече като старши научен сътрудник, Васил Миков е назначен за ръководител на секцията по праистория в обединения Археологически институт с музей към него. По-късно е привлечен за член на Върховния читалищен съюз, където развива твърде активна дейност, заради което е награден със специална грамота от Комитета за култура и два ордена „Кирил и Методий“.
През 1958 г. Васил Миков е поканен за член на Международния съюз по пра- и протоистория. През 1966 г. става почетен член на Югославското археологическо дружество. Същевременно е избран и за член на Комисията по изкуство и култура, като отговаря за опазване паметниците на културата. Включен е и в редколегията на специализираното издание „Архив за поселищни проучвания при БАН“.
Изтъкнатият наш археолог и праисторик проявява интерес и в областта на етнографията, топонимията и историческата география.
В периода 1924-1925 г. разкопава Балбунарската селищна могила, намираща се край град Кубрат, а през 1935 г. прави разкопки на Малевата селищна могила при село Веселиново, Ямболско. През 1936 г. провежда първите разкопки на Карановата селищна могила, а след това е един от главните проучватели на Деветашката пещера.
Васил Миков умира на 13 август 1970 г. в София. Той ни оставя богато научно наследство, състоящо се от над 240 научни изследвания и повече от 60 научнопопулярни статии.
От тях по-съществени заглавия са: „Праисторическите селища и находки в България“ (1933 г.), „Идолната пластика през новокаменната епоха в България“ (1935 г.), „Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места“ (1943 г.) и „Античната гробница при Казанлък“ (1954 г.).
Успоредно с всичко това, Миков извършва и друга забележителна дейност – той успява да събере повече от 40 000 местни названия и да проучи над 10 000 лични и фамилни имена.
