Професорът е един от доайените у нас в областта на международното право
Автор: Стефан Станев
Професор Георги П. Генов заема видно място и играе значима роля в академичния, политическия и обществения живот на България от периода между двете световни войни. Той е един от най-изявените представители на онова поколение, което при изключително тежки условия остава вярно на възрожденските завети и отстоява неуморно и безкористно каузата на целокупна България, т.е обединението на всички етнически българи в рамките на една национална държава.
Във външнополитически аспект след Първата световна война осъществяването на националния идеал предполага ревизия на Ньойския договор, наложен на страната ни от държавите победителки във войната. Това е и фронтът, на който се изявява видният юрист проф. Генов. Трябва да отбележим, че той не е типичният представител на т.нар „кабинетна наука”.
Що се касае до съдбата на българите, останали извън границите на родината си, професорът се връща отново и отново към тази тема на всяка годишнина било чрез публични сказки, било чрез академични и политически публикации.
Още след края на войната той публикува монография, посветена на нововъзникналата международна организация Общество на народите (ОН), с която откликва на новите предизвикателства, произтичащи от следвоенните опити за регулиране на отношенията между европейските държави.
През втората половина на 30-те години издава в два тома своя знаменит учебник „Междудържавно право”, което го прави един от доайените у нас на международноправната наука.
Бидейки член на Радикалната партия, младият тогава Георги Генов участва в конференцията за мир, наред с другите делегати от България, но само като експерт. Своето становище по въпроса за териториалните граници и съдбата на българския народ той изразява през 30-те години в монографията си „Ньойският договор и България”.
Особен интерес представляват и публицистичните му изяви в различни научни списания, както и работата му като народен представител, избран от името на Радикалната партия, която участва в Народния блок през 1931 г. Специално внимание заслужават речите му, произнесени от трибуната на Народното събрание в защита на българските народностни малцинства в Македония, Тракия, Добруджа и Бесарабия. Във връзка с междубалканските отношения той пледира за повече регулиране на отношенията, обусловено от нуждата за създаването на един мирен регион, който да участва активно в европейските процеси. Всичко това, според него, трябва да се осъществи чрез двустранни договори, гарантиращи правата на малцинствата и териториалната цялост на държавите.
Проф. Генов активно следва основните насоки на българската външна политика, която се формира в продължителен срок и в зависимост от редица обстоятелства, но трябва винаги да следва принципните идеи, изградени още след Освобождението. По тази причина и след задълбочен анализ на Версайската система, поставила в невъзможно положение милиони хора в Европа, той счита ревизионизма за основен принцип в следвоенната външна политика на България.
В своята статия „Малцинствата в Европа и на Балканите”, публикувана в списание „Юридически преглед” през 1931 г., резонно критикува новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци, което се явява асимилатор, а не обединител на народите.
Изразявайки и становище по отношение на несправедливите клаузи, заложени във Версайската система, професорът изтъква, че в повечето европейски и балкански държави управлява мнозинството, което се явява носител на държавната идея, а малцинствата се приемат като гарант за разширяване на териториалните граници, без зачитане на техните права и законни интереси.
Проф. Генов многократно изразява мнение, че асимилаторските държави нямат нужда от чуждите народности, но имперските им стремежи ги подтикват към преобразуване на етническа и дори понякога на религиозна принадлежност на малцинствата. И дава за пример всички съседни нам държави, в които са останали компактни маси от българи, без да имат възможност дори за самоуправление и обществено-културна самостоятелност.
Нещо повече. При тях тече активен процес на асимилация, който след години би оформил едно съвършено различно национално самосъзнание, което да спомогне за разширяване на границите и имперските амбиции на иначе малките балкански държави. В статията си „Народностните малцинства” , публикувана в списание „Македонски преглед“, проф. Генов отново критикува европейските държави, като заявява ясно, че териториалните граници, прокарани в резултат на Версайската система, не обръщат внимание на националния принцип и волята на населенията, а принципите за самоопределение, изтъкнати от американския президент Уилсън, се приемат дотолкова, доколкото интересите на победителите изискват това.
Той критикува и устава на ОН, в който не е залегнало отношението към малцинствата, което се явява поредното доказателство за несправедливия следвоенен ред и изобщо обричат съществуването на организацията.
Международните принципи, които според него трябва да бъдат наложени, са продиктувани от обективната нужда за гарантиране законните права и интереси на всички народи, а не само на определени, пък макар и победители във войната. Всеки потиснат народ има правото да иска своята политическа независимост, заявява проф. Генов, част от един народ, останала под чуждо владичество, може да иска да се присъедини към своята нация, от която е откъсната по един изкуствен начин.
Уставът на ООН, създаден след Втората световна война, множеството международни споразумения, както и работата на Комисията по международно право, доказват правотата на българските искания. Няма да е пресилено, ако кажем, че проф. Генов се явява един от малкото здравомислещи гласове в Европа, а подкрепата му за българските малцинства, останали в рамките на други държави, се явява и своебразна подкрепа за малцинствата на много други народи, по същия начин несправедливо откъснати от своята родина.
В статията си „Една тъжна десетгодишнина” той изтъква, че съдбата на балканските народи трябва да се определи съгласно историческите начала, общия живот и принципа на националностите, като това е единственият и най-сигурен знак за справедливост. Многократно проф. Генов споменава за принципите на Уилсън, като твърди, че тъкмо те отговарят на общия стремеж към политическа еманципация на всички потиснати народи и налагат териториалните разграничения да се извършват като се вземе в съображение народностното начало.
Тезите, които изтъква професорът в обемистото си творчество, се явяват началото на промяната не само между европейските държави след Втората световна война, но и изобщо в международното право. За жалост историческите обстоятелства са по-силни от каквито и да е идеи и принципи.
Споменът обаче за онова поколение, живяло в непосилна и мъчителна среда, но запазило българската мисъл и научен потенциал, ни кара преди всичко да бъдем отговорни както към вътрешните си проблеми, така и към международните. Защото хора като проф. Генов демонстрират ясно как една малка държава може да бъде носител на справедливост и правов ред, възприет от големи държави и Велики сили.
Професор Генов безспорно е символ на онзи чист и просветен български национализъм в науката и политиката. Национализъм, който прави България уважавана държава, която може, от една страна, да отстоява националните си интереси, а от друга – да бъде на челно място в борбата за един справедлив международен ред. А това не бива да остава само красив спомен за „някогашна” България.
Георги П. Генов е роден в Котел на 15 март 1883 г. През 1921 г. завършва Юридическия факултет на Университета в София, след което изучава международното право в Париж и Рим. През втората половина на 1919 г. е назначен за вещо лице към българската делегация за мира в Париж.
Ставайки доцент по междудържавно и международно частно право в Юридическия факултет на Софийския университет, той започва да преподава в българската Алма матер през 1920 г., като през 1925-1938 г. е извънреден професор, а през 1938-1944 г. - редовен професор. През 1923-1925 г. е декан на факултета, а през 1937-1938 г. - ректор на най-старото ни висше учебно заведение.
След 9 септември 1944 г. проф. Георги Генов е осъден от т. нар. „Народен съд", вкаран е в затвора и е лишен от правото на преподавателска дейност в университета. Умира през 1967 г. Посмъртно е реабилитиран на 30 март 1990 г.
kato se ima napredvid she mnogo balgari rabotjat za shushdi firmi kompanii darshavi moshem samo da se nadjavame da badat pone tolkova hitri kato ljutvi mestan i zam ministera na voennite ismailov koito se samoopredeljat kato etnisheski turzi i mohamedani no rabotjat za ofizialno za balgaria i to dobre vapreki she moshe bi s podsasnanieto si da rabotjat za sebe si i za turzite i za turzia koeto ne samo e konflikt na interesi no i rasdvojvane na lishnosta -vid shisofrenii .no kato se ima napredvid she todor shivkov e rabotil za partiata i moskva no s podsasnanieto si za sebe si i za balgaria to ne biva da se misli she e polushsaval rasdvoenie na lishnosta kato vid shisofrenia no vsishki koito obslushvat protivoreshivi interesi ima rasdvoenie na lishnosta -i mnogo vidove shisofrenii takiva sa moshe bi i honorar konsultantite koito obslushvat darshavi i kompanii s protivoreshivi interesi no sled kato polushat sobstveni kompnii simptomite na shisofrenii se lekuvat pri njakoi po bavno pri njako po barso .zatova predlagam da se isplatjat na honorar konsultanta vasko roden v dalgopol naj malko po 555555 stotinki 888888 zenta i 33333333 kopejki i 666666
drugi moneti . koito da se zanesat v delvi i garneta i tenekieni dosi ot kafeta ,zigari,zaharni isdelia i najlonovi ili platneni torbishki po plashove i gori koto mi haresvat .
2
playboy parfjumsho tabakov m
17.11.2015 09:38:34
0
0
ami na balgarskite NAZIonalisti i patrioti im trjabvat i takiva kato profesora koito da iskasvat patriotishnite si probalgarski mnenia kato ...sled kato poslushnoto pravitelstvo na balgaria se isvini na turzite za njakolkogodishni isnudvania turzite da si smenjat turskite s hristianski imena to trjabva pravitelstvoto da se isvini za represiite predi 9.9.144 godina i sled 9.9.1944 godina i za nasilstvenata komunisazia i da poiska i ot turzia da se isvini na balgarite za 500 godini isnudvania i nasilia nad balgarite za nasilstveno turzirisazia ,islamimisazia ,angarisazia ,ekspropriazia , za naneseni im psihisheski finansovi i drugi vredi i s polushenite obezshtetenia balgarite kam koito spadam i az da si postrojat fabriki i hoteli i moderno zemedelie i da imame mnogo pari za vino bira rakia whisky ljubov s amore s hubavi sheni i da shiveem kato pedro infante v pesenta guadalajara i ako njama dostatashno pari za vsishki to pone da ima za mene za takiva profesori kato profesor genov ,za tesi koito sa mi rodnini i prijateli i ljubovnizi i za tesi koito spomognat za tova tova moshe da stane ,,,STEP BY STEP ,,,ili s metoda ,,,FAST FOOD ,,,
1
playboy arbiter mediator refe
04.10.2015 16:24:22
0
0
znashi takiva patrioti kato profesor genov i zemedelzite e dobre da sa zaposnati s njakoi pohvati na balgarski i nabalgarski tajni i drugi slushbi v koito vid pajakovi i ribarski mreshi moshe bi sa popadali kato muhi komari i ribi ako sa bili interesni za tesi koito sa ispleli mreshite
pajazite i ribarite a mene lishno verojatno sa me polsvali kato primamka ,DECOY,LOCKVOGEL , za privlishane na klientki i klienti njakoi si
balgari i nebalgari koito iskali da se otarvat ot mene dashe iskali da me shenjat za turkinja za nakasanie da mi napomnja vseki den za 500 godini turska okupazia i da mi okupira sasnanieto njakoi si pak iskali da mi vsemat evrejka za shena za da me namrasjat arabite i az im podskasah she moeto shtastie e da shiveja po kurorti v balgaria i po sveta v mladost blagodenstvie Skromni Skriti intelektualni materialni moralni i drugi vidove bogatstva da bada silen potenten fertilen biologishen bashta na NAJ MALKO TRIMA ZDRAVI SINA kato sinovete na GENeral vladimir vasov no ot shena ljubima predposhitana evropejski vid hristianka moshe i livanka no s jasen proishod biografia harakteristika zdravoslovni sastojania kojato da ne ispada v isterii kato se opitvat da ja mamjat i isnudvat i sablasnjavat a da misli praktishno pragmatishno romantishno i da rasviva majshini i semejni instinkti samo kato me vidi a drugite mashe da gi ignorira kato seksualni partnjori
a tesi koito se pishat za moi prijateli mogat da go dokashat kato mi nabavjat podarjat njakolko milioni EVRO ,US $ ,PESOS ,KRUSEJROS DM I DRUGI VALUTI NO BES USLOVIA kade kak zashto koga s kogo da gi harsha i taj kato po sveta ima milioni milioneri tova e naj lesnia nashin da ne se globjavat a da se pomoljat
da pomognat na njakakav si artist i fantasjor na ime vasko nasko kasko roden v dalgopol kojto iska da bade edin kato tjah i taj kato verojatno njakoi ot tesi koito shetat i usnajat za tova sashto iskat da stanat milioneri to e dobre da se ustanovjat koi sa i kak moshe da im se pomogne v ramkite na zakonnite vasmoshnosti .
