Сериозен икономически ефект обаче може да се постигне при отглеждането на минимум 100 птици
Щраусите са една от добрите възможности за фермерите в България, твърдят стопаните, които от години отглеждат екзотичните птици. Печалба има, но според специалистите този бранш е един от най-трудните в птицевъдството.
По обобщени данни на Дружеството на щраусовъдите се изискват големи първоначални инвестиции. Трябва да се вложат около 150 до 200 хил. лв. за постройки, оборудване, инкубатори, люпилни, помещения за малките пилета, сграден фонд, разрешителни, проекти, изграждане на инфраструктура, както и за закупуване и отглеждане на най-малко 10 щрауса. А сметките показват, че сериозен икономически ефект може да се постигне едва при отглеждането на минимум 100 птици.
Намирането на качествено родителско стадо е особено важно. Така е, тъй като за разлика от традиционните за нашата страна селскостопански животни, репродуктивните възможности на щраусите зависят много от средата, в която се отглеждат. Добрата адаптация към нея, или недостатъчната, сериозно се отразява на броя на снесените яйца, люпимостта и преживяемостта на малките през първите им месеци.
Люпенето е сложен процес и изисква наличието на квалифицирани работници. Проблемен е и въпросът за инкубаторите - използването на малък е неефективно, а за стандартен се изискват повече средства.Цените на малките щраусчета са 240 лева за птица на възраст един месец, а едноседмичните се продават за по 180 лв. Но пък те трудно оцеляват без допълнителна грижа, тъй като още не могат да ходят добре, сами да се хранят и да пият вода.
В природата, при характерните за този животински вид климатични условия, една майка снася между 50 и 80, а понякога и 90 яйца. У нас обаче сезоните са четири и това е неестествена среда за щраусите, поради което снесените яйца са по-малко.
Различно е размножителното време – в саваната това става в продължение на два месеца през сухия период. У нас люпенето е от 10 януари до 1 ноември. Има особености и при храненето на птиците. Големите са непретенциозни и могат да ядат дори само сено. Но с такава храна за бизнес не може да става дума. Фуражът трябва да бъде царевица, пшеница, люцерна, трици, малко соев шрот и биоконцентратна смеска.
За малките пилета се купува готова храна. След четири месеца те вече постепенно минават към тази на големите животни. Търговията е най-вече с яйца – пълни и празни (източени), пера и месо. Празните вървят по 20 лв., а пълните, за консумация – по 50 лв. Перата, в зависимост от качеството, могат да се реализират от 2 до 8 лв. Щраусовото месо е диетично. Консумацията му в Европа нараства, макар и със значително по-ниски темпове от тези в Северна Америка.
Поради ниското съдържание на холестерол в него то се препоръчва на хора, претърпели сърдечни операции или с байпаси.
„Приемът на щраусово месо би трябвало да се увеличава, но българинът е консервативен“, казва Красимир Момчев от силистренско предприятие, което преработва щраусово месо. Според него на нашия пазар количествата месни продукти от щрауси ще станат повече, ако броят на фермите нарасне.
Месото върви по 32 до 40 лв. за килограм. Субпродуктите, които са качествени и много вкусни, са по-евтини – 15-20 лв./кг. Черният дроб е голям деликатес. У нас продуктите от щрауси се реализират главно в ресторантите и търговски вериги. Освен от месото може да се печели и от кожите и перата. Обработката им обаче все още не е позната в България. Някои производители изнасят кожите в Белгия и Италия.
Перата пък се използват като аксесоар за шоубизнеса. В Рио де Жанейро за ежегодния карнавал се изработват костюми от щраусови пера, като се използват между 5 и 6 тона.
Един от най-скъпите продукти е щраусовата мас. Тя се влага в козметични продукти, които подмладяват и възстановяват кожата.
Отглеждането на щрауси си има и чисто атрактивна страна. Тази птица е вид, който е претърпял 60 млн. години еволюция, с внушителни размери, уникални крака с два пръста, красиви пера и темпераментно поведение.
От фермата за щрауси в Долна баня казват, че това са безобидни животни, но с тях човек винаги трябва да е предпазлив. В територията на щрауса не трябва да навлизаш, особено тази на мъжкия. Не трябва да се нарушава спокойствието му. Женските са по-спокойни и дружелюбни.
