Смъртта на войводата, който е един от най-дейните участници в борбите за национално обединение, е представена като самоубийство
Автор: Петър Ненков
Атанас Жеков, известен повече с името Таню (Тане) Николов, е един от най-бележитите дейци на българското националноосвободително движение в Тракия и Македония . Той е роден в Хасково на 9 март 1873 г. Като войник служи в 10-и пехотен Родопски полк. Заради отличната си воинска служба му е предложено от командването да остане на свръхсрочна служба като унтерофицер.
В един момент решава обаче да се посвети на революционното дело. Затова напуска добре платената военна служба, става член на ВМОРО и воюва повече от двадесет години за освобождение на поробените българи в Одринска и Беломорска Тракия и Македония.
През периода 1902-1903 г. се включва като четник в обединената чета на двамата войводи Константин (Вълчо) Антонов-Сеченката и Марин Чолаков, която действа в Гюмюрджинско и Дедеагачко. Дружината изгражда по селата в тези региони десетки комитетски структури на ВМОРО.
В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Таню Николов е подвойвода в четата на Костадин Нунков, на която по-късно става войвода. Той предвожда четниците по време на въстанието и след разгрома му, като води десетки боеве с турските потери.
През 1904 г. е утвърден за войвода на регионална чета в Дедеагачко и въпреки многобройните опити на турската власт да я разгроми, тя се измъква на няколко пъти от засадите и продължава да напада башибозука и аскера.
На 26 декември предател от дружината, подкупен от турската власт, решава да избие четниците, като хвърля в огъня, около който са насядали, динамитна бомба, но тя ранява само войводата Таню Николов в ръката.
На 6 януари четата става жертва на предателство и е принудена да води бой с аскера на Сали ефенди в местността Крушата до село Манастир, но успява да се измъкне от турския обръч.
През 1907 г. Таню Николов е изпратен от ЦК на ВМОРО с чета от 48 души да преследва сръбски военизирани шайки във Велешко и Прилепско. Заедно с още 6 чети на ВМОРО той участва в епичния бой с аскера на 1 юли 1907 г. в местността Ножот. След конгреса на ВМОРО с.г. става войвода на Битолската окръжна чета, която действа до края на 1907 .
През 1910 г. Таню Николов, Георги Занков, Христо Чернопеев и Михаил Чанков създават Българската народна македоно-одринска революционна организация, чиято цел е възстановяването на четническото движение в Македония и Тракия. Таню Николов е войвода на първа чета, която се насочва към Ениджевардарско, където води няколко боя с турските потери.
През 1911 г. той застава начело на чета от 80 души , която действа в Петричко и Горноджумайско. През 1912 г. с дружина от 200 души води непрекъснати боеве с аскера и сръбски чети във Вардарска Македония.
Таню войвода взема най-дейно участие в избухналата Балканска война (1912-1913 г.). Неговите четници прекъсват телефонни и телеграфни линии в Горноджумайско и се сражават при Крупник, Кресна, Мичкюл и Сърбиново. Явяването им в тила на турските войски в Рупелското дефиле и пленяването на башибозушкия отряд на Абдула чауш са едни от най-големите успехи на четата.
След разбиването на вражеските части в Македония Таню Николов се прехвърля с четниците си в Беломорието. Тук, на гара Гюмюрджина, се среща с цар Фердинанд, който го поздравява и лично го изпраща с цялата му дружина на фронтовата линия. През пролетта на 1913 г. със своите другари той взема участие в покръстването на помаците в Гюмюджински окръг. През Междусъюзническата война от 1913 г. заедно с отряда на полковник Данаилов се сражава с гръцки войски и андартски чети при гара Бук, като се явява във фланг и тил на противника и го обръща в бягство. След това четата му със Скеченския войскови отряд заема позиция на височините на Чангър дере и село Елдже и води тежък бой с гърците.
През Първата световна война (1915-1918 г.) Таню Николов командва българските партизански формирования в Поморавието, с които преследва и разгромява сръбски паравоенни части.
Когато в края на 1920 г. става известно, че Западна Тракия ще бъде окупирана от гръцки войски, в Мастанли (дн. Момчилград) се провежда съвещание на изявени български войводи и представители на турската общност за координиране на въоръжената борба на българи и турци срещу гръцката инвазия.
Таню Николов се заема с организирането и ръководството на българо-турските въоръжени чети. Създава се Българо-турска ВТРО, чиято главна цел е защитата на местното население от издевателствата на гръцката власт.
На 25 октомври 1922 г. българските войводи на общ войводски съвет възлагат върховното ръководство на революционните сили в Западна Тракия именно на Таню Николов. Главният войвода лично участва в жестоки и кръвопролитни боеве на българо-турските чети с части на гръцката окупационна войска.
Той осигурява въоръжението, продоволствието и координацията на четническото движение, осъществява контакти с българските военни и административни власти и с ВМОРО. Но въпреки дадените свидни жертви и усилия, това не успява да попречи на гръцките власти да обезбългарят Западна Тракия.
На 2 март 1924 г. войводата свиква конгрес на тракийската организация, на който запознава делегатите с военнополитическата обстановка в Беломорието и прави отчет за изразходваните средства. В края на своето изложение моли да бъде освободен от длъжността главен войвода на организацията поради напредналата си възраст и влошеното си здравословно състояние.
След конгреса се прибира в Станимака (дн. Асеновград), където се отдава на мелничарския занаят. Завещава имуществото си на стойност 1 милион лева, в което влизат мелница, овощна градина и нива, за нуждите на детското сиропиталище в града.
След идването на ОФ на власт той е поставен под наблюдение и следен от МВР. През януари 1947 г., след конфликт с наемателите на мелницата му, нахълтва в нея въоръжен, за да урежда сметки. В разразилите се пререкания убива единия от наемателите и още четирима работници с огнестрелно оръжие, след което се предава на милицията.
В килията си той е убит на 19 януари чрез удушаване, след което е инсценирано самоубийство.
Пълни глупости си написал,"запознатия"! Намери двама наследници на тези изгонени от Тракия, които да кажат нещо лошо за Таню Николов? Рекетьорите на ВИС и СИК се въртят само в тъпите кратуни на нереализирани олигофренчета! Какво злато те гони? Иди и прочети описа на имуществото след смъртта - закърпени чорапи, продънени гащи и едно ново палто, за погребение.Че и "натура" не приемал[flipcoin]"Супермодерната" мелница е правена в продължение на 22 години. Купена е една караджейка и е направена на валцова мелница, а не е построена на голо поле. Твоя тайна си беше липсата ти на мозък, ама сега вече стана публична - от кой се е "откупвал"? Кой го е покровителствал? Какви ги е вършил в Гърция?
И ти си един от интернет-историчарите! .....
Кой на кого е национализирал мелницата? Таню Николов е мъртъв от година време и чак тогава е национализирана мелницата. Мелницата е национализирана през август 1948 г., как ти се вижда мъртвец от година и половина да "приеме тежко" тоя факт? Че е бил добър в стрелбата е факт, ама що е пропуснал дядо ти? Сега поне нямаше да се излагаш пред хората ...[rolling]
2
Подробно запознат
24.02.2016 23:08:18
0
10
В Беломорска Тракия ,след І Свет.война Таню си е бил обикновен рекетьор на угнетените българи. Изискванията му са били всички българи да му плащат за охрана,в ЗЛАТО, друго не признавал и жестоко пребивал хората , които на уречения ден не са имали злато за плащане.Никаква натура или книжни пари не приемал и горко на неплатежоспособните неплатежоспособните.Разликата с 90-те години на ВИС и СИК е в липсата на стикери за обектите за охрана .С какво е направил голямата и супермодерната мелница, с нови машини от Германия, която и днес работи.Публична тайна е, че се е откупил с част от събраното злато , за да се забрави какви ги е вършил в Гърция , дори се говори ,че от най-високо място е покровителстван. Иначе около мелницата е бил щедър и се е занимавал с благотворителност.Изгонените от Тракия разказваха зловещи неща за неговата разбойническа и жестока същност.Национализират му мелницата , аргатите му се подиграват ,че накрая е станал равен с тях и той убива петима от своите работници , а след това се обесва в ареста на полицейския участък.Противоречива личност , която много жестоко си е гонила и своя интерес и накрая е завършила като убиец в на мирни хора ,мирно време.Убийстата са му първа природа,в това е бил най-добър.
1
За преименуването на Таню Нико
24.02.2016 10:56:42
7
1
Спрете вече с тиражирането на измисленото име "Атанас" за Войводата Таню Николов! Никога, никой и никъде не го е кръщавал, нито назовавал, през целия му живот и след смъртта с име "Атанас". Това е измислица на един хасковски краевед от 1993 година. Измислица, кяато се поде и се ползва само от хора, които никога не се напъват да прочетат нещо повече от това, което им трябва за да скърпят необходимата им статийка!
Името на Войводата е било винаги Таню, с вариант на изписване Таньо. След 1906 г. започват да му казват и го пишат като Тане, а малко по-късно и той започва да се подписва така. Такъв му е и "македонския" войводски печат. Но това е само между приятели, по вестниците и неофициално. Във всички други случаи, при официални документи и т.н. той се пише Таню. Така е от кръщелно, та до смъртен акт.
И за убийството - няма никаква "инсценировка", защото няма никакво разследване. Удушен е и после му замятат една връв на врата, за да има какво да пише цивилния доктор в акта за смърт.
