Александър Македонски достига до най-древните български поселения

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Около 328 г. пр. н. е. войските на Александър Македонски достигат до Северен Афганистан. По това време там се намира царство на най-древни българи – това е страната Бактрия.
Великият пълководец завладява една част от нея, но с цената на много жертви, тъй като  бактрийците мъжествено отбраняват своите земи. За да предотврати нови загуби, Македонски решава да установи мирни отношения с владетеля на страната. Според византийски автори от ІІ в., той венчава 10 хиляди свои воини за бактрийски девойки, като сватбените тържества продължават 10 дни и нощи, а на гощавката по този повод са изядени 1000 телета, 1000 агнета и 10 хиляди птици.

В съюз с бактрийците, македонският предводител нахлува в съседната на Бактрия страна Согдиана, въпреки че езикът, религията, културата и обичаите на народа й са сходни с тези на българите. Войната е успешна и е превзет главният град на согдианите.
Владетелят на страната – Оксиарт, се затваря в една крепост, която смятал за  непристъпна. Укреплението се извисявало на върха на планина, висока 5000 метра, и било естествено оформено от стръмни скали. Александър приканва согдианеца да се предаде, но той му отвръща: „Намери си войници с крила, другите не представляват опасност за нас!“.

Този отговор силно амбицира македонския пълководец и той подбира 1000 бактрийци, отличаващи се с голяма ловкост при катеренето на скали. Над 800 от тях успяват да се доберат до зъберите, ограждащи естествено образуваната крепост. С въжета издърпват и самия Александър Македонски, който от една висока скала се провиква към владетеля на Согдиана: „Ето че се сдобих с крила и долетях!“.

Силно изненадан и смутен, Оксиарт се предава. Македонски обаче решава да прояви великодушие и сключва почетен мир с него. За благодарност согдианецът организира голямо тържество. На него Александър Македонски съзира дъщеря му Роксана, остава  очарован от нейната неземна красота и веднага се влюбва в девойката. С благословията на баща й двамата се женят и на следващата година им се ражда син, който получава името Александър ІІ. Още тогава той е обявен за наследник на империята на своя баща.

След смъртта на Александър Македонски обаче синът му е убит от пълководеца Аталк, на когото се падат средноазиатските владения, завоювани от Александър – баща.
Аталк иска да се ожени за Роксана, но тя му заявява, че след като е изгубила двама Александровци за нея животът няма смисъл и се хвърля от една висока скала. Легендата мълви, че красавицата не е умряла, а се е превърнала в орлица и свила гнездо, в което се раждат хора с крила.

Какво още имаме като наследство и доказателство за съществуването на древните български поселения в Средна Азия? Според персийски автори сватбата на Александър Македонски с Роксана е станала в град  Балкх – столицата на обединените под въздействието на пълководеца две български страни – Бактрия и Согдиана, впоследствие наречена Булкхар-Балкх.
Няколко века по-късно, заради нахлуването на северноазиатски многобройни племена българите се преселват на югозапад и достигат до днешен Туркестан. Там създават много поселища, най-известни от които са Самарканд и Бухара. На древнобългарски „самарканд” означава „каменна крепост“, а „бухара” е синоним на българи, които персийците наричали бухари. През Самарканд и Бухара е преминавал древният път на коприната, по който са се пренасяли стоки от Азия за Европа и обратно.

Преселилите се по-късно на Балканския полуостров българи (преди идването на Аспарух) основават селището Бухар-есть (има булгари), което е предшественик на днешния Букурещ (на руски език румънската столица и до днес се казва Бухарест, б.р.).
Но ето и нещо, което също е много малко известно, макар че се е случило в наши времена.
През 1971 г. иранският шах Мохамед Реза Пехлави организира грандиозно честване по случай 2500-годишнината от създаването на Персийската империя, което съвпада с половинвековния юбилей на неговата династия. За тържеството специална покана получава като държавен глава на България и Тодор Живков, но той не я уважава. Странно защо, тъй като не е чужд на помпозните изяви, а се знае, че там ще присъстват крале, президенти и министър-председатели от цял свят.

Но нашият Първи дори не изпраща делегация. Страната ни е представена само от посланика ни в Иран. Людмила Живкова, която проявява голям интерес към далечното минало на българите, както и към мистиката на Изтока, много иска да отиде на честването, но не получава разрешение от баща си.
А в своето слово шах Реза Пехлави отбелязва участието на древните българи в създаването и развитието на Персийската империя. Вместо подготвения за Тодор Живков златен орден „2500 години Персийска империя“, на посланика ни в Иран е връчен бронзов.

Когато през 1979 г. съветските войски влизат в Афганистан, Михаил Суслов (който по това време е смятан за „сивия кардинал“ и идеолога на КПСС, б.р.) с позволението на Брежнев организира групи от историци и археолози, които да търсят наличието на руско присъствие в миналото по тези земи. И те откриват останките на града крепост Булкхар-Балкх, където намират глинени изделия, монети, съдове, които идентифицират като прабългарски.

По нареждане на Суслов резултатите не са публикувани, а даже и Брежнев не е уведомен за тях, но те все пак те са съхранени. През 2002 г. един служител в Националния архив на Руската федерация ги открива и предлага да ги продаде на американското посолство в Москва. Понеже там нямат компетентност да преценят тяхната достоверност, искат от Държавния департамент на САЩ да изпрати специалисти.

В Москва пристига проф. Канвъл – ориенталист. Експертът е категоричен, че предметите са автентични и са ценен принос за изучаване на древната човешка история, но препоръчва да се направят допълнителни проучвания на местата, където са намерени. Това обаче се оказва неосъществимо, защото там се водят военни действия.
На служителя от Националния архив му дават 700 долара, за да изготви ксерокопия от документите, свързани с изследванията на руските историци и археолози. Той взима парите, но не изпълнява договорката. Оригиналните бумаги остават у него, но когато умира, те така и не са открити повече.


Назаем от справочниците

Областта Бактрия е разположена в Средна Азия. Твърди се, че е получила названието си от реката Бактр (дн. Балхаб), явяваща се приток на Амударя.
Нейното име се свързва с една от съвременните хипотези за произхода на прабългарите. В този контекст тя е наричана и Балхара.
По мнението на Петър Добрев, с „балх“ и „балхар“ в индийския епос „Махабхарата“ е обозначаван народът „бългх“, свързван пряко с етнонима „българи“. Затова и съществуват хипотеза, че Батрия е най-старата известна родина на прабългарите. Тази постановка се приема доста скептично в научните кръгове, но има и доста свои поддръжници.


В категории: История , Горещи новини