Най-загадъчното българско въстание

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

за което съществува известен спор дали наистина го е имало. Какво обаче все пак се знае за него?
Това е времето, когато османската държава търпи поражения в Австрия, към която се присъединяват Венеция и Полша, а по-късно и Русия и се създава Свещеният съюз. Това дава надежда на поробеното българско население, че е настъпило подходящо време да извоюва своята независимост. Израз на тези стремления в Търновския район е въстанието, замислено от Ростислав Страцимирович, който се смята за потомък на цар Иван Страцимир.

За да осигури подкрепа за бунта, той отива в Москва, където се среща с патриарх Йоаким. И това не е случайно. Казано на съвременен език, патриархът има своя доктрина за обединяване на православните християни на Балканите под неговия скиптър. Затова той посреща радушно Ростислав като търновски княз и му обещава помощ и съдействие. За помощник му определя своя племенник Савелий Добровски и освен това го сгодява за неговата сестра – Мария Владимировна.

Савелий Дубровски отива в Цариград да води преговори с патриаршията и османските власти, но е прогонен. Ростислав се връща в Търново, където въстанието вече е избухнало преждевременно заради предателство, извършено от един грък от съзаклятието.
Въстаниците, укрепили се в търновския кремъл (вероятно това е Царевец или Трапезица), са прогонени от дошлата редовна турска войска и се изтеглят в Габровския Балкан. Към тях се присъединяват около 800 дервенджии (българи, на които е възложено да пазят проходите и поради това са въоръжени) от околните села и отрядът вече наброява близо 4000 души. Скоро пристига и Савелий Добровски с още 400 човека.

Турският аскер обаче е повече от 12 хиляди и започва да нанася поражения на въстаниците, които отстъпват към Софийско, където по-голямата част от тях са убити, а останалите се разпръсват. Ростислав и Савелий са тежко ранени, но ги пренасят в Рилския манастир, където монасите успяват да ги излекуват и след това двамата се добират до Русия. Там Ростислав се жени за Мария, получава имението Толтчанов в Смоленска губерния. Ражда им се син – Савелий, който поставя началото на рода Савелиев-Ростиславович.

Историята има съвременно продължение. Техният правнук Алексей Савелич-Ростиславович е капитан в царската армия на Русия. По време на гражданската война е в армията на генерал Врангел, която след разгрома й е превозена с кораби в Цариград, а оттам значителна част от офицерите са приети в България.
Така внукът се връща в родината на своя прадядо. По-късно той отива в Париж, където умира през 1937 г.

Повечето от тези сведения са публикувани от Николай Елагин във в. „Северна пчела“ през 1847 г. и от тях по косвен начин може да се съди, че въстание в Търново през 1686 г. наистина е имало. Същото се потвърждава и от писанията на ислямския хронист Евлия Челеби от 1690 г., от немските историци Георг Христоф фон Найчиц и Йохан фон Киндсберг, както и от поляците Войцех Мясковски и Рафаил Лешчински.
По вече официални османски документи пък става съвсем ясно, че Търновското въстание от 1686 г. има и продължение. През 1687 г. османските власти получават сведения, че населението на село Арбанаси притежава значително количество оръжие. За да провери случая и ако сведенията се потвърдят, да изземе оръжието и да накаже неговите притежатели е изпратен Реджеб ага.

Той прави доклад до великия везир, в който се посочва, че в Арбанаси са намерени 64 саби, 43 копия, 39 алебарди, 23 лъка и много стрели за тях. Те са иззети и приготвени за изпращане в Истанбул. Притежателите на оръжието са затворени в подземието на търновския конак и ги очаква тежко наказание, а може би дори смърт.
Тогава старейшините на селото предлагат на Реджеб ага да му дадат 20 хиляди гроша, за да ги отърве от съд. Той се съгласява и веднага са му дадени 5 хиляди гроша, а за останалите е договорено, че ще ги получи след един месец.

Акцията на Реджеб ага продължава и в резултат на това е открито оръжие и в други близки до Търново села, от което османските власти правят заключението, че се готви ново въстание. Въпреки взетите мерки, то все пак избухва през май 1700 г. Наречено е Марино, по името на неговата водачка Мара (Мария/Ирина) с помощници Мирчо войвода, Стоян и игумена на Петропавловския манастир Софроний.


Патриотичен календар

14 май 1868 г. — Роден е генерал Владимир Вазов

15 май 1867 г. — Четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски преминава в България през река Дунав край Свищов

15 май 1892 г. — Стоян Михайловски написва стихотворението „Кирил и Методий", което през 1901 г. с музиката на Панайот Пипков става химна „Върви, народе възродени"

17 май 1555 г. — Мюсюлмански фанатици убиват в София с камъни Никола Мартинов (свети Николай Софийски Нови), решил да се върне към християнската вяра

17 май 1913 г. — В Лондон е подписан мирен договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война

17 май 2006 г. — Българската старостилна православна църква канонизира за светци Баташките мъченици

17 май 2011 г. — Учредена е политическа партия „Национален фронт за спасение на България“

18 май 1877 г. — На официална церемония край румънския град Плоещ на Трета дружина от Българското опълчение с командир Павел Калитин е връчено Самарското знаме

В категории: История , Горещи новини