След като миналата година бе съсипана джамията в Разград, сега самозвани майстори окепазиха и тази в Силистра
Автор: Дойчин Славов
Миналата седмица силистренската прокуратура внесе втори обвинителен акт за ремонт без разрешение на „Куршумлу джамия” в дунавския град. Сградата, паметник на културата от национално значение, стана обект на безцеремонен ремонт, при който са увредени непоправимо интериорът и подовата й настилка. Тя е построена около 1680 г. и носи името си заради оловния купол на градежа.
Повдигнато е обвинение срещу 39-годишния Бюрхан С. от Дулово, който ще отговаря пред съда за извършените от него нерегламентирани дейности по старината.
По данни на прокуратурата, в периода от март до април 2015 г. без да притежава необходимите разрешения за извършване на ремонтни работи в сграда, паметник на културата, подсъдимият е наредил измазването на стените на джамията на два метра от пода, следствие на което са унищожени изцяло стенописи отпреди 500 г. Изчисленията сочат, че възстановяването на нанесените щети и реставрацията на повредената площ ще струва около 27 хил. лв.
Върху пода на „Куршумлу джамия" било поставено дървено дюшеме, което скрило оригиналната керамична подова настилка. По фасадата на сградата необратимо е унищожен оригинален каменен градеж, чието възстановяване също би оскъпило бъдещи консервационно-реставрационни работи, се уточнява още в съобщението на държавното обвинение.
В хода на разследването бил разпитан и имамът на новата джамия в Силистра, който посочил, че през пролетта на 2015 г. подсъдимият лично заявил пред него, че възнамерява да извърши ремонт на интериора без разрешително. Наетите от него строителни работници искали да изхвърлят големи половинхилядолетни каменни плочи от прозорците, но за щастие били спрени.
Преди това беше внесен първият обвинителен акт по случая. Той е срещу Али Ялчъндаг, който също носи отговорност за скандалния ремонт. В периода от 28 октомври до 9 ноември 2015 г. той наел неспециалисти, които запълнили образуваните каверни по стените на джамията с мраморен прах, каменно брашно и бял цимент.
Експертите са категорични, че тези материали са крайно неподходящи и се различават по състав, плътност и цвят от оригиналния камък на градежа.
Съдебното следствие срещу Ялчъндаг ще се води при условията на задочното производство, тъй като междувременно той е напуснал България.
Преди десетина години в Силистра мюсюлмани регистрират сдружение „Подкрепа", от името на което са потърсили помощ за ремонт на храма от мюфтии от Румъния, Турция, Албания, Македония и други балкански страни.
Той е сериозно засегнат от земетресението във Вранча през 1986 г. и дълги години след това е възстановяван. Пари за основния му ремонт в размер на 5 хиляди долара дари през 2004 г. тогавашният американски посланик у нас Джеймс Пардю.
Случаят със самозваните „майстори“ в „Куршумлу джамия”, за съжаление, не е изолирано явление и посегателствата върху сгради, паметници на културата, вече добиват епидемични размери.
През миналата година, както писахме в „Десант“, нелегална петчленна строителна бригада заля с бетон целия под на голямата джамия „Магбул Ибрахим паша“, издигаща се в центъра на Разград. Самозваните „реставратори“ свариха да боядисат в яркозелено част от уникалните фрески в интериора.
Докато се вихрят с баданарките, те успяха да унищожат и цели културни пластове от късножелязната епоха и Късната античност, открити от археолозите при проучвания в района на култовата сграда.
Тогава са разкрити основите на по-стар религиозен храм, най-вероятно християнски, и след подробен анализ на резултатите от разкопките специалисти от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) стигнаха до извода, че руините му представляват историческа ценност. Затова препоръчаха при бъдещата реконструкция, реставрация и консервация на джамията неговите основи да бъдат експонирани по подходящ начин в интериора на сградата.
„Магбул Ибрахим паша“ у нас е втора, а на Балканите трета по големина джамия. Нейното изграждане започва около 1530-1535 г. от български майстори със средства на едноименния велик везир, който е ислямизиран грък. След смъртта му строителството е преустановено и делото му е завършено чак през 1616 г. от Махмуд паша.
През 1967 г. сградата е обявена за паметник на културата с национално значение, като е включена и в каталога на ЮНЕСКО.
Парадоксалното в случаите с двете джамии е това, че уж, от една страна, представителите на мюсюлманското изповедание претендират за собствеността на тези сгради, а от друга – се правят на ни чули, ни видели безобразията, които се вършат в тези имоти.
