Сенегалска трагикомедия при Дойран


Сенегалска трагикомедия при Дойран
Ген. Владимир Вазов прави преглед на 33-ти пехотен Свищовски полк край Дойран през април 1917 г.
06 Юли 2016, Сряда


Преди 100 години
Най-голямата българска военна победа несъмнено е край Дойран.


Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Как се е достигнало до нея е широко известно, но има и някои моменти, които не са толкова популярни.
При една от атаките например са пленени 34 сенегалски войници от 2-ра френска дивизия. Българите им дават храна и те благодарят с „мерси“.
Понеже тази дума се употребява и от нашенци (макар мнозина да не знаят, че тя е френска), те се учудват, че за толкова кратко време сенегалците са успели да се научат да говорят на български.

По някое време строяват пленените сенегалски войници, за да ги отведат и затворят, при което те падат на колене и със сълзи на очите молят да бъдат пощадени. Неразбирайки какво става, български офицери, които знаят френски език, ги разпитват и те отговарят, че се молят за живота си. Когато са ги изпратили на фронта, са им казали, че ще воюват с българи, които са канибали и особено много предпочитали месото на чернокожите, затова в никакъв случай не бивало да попадат в плен.
Нашите войници уверяват разтреперените сенегалци, че това не е вярно и едва тогава те се успокояват. Българите даже пускат трима души да се върнат при своите и да им разкажат, че не са канибали.

Добре е да се знае, че дойранци наричат участниците в сраженията през 1916-1918 г. Благодарение на изградените под ръководството на генерал Владимир Вазов укрития българите дават минимални жертви в решаващите битки през 1918 г. – по-малко от 500 убити.
Години след това майките на сражавалите се при Дойран войници носят баници на генерал Вазов затова, че е опазил синовете им.
Другите дойранци са жителите на едноименния град Дойран. През 1915 г. населеното място е наброявало около 3000 души, от които 2600 българи. По време на сраженията то е напълно унищожено.

Живеещите в него наши сънародници се преселват в България. Бежанците, които пристигат в София, основават днешния квартал „Света Троица“.
На Дойран загива и лиричният поет Димчо Дебелянов. Въпреки че не подлежи на мобилизация, при включването на България в Първата световна война като запасни поручик той постъпва по свое желание в армията. Назначен е за командир на 5-а рота от Чепинския полк, която води успешни отбранителни боеве при Дойран.
Въпреки че след 18 август сраженията затихват, все още на места продължават отделни стрелби. При една от тях поручик Дебелянов вдига ротата си в атака за отбиване на вражеско нападение, предвождайки своите войници. Противникът е отблъснат и преследван.

Когато ротата на Дебелянов стига до вражеските позиции, от окопите им започва ожесточена пушечна стрелба. Един куршум покосява поета. Това става на 20 октомври 1916 г. край Горно Караджово.
На другата сутрин поручик Димчо Дебелянов е погребан в двора на черквата в Демир Хисар. През 1931 г. тленните му останки са пренесени в Копривщица, където са препогребани.


Патриотичен календар

1 юли 1881 г. — Второто Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години

1 юли 1997 г. — В България е въведен валутен борд като левът е приравнен към германската марка

3 юли 1877 г. — Българското опълчение преминава река Дунав и се включва активно в боевете за освобождението на България по време на Руско-турската война

6 юли 1868 г. — Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав и навлиза в България край село Вардим

7 юли 1345 г. — В ожесточена битка с турци и византийци загива Момчил войвода, независим феодален владетел в Родопите и Беломорието

7 юли 1835 г. — Роден е големият просветител и революционер Бачо Киро

7 юли 1877 г. — Предният отряд на руската армия, начело с генерал Гурко, влиза в Търново

7 юли 1879 г. — Създават се първите контролнопропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България


В категории: История , Горещи новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Jonay
08.08.2016 00:57:02
0
0
books-a-million is funny:)Gotta love the &qq&n;futnyouuot; joke stage! Ours are int he same stage except that their siblings laugh... so the comedian continues:)
1
Генади Савов
06.07.2016 13:07:56
0
0
При Дойран сме имали окопи и землянки-фортове и при вража оръдейна стрелба нашите войници са се криели в спец.землянките.Френските и английски снаряди не са убивали много бълг.бойци понеже българската войска е била обучена в окопно дело по учебници-Войнишки другар-1911-1917 год.Такъв учебник е имала всяка рота.Големи по знания и практика са били българските офицери и войници-туй е било доказано в Балканската война 1912-1913 години при Одрин и десанта на турците Шаркьой при Чаталджа.Сенегалците-войници са били лъгани от френската и английска пропаганда,че ние българите сме били хуни на Атила и сме били същите,като хуните -касапи на живи хора и човекоядци-въпреки,че хуни човеци не са яли.Сенегалците се чудели,че българите били благороден народ-по време на война.Разбира се българите не са хуни,но имат иранско,тракийско,готско,скитско-славянско и римско произхождение.[bluescreen]
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки