На 15 април 1906 г. загива в бой с турците легендарният войвода на чета и полковник от Българската армия, участник в Илинденско - Преображенското въстание - 1903 година
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Анастас Янков е роден 1 август 1857 г. в голямото българско село Загоричане, /днес Василиада/ Костурско. Първоначално учи в родното си село, а по-късно продължава образованието си в българското класно училище в Цариград, което завършва с отличен успех през 1875 г.
По време на вълната от репресии над българското население през Априлското въстание 1876 г., е вкаран от турската власт в затвора, но успява да избяга и заминава за Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876), в която за проявена храброст, след битката при Гредетин е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер.
През Руско-турската Освободителна война 1877-1878г. , на 18 април 1877 г. постъпва, като доброволец във 2-ра рота от 5-та дружина на Българското опълчение. Сражава в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, където на 28 декември 1877 г. е тежко ранен и награден за проявеното себеотрицание и мъжество с „Георгиевски кръст“ и произведен в звание - унтерофицер.
След войната и оздравяването си се уволнява от Опълчението на 22 юни 1878г. Установява в Княжество България. През месец ноември 1878 г. постъпва във Военното училище в София и го завършва на 30 август 1880 г. със звание - подпоручик. Служи, като млад офицер в 9-та пеша Берковска дружина. Произведен е в чин поручик на 9 септември 1885 г., само три дни след обявяването на Съединението.
Участва в Сръбско-българската война 1885 г., като командир на рота от Харманлийската пеша дружина, която се проявява в боевете при превземането на Цариброд и Пирот. За проявена храброст е удостоен с орден „За храброст“- IV степен.
След войната последователно служи, като офицер в гарнизоните в Пловдив, Шумен, Добрич и София, в 19-и пехотен Шуменски полк, 21-и пехотен Средногорски полк и в Министерство на войната. Произведен е последователно в чин капитан на 24 март 1886 г., майор на 2 август 1890 г., подполковник на 1 януари 1896 г. и полковник на 14 февруари 1901 г.
Преминава в запаса, за да се посвети на своята голяма цел в живота-освобождението на поробените българи в Македония и Одринска Тракия. Жени се за Мария Атанасова Попгеоргиева-Футекова, сестра на легендарната Райна Княгиня. От брака му с нея се ражда Коста Янков-участник във войните за национално обединение, главен редактор на в-к „Народна армия” и председател на Военната организация на БКП, който загива след атентата в църквата „Св.Неделя” в София през 1925г. при престрелка с полицията.
Анастас Янков влиза в редовете на Тайните офицерски братства и Върховния Македоно-одрински комитет-ВМОК, ръководен от генерал Иван Цончев и Стоян Михайловски. Прави революционна обиколка на поробена Македония, за да събира сведения за готовността на народа за въстание. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“.
През лятото на 1902 г. предприема поход с чета до родното си Костурско, където негов заместник-войвода е подофицерът Петър Гайков. Този поход създава големи проблеми за ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание с местното население в Костурско и Леринско.
Според дееца на ВМОРО Ангел Динев, в Костурско Анастас Янков се ползва с голям авторитет всред българското население. В своята революционна дейност е подпомаган от Петър Погончев, Лазар Бицанов, Коте Христов и Христо Силянов. Той води успешен бой с четата си срещу турския аскер при село Бобища, Костурско.
През есента на 1902 година Анастас Янков участва, като войвода на чета в Горноджумайското въстание, което е потушено от турската власт с големи жестокости. Въстанието предизвиква голямо напрежение между ВМОРО и ВМОК, поради ликвидирането на много организационни канали и дейци на революционната организация при последвалите репресии над българското население.
През Илинденско-Преображенското въстание - 1903 г. Янков застава начело на чета от 400 души, която действа в Пирин планина. Избран е в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на комитите над Белица. След разгрома на въстанието, през зимата на 1903 г. се връща в България, където е арестуван и интерниран от правителството във Варна.
Полковник от запаса Анастас Янков загива заедно с цялата си чета на 15 април 1906 година в махалата Поляна на родното село на Яне Сандански с. Влахи, Мелнишко. Четата му е обкръжена в къщата, където се укриват. Всички загиват в пламъците на подпалената от турците къща.
Така завършва животът на този бележит български офицер и войвода...
