Просветният деец, от чиято смърт се навършиха 105 години, спомага много за проникването на редица наши книги в останалите под османско владичество български земи
Автор: Атанас Коев
На 12 май се навършиха 105 г. от смъртта на Коне Самарджиев – български просветен деец, допринесъл с дейността си за пробуждане националното самосъзнание на сънародниците ни от поробена Македония от 80-те години на ХІХ век до първото десетилетие на ХХ век.
Той се изявява като печатар, издател и книжар, както и като радетел на българщината, спомагайки за проникването на редица наши книги в останалите под османско владичество български земи.
Жизненият път на бъдещия книжар и издател започва в македонския град Прилеп на 6 октомври 1854 г. Първоначално момчето учи във взаимното училище на родния си град и се занимава със самарджийство заедно с баща си. Същевременно полага големи усилия за самообразованието си, като в 1880 г. е избран за училищен настоятел.
През1883 г. Коне Самарджиев се премества в Солун, където с помощта на Насте Стоянов и Димитър Ризов открива първата българска книжарница, която отваря клон и в родния му град Прилеп.
През 1888 г. той обзавежда българско отделение към италианската печатница на Салваторе Муратори и в него започва да печата учебници и помощна литература за българските начални училища, както и за прогимназиите в Македония и Одринска Тракия. След което тръгва сам да ги разпространява в градовете и селата на останалите под турска власт наши земи.
Заради просветната си дейност македонският книжар и издател е арестуван заедно с Насте Стоянов, като двамата са съдени от турски съд и са изпратени на заточение в малоазийския град Коня. При отпътуването им за каторгата те са изпратени на солунското пристанище от около 150 български граждани.
След като се завръща от заточение, Самарджиев възобновява печатарската и издателската си дейност. През 1897 г. той става един от дванадесетте основатели на Българското тайно революционно братство в Солун. През 1903 г. печатницата му е затворена от турските власти и подновява дейността си чак след Младотурската революция през 1908 г., когато е обзаведена с нови по-модерни печатарски машини.
В нея започват да се печатат редица български издания, сред които „Културно единство“, „Отечество“, „Искра“, „Родина“, „Светлина“, „Книжици за прочит“ и др. Същевременно всяка година българският издател отпечатва „Македонский календар „Св. Кирил и Методий“, под редакцията на Димитър Ризов.
Коне Самарджиев умира на 12 май 1912 г. в Солун, в навечерието на избухването на Балканската война, без да дочака освобождението на своите сънародници от османско владичество, за чието просвещение работи в продължение на три десетилетия.
След избухването на Междусъюзническата война през 1913 г. печатницата на видния български книжар и издател в Солун е опожарена от гърците, които завземат града. С това се слага край на българското печатарско и издателско дело в най-важния административен и и културен център на Македония.
