Девет века след Беласишката битка през лятото на 1913 г. земите между Беласица и Огражден отново се превръщат в бойна арена
Автор: Димитър Тренчев
Девет века след Беласишката битка през лятото на 1913 г. земите между Беласица и Огражден отново се превръщат в бойна арена. Селищата в северното подножие на Беласица планина стават муниционен и продоволствен тил на лъкатушещия по билото на планината Беласишки фронт. А в Петрич е базиран военнополевият щаб на командваната от генерал Никола Иванов Втора българска армия.
Призори на 26 юни фронтовата линия е пробита и в петричкото и струмишко Подгорие нахлуват гръцка пехота, конни части и паравоенни формирования. Към тях в четири от селата на петричкото Подгорие се присъединяват и шайките на реваншистки настроени местни турски главатари – Юмер бабаджан от село Коларово, Рустемуглу от с. Каменно, Кьор Адем от с. Ключ и Бекир ходжа от с. Габрене.
Гръцко-турските отряди нападат седем петрички села – Сетник, Коларово, Чърново, Димидово, Ключ, Габрене и Селене. Окупираните населени места дават общо 114 цивилни жертви, като най-голям е броят им в село Габрене – 29. Опожарените къщи са 162, сред които цялото село Селене, всичките 27 къщи на Брусник махала с училището, Хилендарския метох и параклисът му „Рождество Христово“ в Зарник махала на село Коларово, Униатският параклис „Света Фотиния“в село Сетник, средновековния скит „Успение Богородично“ край село Димидово и старата църква „Света троица“ в с. Габрене.
Подтиквани и ориентирани от жадните за кръв и плячка турски главатари, отделни отряди преминават почти пресъхналата от летния зной река Струмешница и нападат шест села в ниския и среден пояс на Огражден планина – Градешница, Трольо, Горчево, Мечково, Право бърдо, Долна Рибница. В тях са изгорени общо 83 къщи и са избити общо 42 беззащитни жени, деца и старци, а далото 26 жертви село Трольо е изпепелено цялото.
На 27 юни гръцкото настъпление продължава на запад с нападение над Струмица и на север към Огражден. Окупирани са високопланинските огражденски села – Робово, Кукуряхцево, Чурилово, Горна Крушица, Долна Крушица, Боровичене, Гега, Баскалци. В тях са опожарени общо 136 къщи и църквата „Рождество Богородично“ в Баскалци. Избити са общо 72 жители като най-голям е техният брой в село Боровичене - 14.
В обезлюдените села на петричкото Подгорие остават доброволчески групи, които повече от месец блокират опитите за преследване на укрилото се в планината население. Доброволците наброяват общо 112 души, вещи в боравенето с огнестрелно и хладно оръжие и познаващи всяка педя земя в и около селата си. Сред тях има четници на ВМОРО, резервисти от турската армия, ловци, бивши дервенджии (проходопазачи, б.а.) и др.
Предводители на групите са Танко Димов от село Сетник, Атанас Митрев – Япавелята от село Коларово, Свечо Костов от село Димидово, Латин Игнатов от село Ключ, Малчо Стоименов от село Яворница, отец Марин Митрев от село Ключ и Михо Божинов от село Габрене.
В петричкото Подгорие, благодарение на добре познаващия района и хората по места, известният като „Освободителя на Петричко“ капитан Никола Парапанов осъществява в тила на врага древната военна тактика за използването на подривни групи.
Никола Парапанов
Той предоставя на началник щаба на Втора българска армия, тогава полковник, а по-късно генерал, Никола Жеков така важната поименна справка на потенциалните доброволци. При ежедневните улични крайселски престрелки, в пет от окупираните села – Коларово, Димидово, Ключ, Габрене, Селене, загиват на място или умират по-късно от раните си общо 47 от самопожертвалите се. Още 32 от тях изгубват живота си в нападения над настъпващата от запад по Подгорския път Пета гръцка дивизия, стремейки се максимално да забавят нейния щурм на Петрич.
Благодарение на стария комита Георги Андреев – Скреплата от село Елешница остават незасегнати от първата вълна на гръцката офанзива само подгорските села Лясница и Елешница (днес село Беласица, б.а.). Войводата мобилизира внушителен доброволчески отряд от 82 души, които барикадират всички водещи към селото им пътища и пътеки и успяват да отблъснат гръцките нападатели.
За съжаление, за кратко, защото части на Пета гръцка дивизия и сподиращите я паравоенни формирования успяват в крайна сметка да преодолеят пътните барикади и засади и в ранния следобед на 28 юни 1913 г. влизат в Елешница и съседното село Лясница.
В неравностойната престрелка Георги Андреев губи 28 от своите опълченци, самият той е тежко ранен и успява да се укрие в Огражден планина, но след седмица умира от смъртоносните си рани, без да дочака изтеглянето на гръцката армия.
Оставяйки след себе си шест запалени къщи в Елешница и 17 убити, гръцките части продължават към съседното село Лясница, което опожаряват изцяло. Привечер на 28 юни предните гръцки части навлизат в Петрич, а сутринта на 29 юни градът е окончателно превзет.
В последвалата едномесечна окупация са разграбени всички търговски дюкяни и 428 къщи, изгорено е още недостроеното българско училище, турското училище, болницата и казармата. Подтиквани и подпомагани от местните гръкомани окупаторите унищожават дори надгробните паметници с надписи на български език в гробището при църквата „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в квартал Вароша.
В затвора са хвърлени 80 от най-будните петричани – учители, свещеници и търговци. Арестувани и изтезавани за пари и ценности са други 146 по-заможни българи. От тях четирима не издържат на побоя още в ареста, а още 27 умират до края на годината.
Следствие на интригите и щедрия подкуп на епитропа – гръкоманина Вангел Анастасов – Таци, е убит и известният просветен и църковен деятел и функционер на ВМОРО Иван Тасушев.
Последната цивилна жертва пада в село Коларово на 29 юли при изтеглянето. Промъкналият се да проследи машрута на изтегляне Никола Стоименов – Мамин Кольо от село Коларово е арестуван от гръцки войници. Смазан от бой Никола е натоварен с отмъкнатата плячка на войниците, които го подкарват към прохода Демир капия. По пътя се редуват да го яздят като добиче и да го пришпорват с щиковете си. Мъченикът издъхва в нечовешки страдания в местността Леврен. Палачите обесват мъртвото му тяло на вековен бук, който оттогава се нарича „Маминкольовата бука“.
Макар частична и кратковременна, гръцката военна окупация на Петричко остава след себе си смърт и опустошение. А народната памет и историографията вписват тези дни в черните страници от миналото на района и родината ни.
Премъдрата, но непредвидима съдба отрежда гръцките окупационни войски да се изтеглят от Петрич и района на 29 юли – кулминационният ден на Беласишката битка отпреди 9 века. Един съдбовен знак, чиято символика и двете държави ще разчетат напълно чак след 8 десетилетия…
