За създаването на Северната перла по нашето Черноморие е използвано... Златното сечение, разкрива тайната пък главният проектант
Автор: Диана Славчева
На 24 август ваканционно селище „Албена“ отбелязва 48 години от създаването си. Началото му е поставено съвсем не на шега на 1 април 1968 г., като е предвидено строителството да се извърши на седем етапа и да приключи около 1976 г.
Дотогава мястото между Кранево и Балчик, където в последствие „Албена“ издига снага – местността Фиш-фиш, която траките наричали Долината на пролетта, а римляните – Гераниум, т.е. здраве, е пущинак, сред който омърлушено се скатават две стари и неприветливи почивни станции. Теренът обаче бързо се превръща в мащабна строителна площадка.
В началото...
И малко по-късно...
В тогавашния град Толбухин (дн. Добрич) се създава специален строителен полигон, на който се изпълнява номенклатурата за бъдещия модерен курортен комплекс. Там се изготвят сравнително малко на брой унифицирани панели, които обаче позволяват голямо разнообразие по отношение на етажност и конфигурация.
Всъщност именно в това е уникалното в „Албена“, което е ново и за световната архитектурна практика – тук художествената форма е постигната не чрез монолитно строителство, при което свободата на обемните и структурните съчетания е безгранична, а чрез прилагане на индустриализираното сглобяемо строителство с готовите панели и пр. Пластичност на визията придава единствено раздвиженото комбиниране на балконите и техните парапети, които се явяват основен елемент на външното оформление.
Балконите са тези, които придават неповторимото очарование и пластичност на визията на хотелите в „Албена"
Генерален изпълнител на мащабния обект е Държавно строително-монтажно обединение „Добруджа“ от Толбухин, а шефът на инвеститорската дирекция – покойният днес инж. Димитър Киряков, често обича да подхвърля, че „изпълнители на обектите са потомците на Кольо Фичето“.
Когато започва строителството, наоколо няма нито едно дърво. Благодарение на ландшафния проект на паркостроителя инж. Елена Качарова, мястото бързо се изпълва с пищна зеленина, гарнирана с много ценни и редки растителни видове.
Ръководител на авторския архитектурен колектив, изготвил проектите за „Албена“, е арх. Николай Ненов. В екипа му влизат арх. Тодорка Попова, арх. Христо Христов, арх. Райна Шопова, арх. Димитър Аврамов, арх. Мария Саваджиева и др.
Пляс, пляс педалите... водно колело
Една от първите проектантки на новия курорт е и моята майка арх. Димитрина Василева – нейни са проектите за хотелите „Славянка“ и „Камелия“, както и млечен бар „Лилия“, който по-късно сменя функцията си и е превърнат в стол за почиващите.
Та тя ми е разказвала, че първоначално комплексът се е казвал „Балчик – юг“. Лично Тодор Живков често наминавал през проектантската организация да види как напредва проектирането му.
При едно от тези посещения Първият подхвърлил: „Тук, в този край, е живяла една красива българка – героинята на Йордан Йовков Албена. Пожелавам успех на колектива и дано комплексът стане красив като нея“.
Това му пожелание, разбира се, се оказва достатъчно още на другия ден на антетките на проектите вместо „Балчик – юг“ вече да пише: КК „Албена“...
След посещението на „кръстника" Тодор Живков, курортът вече носи името на Йовковата героиня
И до днес Северната перла на нашето Черноморие остава един забележителен архитектурен ансамбъл с оригинална и самобитна визия и атмосфера.
Като за финал ще разкрием и тайната на тази мащабна артихектурно-строителна творба – размерите на основния пространствен модул, които са 300/420/260, са извлечени от „божествената пропорция" на... Златното сечение. Този факт споделя самият главен проектант арх. Николай Ненов в бр. 2 на сп. „Архитектура“ от 1989 г.
Днес „Албена“ е символ на модерен морски туристически продукт и предлага разнообразни форми на отдих и екотуризъм. А красотата му няма равна, може би защото носи името на една красива жена, макар и литературен образ. Една красавица, която мечтае в едноименната Йовкова пиеса: „Как ми е драго да имам моя къщичка, че да си я наредя, както аз си зная, да туря бели перденца на прозорците, да наредя саксии с босилек, с френче, с мушкато...“. Е, май мечтата й се е сбъднала!
