Смъртта и погребението на цар Борис III


Смъртта и погребението на цар Борис III
27 Август 2017, Неделя


И днес още не се знае къде се намират тленните останки на монарха

Автор: Атанас Коев

На 26 август 1943г. Радио София съобщава, че Негово величество цар Борис III e заболял сериозно. Цяла България е изненадана, тъй като той никога не е боледувал от тежка болест, а и мнозина са го видели само преди 4-5 дни да се разхожда из Рила планина.

На сладващия ден става известено, че здравето на царя се подобрява, но скоро след това съобщението е опровергано. Във всички църкви на страната започват да се отслужват молебени за оздравяването му. Въпреки това, на 28 август 1943г., когато е големият християнски празник Успение Богородично, цар Борис III умира.

В специална реч, прочетена по радиото министър-председателят Богдан Филов посочва, че след кратко и мъчително боледуване царят е предал Богу дух в 16 часа и 22 минути в двореца в София, обкръжен от царското семейство. Във втора прокламация към българския народ премиерът отбелязва, че съгласно чл. 34 от Конституцията престолонаследникът Симеон княз Търновски встъпва на престола на българските царе под името Симеон II – цар на българите.

В момента, когато Богдан Филов съобщава за смъртта на Борис III, камбаните на всички столични църкви забиват в знак на дълбока скръб, а в храм-паметника „Св. Александър Невски “ духовенството отслужва първата заупокойна литургия.



Починалият монарх първоначално е положен в дворцовата църква „Св. апостоли Петър и Павел“, облечен в униформа на генерал от пехотата. По четирима офицери гвардейци стоят на почетна стража. Край тях минават министри, генерали и други официални лица, за да се поклонят пред тленните останки на цар Борис III. В страната е обявен 40-дневен всенароден траур.

Същевременно Министерството на правосъдието съобщава, че смъртта на царя е причинена от запушване на лявата сърдечна артерия, двойна пневмония и оток на белите дробове и на мозъка.

На 30 август 1943 г. тленните останки на монарха са пренесени в храм-паметника „Св. Александър Невски“ за 7-дневно всенародно поклонение. Многохилядна върволица от хора минава пред ковчега, за да се прости с височайшия покойник. Хората се стичат непрестанно – през деня и през нощта. Пратеници от всички краища на България (Мизия, Тракия и Македония) пристигат, за да положат венци.

На 2 септември 1943 г. Нейно величество Царица Йоанна довежда да се поклонят пред тленните останки цар Симеон II и княгиня Мария Луиза, придружени от принц Кирил и княгиня Евдокия. Царските деца носят цветя, специално набрани от резиденцията в Чамкория.

На следващия ден Народното събрание отдава последна почит към царя, като провежда Траурно заседание. Председателят на Парламента произнася прочувствено слово за живота и дейността на Цар БорисIII, след което министрите и депутатите стават на крака и след едноминутно мълчание произнасят: „Бог да го прости“.

Накрая настъпва 5 септември – денят определен за погребението. В храм-паметника „Св. Александър Невски“ се извършва тържествена заупокойна литургия. На нея присъстват пратеници на редица чужди държави. В 9 часа и 30 минути пристига царското семейство.

След литургията тленните останки на царя се поемат от членовете на правителството, Народното събрание и войската и се изнасят от храма. В началато на шествието се носи обикновен дървен кръст с надпис:„Борис III цар на българите“ и една голяма свещ. След тях се нареждат свещениците и владиците. Тленните останки на Негово величество са положени върху гаубично оръдие, от двете страни, на което вървят офицери и войници.



Улиците на столицата са изпълнени с хиляди хора. Шествието за кратко спира пред двореца и след това поема към ж.п. гарата, пълна с огромно множество от хора и войска. В 12 часа и 45 минути генералите се прближават до ордието, свалят ковчега и го поставят в специален вагон, а композицията потегля бавно. Навсякъде откъдето минава Траурният влак се трупат тълпи, за да се сбогуват с любимия си цар.

Траурното шествие пристига в Рилския манастир в 19 часа и 40 минути и е посрещнато от игумена на светата обител и всички монаси. Ковчегът е внесен от архиереите в църквата, където е отслужена заупокойна молитва. Всички падат на колене и се прощават за последен път с височайшия покойник, след което тленните останки са покрити с метален капак, който е запоен.

В 20 часа и 25 минути ковчегът е спуснат в специално приготвена гробница пред олтара на св. Иван Рилски. Царицата, княз Кирил, княгиня Евдокия и другите официални лица вземат пръст, нарочно донесена от всички краища на обединена България и хвърляйки я върху покойника произнасят:„Да бъде лека пръстта ти! Да бъде вечна славата ти и вечна паметта ти !“. Всички присъстващи плачат, като риданията им раздират рилската нощ.

Така с всенародна признателност и голяма почит е погребан един достоен български владетел, успял при царуването си да обедини голяма част от нашите земи в едно цяло, като тленните му останки е трябвало да почиват спокойно в светата Рилска обител.

За съжаление не става така. Непосредствено след 9 септември 1944 г. комунистическата власт ги подлага на жестока гавра и поругаване. И днес още не се знае къде се намират костите на Борис III.

Бележка на редакцията: През 1989 г. парламентарна комисия се зае с издирването на тленните останки на царя, но бе намерено единствено неговото сърце, което отново бе препогребано през 1993 г. в Рилския манастир.



В категории: История , Добри Вести , Нова история

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Приятел на България
27.08.2017 05:03:13
0
0
Относно румънското почетно консулство в Силистра:
Няма защо да има румънско консулство в територията на Южна Добруджа! България няма нито едно консулство в Северна Добруджа. Нито тряба да има в бъдеще. Има почетено румънско консулство и в Бургас, но няма защо да има в Южна Добруджа. Трябва да се каже че Румъния има консулства и в Черновци, главен град на Северна Буковина и на историческия регион Буковина въобще и в Одеса. Северна Буковина както и Южна Добруджа са били части на мечтаната от румънци и до днес днешен Велика Румъния. Одеса не е била част на Велика Румъния но в състав на украинската одеска област влиза цялата украинска част на Бесарабия (Южна Бесарабия), бивша територия на Велика Румъния и към която румънците и днес имат териториални претенции. В Южна Бесарабия обаче има повече българи от молдавци + румънци. Може да се каже като против-аргумент че румънците са могли да "направят" консулат в територията на Южна Бесарабия, не в Одеса, например в г. Болград или другаде и че там живеят румънци. В Южна Бесарабия почти всички говорещи на румънски език се декларират молдавци по народност, за разлика от Северна Буковина.
Но да се върнем на Силистра. Там почти няма румънци, а според Крайовския договор няма как да има румънци, всички е трябвало да се преместят в Румъния през 1940 г. Така че няма защо да има румънско консулство в Силистра. Това е проява на румънски национализъм и териториални претенции спрямо България.
1
Приятел на България
27.08.2017 04:34:23
0
0
Цар Борис 3 успява да върне Южна Добруджа на България.
Сега Румъния иска да краде от България 17 квадратни километра от черноморските южнодобруджански териториални води на България. В такъв случай Румъния ще стане пряк черноморски съсед на Турция и бъдещите газови или нефтови тръби ще ви обикалят. България трябва да напомни на Румъния че през 1940 г., когато Южна Добруджа е върната на вас, българското правителство се е съгласило с ректификация на сухопътната южнодобруджанска територия, за да се изравнят 2 триъгълника от новата българска територия, протрудащи в румънската територия които представлявали стратегическа опасност в случай на бъдещ напад от страна на българската армия. Това се е направило без загуба на територия нито за България, нито за Румъния. Просто румънците са отстъпвали земя другаде по новата граница.
България е направила още някои отстъпления тогава, например да се позволи на румънците да пътуват свободно от Силистра до Тутракан но не знам дали това наистина се е случило. Това съм чел в книгата Tratatul între România şi Bulgaria, semnat la Craiova la 7 septembrie 1940 : Trecut şi prezent , автор Aurel Preda-Matasaru.
Румъия е успяла да открадне от Украйна също черноморска територия близо до Змийски Остров с "аргумента" че този остров не е остров а скално образувание защото няма извори от природна вода и така не може да служи за определяне на граница. Според същата "логика" Сингапур също е скално образувание, тоест голям камък и би трябвало да няма никакви териториални води. Така че Румъния вече е спечелила незаслужено територия, още един аргумент за България да не бъде лишена от тези 17 кв. км. които и са български. Румъния е спечелила от Украйна 9 700 (!!!) кв. км. без никакво право.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки