Тъжната приказка на Момина църква в Странджа

Автор: Севдалина Пенева

Само допреди 60-тина години Момина църква е имала славата на най-голямото село в Странджа, в тази част на планината между Бургас, Одрин и Лозенград. Къщите били близо 900 , а местните жители наброявали над 3 500 души.

Живот е кипял на това място, в дворовете е ехтял детски смях, а на един от хълмовете над селото през 50-те години на миналия век се извисявала гордо модерната сграда на някогашния селскостопански техникум, в който са се изучили на занаят над 500 младежи от цялата Бургаска област.

Първите исторически сведения

за селото са още от 1618 г. в летописите е записано като Казъклисе. От 1934 г. носи българския превод на наименованието, а именно Момина църква.

Няколко са легендите, свързани с произхода но това име. Едната разказва за мома Неделя, лична красавица на селото. Турски бей я видял и, поразен от хубастта й, решил да я вземе в харема си. Но понеже близките й, а и самата тя, се противопоставили, пратил свои хора да я отвлекат насила.

Видяла Неделя турците, че идат към бащината й къща, досетила се за причината и се измъкнала през прозореца на задната стая. Навън обаче валял проливен дъжд, реката бързо изпълнила коритото си и отнесла моста, по който минавал единствения възможен път за бягство.

Като разбрала, че мърдане няма, Неделя се хвърлила в бързите води на реката. Предпочела да се удави, но да не я хванат бейските пратеници. Брат й измолил от местния свещеник да му разреши да погребе момичето в двора на църквата. Така храмът станал „момин“. Турците нарекли селището „къзъклисе“ (Момина църква).



Подобно съдържание има и друга история, предавана от уста на уста сред местните жители. Вариантът се различава по това, че беят, вместо да я краде, решил да откупи девойката със златни алтъни – толкова много, че да стигнат да построяването на християнски храм.

Хубавицата доброволно се съгласила сянката й да бъде вградена в зида на сградата, за да стане тя здрава и неподвластна на времето. Както се знае от други подобни предания обаче, човек, чиято сянка е използвана за вграждане в строителство, започва да линее и скоро след това умира. Хубавата мома издъхнала, преди беят да дойде  да я вземе.

Факт е, че

църквата „Св. Параскева“

в селото е строена след освобождението, през 1892 г., когато подобни поверия и суеверия вече не са съществували. Точно поверията обаче ни карат да мислим, че каквато и да е истината за избора на името на селището, тя със сигурност е била свързана с теглото на българския народ и мракобесните времена по време на турското робство.

Една от най-мрачните страници в историята на Момина църква е по време на Руско-турската война от 1877–1878 г., когато, изтегляйки се от българските земи, башибозуците избиват 270 деца, жени и мъже и опожаряват 40 къщи в селото.

Странджанското село не е страняло от борбите за национално освобождение. Историята му се свързва с имената на Васил Левски, Стефан Караджа, а по-късно и на Лазар Маджаров и Михаил Герджиков.

По време на войните от 1912 до 1918 г. са убити близо 100 фронтоваци от Момина църква. Момците от селото вземат участие и във Втората световна война.

Приказката за героичната мома, пожертвала живота си, но не и вярата и любовта си, през годините на комунистическия режим е забравена и подменена с „модерна“, партизанска нелепица.

От 1951 г. по политически причини селото е наречено Желязково – на името на Желязко Коюмджиев, активен деец на РМС (Работнически младежки съюз). Това наименование обаче местните жители така и не успяват да приемат.

След идването на демокрацията, с президентски указ през 1994 г. е възстановено старото име – Момина църква. 

Първото училище в селото е създадено през 1860 г., а първото читалище „Светлина“ е основано през 1906 г.

Селскостопанският техникум

е открит през 1958 г., а 10 години по-късно е преобразуван в Средно професионално техническо училище по селското стопанство. Със заповед на Министерството на народната просвета през 1972 г. СПТУ-то е преместено в Айтос, където в момента се съхраняват архивите на школото. (Днес училището представлява професионална гимназия по селско стопанство и носи името "Златна нива".)

Страшният процес на обезлюдяването не е подминал и Момина църква. Днес постоянните му обитатели са малко повече от 200 човека. Приблизително още толкова са временно пребиваващите, които идват тук само за уикендите.

Много от къщите, пълни някога с живот, са изоставени и безвъзвратно се рушат. Достолепната някога постройка на техникума е превърната в руини и е опасна за доближаване заради риск от падащи отломки. От 4-етажната сграда на практика са останали само фасадните стени.

Местните хора разказват, че

само допреди 20-тина години

в сградата на хълма още е имало глъч на ученици. Имало е няколко паралелки до 8 клас, както и действаща детска градина. Днес децата, основно от ромски произход, се извозват за учебни занятия в съседното село Факия.

Но и на това ще му дойде краят, клатят тъжно глави старците. Шегуват се, че средната възраст в селото днес е 100 години. И, че вместо училищен звънец, през ден чуват църковната камбана. Която бие не за празник, а за смърт.


Така изглежда днес училището в Момина църква






Само допреди 20-тина години на това място е имало футболно и баскетболно игрища

***

Село Момина църква се намира в Странджа планина, само на 8 км. от българо-турската граница. Разположено е в полите на гористия страндженски връх Керварска (Кервансарай), който е висок 632 м. Селото се намира на 350 м. надморска височина и заема котловината между хълмовете Дебелата кория на юг, Юрдията на север и Баира на запад.

Една от забележителностите на Момина църква е "Света Параскева" - единственият катедрален храм, запазен в Западна Странджа. Изграден е в неповторимия архитектурен стил на тревненската школа. В църквата са запазени оригиналните стенописи и прекрасно изработен иконостас.

Интересна е и сградата с 6-те кръгли колони на читалище "Светлина“, строена с доброволен труд от местните хора и открита през 1906 г.

Това, което обаче е наистина уникално и неповторимо тук са красивата странджанска природа и чистият въздух. За търсачите на приключения в района има останки от крепостни стени, запазени долмени и лековити извори. Любителите на риболов също няма да скучаят, в близост до селото има два зарибени водоема. Макар и останали малцина, хората тук са отзивчиви и любезни. И, ако успеете да ги предразположите, може и на вас да ви разкажат някоя приказка...



В категории: Новини , Коментари , Пътеводител , Населени места