Археологът влага много сили и енергия, за да популяризира античността по нашите земи
Автор: Атанас Коев
На 10 май се навършват 60 години от смъртта на видния археолог Иван Велков, ръководил разкопките на редица тракийски селища и римски крепости у нас. Дълго време той работи в Народния археологически музей, като в продължение на шест години е и негов директор.
Бъдещият изследовател на античността започва земния си път в родното село на сладкодумния Елин Пелин – Байлово, на 19 май 1891 г. Първоначално учи там, а след това завършва гимназия в София. По-късно заминава за Виена, където следва стара история и класическа филология, като през 1915 г. защитава докторат във Виенския университет.
През 1919 г. Иван Велков се завръща в България и започва работа като уредник в Античния отдел на Народния археологически музей в столицата. В продължение на цели 18 години – от 1919 до 1937 г., той влага много сили и енергия, за да популяризира античността по нашите земи.
В периода 1938-1944 г. той е директор на Археологическия музей. Под неговото ръководство към старата сграда на музея (бившата Буюк джамия) са изградени две нови административни крила, което, от своя страна, дава възможност да се извърши голямо преустройство на музейната експозиция.
Благодарение на разширението на Народния археологически музей в него са изложени всички открити и ценни от художествено или от историко-археологическо гледище находки. По това време започва консервация на експонатите, останали в музейните фондовете.
Научните интереси на Велков са насочени главно в областта на тракийската археолгия. Той ръководи разкопките на редица тракийски селища, сред които Мезек, Дунавлий и Брезово, както и на някои римски градове и крепости. Освен това проучва и набелязва в архелогическата карта на България множество тракийски крепости, разположени в районите на Стара планина и Родопите.
Тракийската гробница в Мезек е един от обектите, проучвани от Иван Велков
Иван Велков умира на 10 май 1958 г. в София на 57-годишна възраст, в разцвета на творческите си сили, оставяйки ни богато научно наследство. По-важни негови трудове са: „Стари селища и градища по долината на река Вит“, „Могилни гробни находки от Дунавлий“, „Разкопките около Мезек и гара Свиленград“, „Прочути крепости“, „Градища. Опит за систематизиране на датирането на укрепените селища в българските земи“ и др.
Със своята научна дейност видният наш археолог оставя трайна диря в областта на българската археология, а като директор на Народния археологически музей допринася много за превръщането му в престижна културна институция.
