Служителите на бургаския музей издирват сведения за създателите на една някога знакова за морския град Стена
Автор: Диана Славчева
„Имало едно време...“. Така започват повечето приказки. Така започва и историята на една „Стена на приказките“, издигната в далечната 1968 г. в морската градина на Бургас...
Няколко поколения бургазлии израстват край нея през годините, докато с настъпването на т.нар. демократични промени, бива оставена на произвола на съдбата да се руши на воля.
Лека-полека едно след друго се олющват и обезобразяват веселите керамични пана със сцени от любими детски приказки. Става трудно дори да се разпознаят приказните герои, които изобразяват.
И така най-накрая настъпва неизбежният тъжен финал на приказката – през 2010 г. грохналата и олющена елегантна някога конструкция е бутната или „демонтирана“, както се изразяват общинарите. Вярно, на нейно място е построена нова стена – по-модерна, по-лъскава, по-засукана, но тя така и не можа да стане по-любима на днешните малки бургазлийчета.
А порасналите вече и посребрили косите си някогашни деца още с носталгия въздишат и кътат дълбоко в сърцето си мили спомени за старата стена. И за скулптурата на стария разказвач на приказки, приседнал в единия й край.
Ненужната му вече фигура дълго време се въргаля в храстите край съборетината, а когато извисява снага новата стена, безследно изчезва от морската градина...
Минали години. Никой не знаел къде се запилял разказвачът с гъдулка в ръка, докато, не щеш ли, неотдавна художникът от бургаския музей Иван Арабаджиев съвсем случайно съзрял в един двор в село Извор познат силует – на изваяния от камък сладкодумен гъдулар!
От дума на дума, склонил стопанката, която се оказала интелигентна и будна жена, видна общественичка в селото, да се съгласи скулптурата да бъде пренесена в двора на етнографския музей в морския град.
Речено-сторено. От известно време старият разказвач на приказки посреща посетителите на Етнографския музей в Бургас, готов отново да разкаже своята приказка без край – за стената, за детските усмивки, за добрите стари времена...
Имало едно време...
Приказките остават, но хорската памет се оказва, че не е толкова дълготрайна като тях. Опитахме се да разберем кой е изваял стария гъдулар и кой е авторът на керамичните пана върху някогашната Стена на приказките в Бургас. Имената им издирват упорито и служителите на музея. Но всички, които биват питани – стари бургазлии, местни художници и творци, видни общественици и др., безпомощно вдигат рамене...
А са минали само някакви си 50 години!
И ето че този половин век – иначе кратък миг в човешката история, е бил достатъчен да заличи спомена за създателите на една емблематична за морския град творба. Засега се знае само, че проектант на уникалния ансамбъл „Стената на приказките“ е арх. Илия Илиев. Но и самият той не си спомня кой е правил скулптурата на разказвача.
Съществува подозрение, че статуята на гъдуларя е рожба на именития Петко Задгорски, чието име носи бургаската галерия. Дъщеря му си спомня смътно, че я е мяркала в ателието на твореца. Но не смее да го твърди категорично.
Затова от Регионален исторически музей в Бургас приканват бургазлии, ако пазят снимки от Стената или пък знаят нещо за нейните създатели, да го споделят с уредниците, за да се запази и за идните поколения паметта на града...
Току-що питах баща ми ,той ми разказа че,проекта за керамичните пана е правил Ненко Токмакчиев,а в "Хемус"/там където е работил баща ми/техният дърводелец е направил къщичката на пачи крака на баба Яга.
