Доходното здание в Русе – един шедьовър на „модерния французски Ренесанс"

Автор: Огнян Стамболиев

„Ето ви, една идея!” („Voila une idée!”) – с тези думи  преди 121 години – на 26 март 1897 г., в салона на Русенското окръжно управление е посрещнат и аплодиран петнадесетия по ред конкурсен проект за построяването на прочутото Доходно здание, известно в града на Дунав и като Театъра – може би най-красивата и хармонична стара сграда в България.

Негов автор е австрийският архитект Петер Паул Бранг  (1852-1925) – германец от румънския град Брашов, един забележителен майстор, построил повече от 30 чудесни сгради и у нас, сред които Софийската окръжна болница, посолствата на Италия и Гърция с църквата към второто, Мавзолея на  Александър Батенберг, Кафене „България”, гимназиите в Търново и Свищов.

Благородната идея за построяването на т.н. „Доходно здание” принадлежи на местното училищно настоятелство, откупило терен в центъра на града с цел да издигне тази внушителна сграда като търговски и културен комплекс. Идеята е с наемите от магазините  на партера и казиното да се поддържат училищата, а след това и общинския театър, който да бъде на втория етаж.

А ето и оценката на журито: „Проектът на арх. Петер Паул Бранг отговаря на всички изисквания по програмата. Разпределението е много хубаво. Препоръчителна е идеята му за направа на ресторант под кафенето и зимници под всички магазини. Фасадата е прекрасна със своя елегантен и изящен стил, модерен французски Ренесанс, единствен с превъзходно изработен перспективен изглед. Чертежите са прецизни и художествено изработени...”
      
Днес тази култова сграда, която, без съмнение, е един ненадминат архитектурен шедьовър, заедно с най-красивия и внушителен български паметник – на Свободата (автор Арнолдо Цоки от Генуа), е емблема, герб на най-европейския град в България, заслужено наречен още преди Първата световна война „българската Виена”, любимия град на първия български княз Александър Батенберг, който строи и първия си дворец у нас именно в Русе, на ул. „Консулска” („Княжеска”).

Интересна е историята не само на възникването на идеята, на проекта и конкурса, но и на построяването на Доходното здание (1898 – 1902), за което главна заслуга има изтъкнатият русенски строителен предприемач Гатьо Цонев (1862-1931) – една забележителна личност.

През 1900 г., макар и в незавършен вид сградата е предадена на Общината. Гледката е наистина впечатляваща. Тя поразява цяла България с мащабите и красотата си. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с рядко елегантни пластични орнаменти,  впечатляващи архитектурни детайли и скулптурни фигури, символизиращи занаятите, земеделието и войната. Интериорът е също декориран богато с гипсови форми. На върха на постройката, между двете изящни кули, се издига  статуя на крилата богиня.

От началото на века в Доходното здание започва дейността си и Русенският драматичен театър, един от водещите и най-старите у нас. На сцената играят като щатни артисти и като гастрольори най-забележителните български артисти: Сава Огнянов (от 1954 г. патрон на трупата), Роза Попова, Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Елена Снежина, Атанас Кирчев, Стоян Бъчваров, Николай Фол,  Петър К. Стойчев, Владимир Трендафилов.

Режисират все големи имена: Владимир Тенев, Борис Еспе, Стефан Киров, Николай Фол, Тачо Танев, Петър К. Стойчев, Борис Денизов... След войната и в наши дни  традицията продължават: Леон Даниел, Любен Гройс, Георги Георгиев, Иван Кондов, Катя Зехирева, Невена  Коканова, Цветана Николова,  Елисавета Морфова, Елена Стефанова, Лора Кремен, Мария Стефанова, Диди Димчев, Николай Бинев, Александър Бечев, Маргарита Младенова, Красимир Спасов,  Димитър Гочев, Стоян Камбарев, Елена Цикова, Любомир Дековски.

В тази сграда за първи път гостува и пътуващата из България италианска опера на Масини, изявяват се прочути наши и чужди музиканти, концертира първото в България филхармонично дружество „Лира” от Русе (основано през 1891 г.).

През 1949 г. завесата на Доходното здание се вдига за първия спектакъл на Вердиевата „Травиата” (с диригент Константин Илиев и режисьор Драган Кърджиев) на вече държавната Русенска  опера, която е приютена тук до 1955 г., когато бива построена нейната сграда.

За известно време това е и дом на Русенската регионална библиотека „Любен Каравелов”, една от най- старите и богатите у нас книгохранилници, основана през 1888 г.

През 60-те години на миналия век в Доходното здание се открива още Държавният куклен театър (1960 г.), помещават се Възрожденското читалище „Зора” (основано през 1866 г. от Драган Цанков), Русенската художествена галерия, която е една от най-старите у нас, както и стилният, изискан ресторант, носещ римското име на града – „Приста”.

Днес сградата е реконструирана основно и може да се каже, че изпълнява ролята на русенско „НДК” – с три модерно оборудвани театрални зали,  концертна „Европа”, пет елегантни  фоайета, като централното е и галерия за  художествени изложби.

В Доходното здание се помещават още: Австрийската библиотека, носеща името на родения в Русе Нобелов лауреат Елиас Канети (1905 – 1994), Европейският информационен център в града и много посещаван ресторант.

От десетина години, в голямата театрално-концертна зала се провеждат редица крупни културни прояви, сред които е и най-сериозният и авторитетен музикален фестивал у нас „Мартенските музикални дни”, основан през 1960 г. по идея на великия русенец и „баща на българското симфонично дело” Саша Попов от диригента Илия Темков.


Нощна снимка на Доходното здание в Русе днес – един архитектурен шедьовър от началото на ХХ век

В категории: Новини , Архитектура , Забележителности