На 7 август се навършват 115 години от смъртта на прославения преображенец
Автор: Атанас Коев
Георги Кондолов е един от водачите на Преображенското въстание в Странджанския край, избухнало през 1903 г. На 7 август се навършват 115 години от неговата героична смърт.
Бъдещият бунтар е роден през 1858 г. в малкотърновското село Велика, като истинското му име е Желязко. По-късно той е прекръстен от по-големия си брат Иван на Георги.
Още в детските си години момчето напуска родното село и заминава за Цариград, където изкарва прехраната си като чирак в дърводелска работилница.
След освобождението на България от османско робство Георги Кондолов се установява да живее в Хасково. Като войвода в Първа еникьойска чета той взима участие като доброволец в борбата срещу въстаналото турско население в Родопите. За проявените от него храброст и самоотверженост в сраженията с бунтовниците е награден с бронзов медал лично от българския княз Александър Батенберг.
През 1889 г. Кондолов със семейството си се преселва да живее в Бургас, където открива своя дърводелска работилница. На 15 декември 1896 г. заедно с Георги Минков, Григор Дяков, Стоян Петров и Иван Златарев основава в морския град клон на Одринското преселническо дрежуство „Странджа“.
След това участва в Първия учредителен конгрес на одринските дружества в България, провел се на 19 февруари 1897 г. Когато конгресът приключва своята работа, заедно с капитан Петко войвода и Стоян Петров Кондолов създава Таен революционен комитет, имащ за задача да подпомага организирането и изпращането на чети в поробена Тракия. През 1900 г. е изпратен като делегат на Бургаското тракийско дружество на Седмия македонски конгрес.
През 1901 г. Георги Кондолов поема ръководството на Македоно-одринския комитет в Бургас. В началото на същата година възглавява агитационно-пропагандна чета, с която действа в района на Странджа планина.
Междувременно се запознава с Гоце Делчев, който му гласува голямо доверие. С втора чета видният български бунтар навлиза в Малкотърновско на 24 май 1902 г. С нея войводата укрепва редица селски комитети на ВМОРО и изгражда голям брой смъртни дружини за предстоящото въстание, като отделя голямо внимание и на бойната подготовка на местното население.
Трета чета Кондолов сформира на 18 май 1903 г. С нея той действа в южната част на Малкотърновския революционен район и в отделни села на Лозенградско. Заедно с дружината си участва на конгреса в местността Петрова нива, където е определен за началник на всички въстанически чети действащи в Странджанския район.
След избухването на Илиндинско-Преображенското въстание през 1903 г. войводата възглавява собствена чета, с която при малкотърновското село Паспалово води кърваво сражение с турския аскер. В боя Георги Кондолов е тежко ранен от вражески куршум и моли четниците да го убият, за да го избавят от мъките.
Тежкият жребий да стори това се пада на Димитър Желязков-Македончето, който го застрелва на 7 август 1903 г. На следващия ден Георги Кондолов е погребан тържествено от четниците и населението от околните села. През 1925 г. костите му нелегално са пренесени в дървено сандъче в Малко Търново.
В знак на признателност към видния български революционер на 22 май 1950 г. малкотърновското село Мързова е преименувано в Кондолово. На негово име са кръстени редица улици, училища и читалища в страната; издигнати са и няколко паметника. А народът възпява делата на легендарния бунтар в песента „Кондолов страшен комита“.
Днес тленните му останки се намират в костницата, изградена на задната страна на внушителния мемориал, издигнат в памет на преображенци в местността Петрова нива, популярна и като Странджанското Оборище.
