Ето още какви любопитни сведения за България научаваме от едно британско издание
Автор: Диана Славчева
В процеса на подготовката за мирната конференция, която трябвало да се състои след края на Първата световна война, през пролетта на 1917 г. външното министерство на Великобритания създава специално подразделение, което да изготви справочници за британските делегати на форума.
Под номер 22 в серията от над 160 изследвания, изготвени от въпросната служба и повечето от тях публикувани след края на Парижката мирна конференция през 1919 г., са събрани сведенията за България.
Те са систематизирани в раздели, разглеждащи физическата и политическата география на страната, политическата й история, както и социалните, политически и икономически условия в нея по това време.
От данните става ясно, че към 1914 г. населението на България е 4 759 997 души. От тях българите са 3 203 810; турците – 488 010; циганите – 98 004; румънците – 75 773; гърците – 63 487; евреите – 37 663; германците – 3863; а руснаците – 3275. В страната ни тогава живеят и още 61 690 човека от други националности.
Столицата София е със 102 812 жители. Изненадващо втори по население град е Сливен с 50 598 жители, докато живеещите в Пловдив са 47 981. Следват Варна с 41 419 жители; Русе – с 36 255; Плевен – с 23 049 и Шумен – с 22 225. В Бургас по това време живеят около 13 000 души.
Авторите на изследването подчертават изрично важната роля на Българската православна църква в онези времена, отбелязвайки успоредно с това, че в България има мюсюлманско, юдейско, католическо и протестантско малцинства. Те стигат до заключението, че „нивото на религиозна търпимост в България е по-високо, отколкото в другите държави от Източна Европа“. Едно любопитно обобщение на фона на днешните вопли от някои среди, че ни липсвала толерантност.
Като цяло моментната снимка на страната ни към края на Първата световна война, съгласно този своеобразен доклад, е, че българската икономика е сравнително изостанала, демонстрирайки само зачатъци на съвременна промишленост, болшинството българи се занимават със селско стопанство, основни направления на което са развъждането на копринени буби и отглеждането на рози.
Това издание днес може да се намери в Библиотеката на Конгреса в САЩ.
