Константин Фотинов първи поставя въпроса за просветата на момичетата наравно с момчетата
Портрет на Константин Фотинов, худ. Ари Калъчев, 1939 г.
29 Ноември 2018, Четвъртък
Навършват се 160 години от смъртта на създателя на първото българско списание и виден възрожденски будител
Автор: Атанас Коев
На 29 ноември се навършват 160 години от смъртта на Константин Фотинов – именит просветен деец и книжовник от периода на нашето Възраждане. Той остава в историята като създател на първото българско списание и като първият българин, поставил въпроса за просветата на момичетата наравно с момчетата в училищата.
Видният възрожденец е роден в Самоков около 1790 г. Голяма роля в неговия живот изиграва баба му Фота, игуменка на самоковския женски метох. Благодарение на нея, след като завършва килийното училище в родния си град Фотинов продължава образованието си в Пловдивската гръцка гимназия, а след това в Кидония, Мала Азия, където учи при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис до 1825 г. След това в продължение на три години се занимава с търговска дейност, като натрупва житейски опит и спечелва добро за времето си състояние.
През 1828 г. Константин Фотинов, със свои собствени средства, открива в Смирна, (дн. Измир, Турция ) частно смесено гръцко-българско училище, в което става преподавател. В него той пръв от българските учители въвежда взаимоучителната метода. В своето школо видният възрожденец събира около 200 деца от всички краища на българските земи.
В училищната програма Фотинов включва, освен изучаването на общообразователните предмети, и изучаване на български, гръцки и френски език. По това време той става преводач от гръцки на френски в Генералното консулство на Франция в Смирна.
Будният самоковец обикаля различни селища на България, във връзка със записването на абонати за учебниците, които той издава, както и за списанието, което възнамерява да прави. През 1842 г. се появява първият брой на „Любословие“, чието редовно излизане започва през 1844 г.
Чрез списанието Фотинов си поставя задачата да съдейства за събуждане и укрепване на националното съзнание на българския народ, както и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната ни история. „Любословие“ има енциклопедичен характер, като в него са поместени редица статии по история, български език, география, медицина, религия, морал, просветно дело, хигиена и т.н. Със своето разнообразно съдържание то изиграва огромна роля за развитието на нашето образование в средата на XIX век
Константин Фотинов учителства до 1847 г., а от 1850 г. започва отново търговска дейност, без обаче да скъсва с книжните си занимания. По настояване на Британското библейско общество се заема да превежда Библията. Във връзка с това начинание през 1857 г. се премества да живее в турската столица Цариград, където работи в местното протестантско издателство и печата части от своя превод.
Към края на живота си Фотинов възнамерява да започне да издава ново българско списание, наричащо се „Лист любословний, просветний и торжищний“, но поради внезапната му смърт на 29 ноември 1858 г., не успява да осъществи това свое начинание.
Приживе, във връзка с нуждите на училищата ни от учебници и учебни помагала той подготвя и издава „Гръцка граматика“ (1838 г.), „Болгарский разговорник“ (1845 г.), „Душесловие за поучение на децата“ (1852 г.). Освен това превежда от гръцки на български език „Общое землеописание....“, което излиза от печат през 1843 г., като то става едно от най-популярните наши издания през Възраждането.
В него освен сведения за икономическия и политическия живот на другите народи, Фотинов включва и една оригинална част, написана от самия него и отнасяща се за България. В нея е отделено място и на търговията, занаятите и училищното дело в различни български градове, както и за героичното минало на народа ни.
Като книжовник със солидни за времето си филологически познания Фотинов се изказва по въпроса за формирането на българския книжовен език. Първоначално е на мнение, че значителна роля в тази насока трябва да изиграе народния говор, но впоследствие дава предпочитанията си за черковнославянския език.
Константин Фотинов се изявява и като добър журналист и публицист, както и като патриот с разностранна култура. Той пише редица статии по педагогически исторически и филологически проблеми, които публикува в няколко наши издания-„Понятие на древност славянска“, „Народ и език“ и др. Пръв поставя в българския переодичен печат проблемите свързани с образованието на жените у нас.
С цялата си просветна, книжовна, преводаческа и издателска дейност Константин Фотинов оставя трайна диря в културния живот на България в средата на XIX век. Той е един от изявените ни възрожденски дейци работил неуморно през целия си съзнателен живот за издигане националното съзнание и просвещаването на българския народ.
