Целесъбразно е в Стаята на воинската слава и летопис в Казанлък да се оформи специален кът, посветен на забележителния военноначалник
Автор: проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев
Чистосърдечно искам да изкажа своето воинско възхищение, научна признателност и човешка благодарност към всички, които организираха честването на 130-та годишнина от сформирането на 23-ти пехотен Шипченски полк, към чиято история проявявам научен интерес повече от четвърт век.
Армията и обществото се върнаха към миналото, а древни мъдрости ни учат, че има ли минало, ще има и бъдеще!
Зарадва ме и откриването на "Стая на воинската слава и летопис в Казанлък" във военното формирование 22180 от състава на 61-ва Стрямска механизирана бригада.
По време на честванията не забелязахме някъде специално да се спомене името на един от най-ранните и най-видните командири на Двадесет и трети пехотен шипченски полк - полковник Христо Панайотов Гюлмезов (14 август 1858 - 17 септември 1906 г.).
Известно е, че Двадесет и трети пехотен Шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство и е формиран в Казанлък под името Двадесет и трети пеши Шипченски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. Полковник Христо Гюлмезов е бил командир на 23-ти пехотен Шипченски полк от март 1892 г. до 1894 г. Той е командвал и 24-ти пехотен Черноморски полк от 1894 г. до 1898 г.
Полковник Христо Гюлмезов е и преподавател във Военното училище в София, учен, психолог, писател, преводач, автор е на един от първите учебници в България по военна психология – „Войската и нейната психология“, издаден през 1906 г.
На него принадлежат думите, чиято актуалност в наши дни е многократно по-голяма: "Велико и благородно е назначението на войската, защото тя е будната сьвест, която олицетворява в себе си висшия патриотизьм и военния гений на народа. Тя е, която денонощно бди и пази свободата, живота, честта и имота на сьгражданите си."
В рецензията за издадената през 1906 г. студия на полковник Христо Гюлмезов „Войската и нейната психология”, написана от генерал Пьотър Дмитриевич Паренсов (1843 –1914), участник в Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878), пръв военен министър на Княжество България, министър на войната в две български правителства, се казва: „Тази книга е извънредно интересна. У автора, вижда се, има хубаво образование, голямо познаване на военния живот, наблюдателност, любов към военното дело и стремление към възвишени нравствени идеали.”
През 2008 г. във формат една книга бургаското издателство „Божич“ преиздаде две книги на полковник Христо Гюлмезов: „Капитан Узатис и убийството на мадам Скобелева 1879-1880 г.“ и „Четата на капитан Набоков 1887 г“.
Полковник Христо Гюлмезов е роден през 1858 г. в Сливен, завършил Роберт колеж в Цариград и Военното училище в София – офицер от първия випуск на Военното училище.
През 2001 г. и 2002 г. Военно издателство издаде две мои монографии с встъпителна студия за полковник Христо Гюлмезов.
.
В хода на работата върху изследването във Военно-исторически сборник през 1995 г. беше публикувана и статията ми: „Приносът на полк. Хр. Гюлмезов в развитието на българската военна психология“.
Монографиите бяха представени във Варна, Бургас, Сливен и София и включени в учебните програми по Военна психология във военните училища.
Във връзка с представянето на монографията „Полковник Христо Гюлмезов” в Бургас през 2002 г., специална рецензия публикува професор д.ист.н. Иван Карайотов.
Доклади за военно-теоретичното наследство на полковник Христо Гюлмезов бяха представени на редица научни конференции.
Полковник о.р. доцент д-р инж. Георги Кокеров написа студията „Военно-теоретичната мисъл в България до 1944 г.”, в която специално място е отделено за полковник Христо Гюлмезов и неговите трудове. Студията е публикувана на поддържания от д-р Живко Войников сайт за българска история и електронна библиотека "История-БГ".
Самият полковник Христо Гюлмезов е не само военен учен, но и талантлив преводач, писател. Той е автор на много студии и статии, разкази и басни.
Считам, че в Стаята на воинската слава и летопис в Казанлък е целесъбразно да се оформи специален кът, посветен на полковник Христо Гюлмезов, а млади изследователи да проучат неговия принос за развитието на 23-ти пехотен Шипченски полк.
Предлагам на командването на 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово по време на годишните конференции (брифинги) на командирите да се проведат дискусии за военно-педагогическото и психологическото наследство на полковник Христо Гюлмезов и неговото съвременно значение.
Убеден съм, че възгледите на полковник Христо Гюлмезов за ролята на армията, за обучението и за възпитанието на българските воини, не са загубили значението си и могат да намерят творческо приложение в мирновременната и бойната подготовка на войските.
Освен това, концепцията на полковник Христо Гюлмезов за неразривната връзка между армията, обществото, семейството и училището, могат да превърнат военните му трудове в настолна книга за всеки български политик, държавник и военачалник.
