Разказ за достойния край на 19-годишната борба на Капитан Петко войвода срещу османските поробители, преди тягостната битка срещу него от бившите му съратници в освободената родина...
Автор: Димитър Делийски
На 13 юни 1877 г. (стар стил), два дни преди преминаването на руската армия през Дунава, четата на Капитан Петко войвода се сражава с турците при село Павлю кюпрюсю, Узункюпрюйско. На 23 юни води битка в гората Домуз буджак, Ипсалска кааза.
За да осигурят тила си, турските военни власти взимат сурови мерки за потискане на българското население в Одринския вилает – обявено е за втори път военно положение. В Ипсала, далеч от погледите на всякакви християни, заседава военен съд.
Пръв е осъден на смърт и обесен ятакът на дружината Петко Каленичев от с. Балъккьой, Ференско. Петко войвода пленява един чауш и 13 турски войници и ги разстрелва като отплата за Каленичев. Осъдените и затворени българи веднага са пуснати на свобода.
На 20 юли 1877 г. след епичните битки край Стара Загора започват сражения, които продължават до края на годината. На 6 декември Петко войвода пленява трима турски офицери с едно отделение войници заедно със знамето им, но най-голямата му победа в началото на 1878 г. е освобождаването на беломорското градче Мароня, населено с българи.
Така войводата получава терен за база, в която настанява четата си. Това особено разтревожва органите на английското разузнаване.
В очакване на руските войски, навлезли в родопската област, Капитан Петко нашироко разпростира властта си в Беломорието и Родопите – в Гюмюрджинско, Дедеагачко, Кешанско и около Софлу. Маронийската му държава просъществува повече от два месеца.
След Санстефанския мирен договор демаркационната линия минава по течението на р. Арда, а не по беломорския бряг, както се очаква. Мароня и околните земи са обкръжени от намиращи се под командата на Сенклер английски и турски войски. На 7 март 1878 г. три табора и нарочно свиканите башибозуци се насочват от Гюмюрджина към Мароня и на другия ден градецът осъмва обсаден.
Дружината на Капитан Петко героично го отбранява през целия ден. Привечер се прибира в една голяма къща, но неприятелят успява да я подпали. Четниците разкъсват кордона и се отправят към Димотишко след сражение при с. Жан чешме. При родното си село Доганхисар войводата се събира с руските власти.
На 29 март преоблечената в руско военно облекло и снабдена с модерно оръжие дружина в състав 200 момчета се сражава с 3000 сенклеристи – турски войници и башибозук.
Капитан Петко войвода води битката до край – всички сенклеристи са избити, пленени и прогонени от района на с. Каракая, Ференско, планината Китка, Димотишко и при Индере, Дедеагачко. В последното сражение войводата е ранен и въпреки това, на 6 май с 400 момчета при село Голям Дервент, Димотишко, излиза срещу 1000 сенклеристи.
След още две битки с неприятеля Капитан Петко войвода постъпва на лечение в руската военна болница в Одрин, където го посещава и награждава лично генерал Скобелев.
Английският вицеконсул Уилшайр съобщава на 15 юни 1878 г. на английския посланик в Цариград Хенри Лайард: „В доклада си споменах името на злосторника Петко. Навярно ще се изненадате, като научите, че този човек със своята чета нехранимайковци получил заповед от руските войски в Одрин да преследва башибозука и че всеки човек от неговата чета имал пропуск свободно да се движи и право да носи оръжие. Видях Петковата чета миналата сряда на гара Софлу в най-дружески отношения с руси и българи.”
След едномесечно лечение на 5 юли 1878 г. войводата продължава с 300 момчета борбата със сенклеристите и отново е ранен. В началото на август той се подвизава из Пловдивско. Там влиза в споразумение с тамошните гимнастически дружества и се настанява в Чепеларе. Осигурява ред в селата, охранява границата. В дружината му се стичат много доброволци.
На 15 август, Успение Богородично, до Петко войвода е изпратена молба за помощ с подписите на първенците и селските печати на селата Райково, Устово, Чокманово, Карлуково, Дерекьой и Момчиловци. Текстът гласи: „Ваше Благородие! Петко, като сме подложени на турски теглила, тукашни и драмски, ний, цялото тукашно християнско население, мало и голямо, молим да дойдете като едноверец българин да завардите с храбростта си и нашите бедни селца от такива едни турски нападения.
Ний всички сме убедени и уверени всячески, че не ще ни отречете, както си избавил и други части християнски от такива злочинства турски. Затова ви подканяме като едноверец, подписваме от осем и повече села и подпечатваме цялото Ахъчелебийско окружие.”
Петко войвода не може да не се отзове на тази молба. Обикаляйки граничната линия, към средата на 1878 г. той се озовава в село Левочево, а негови хора проникват в Устово и Райково. Действията на дружината му се следят внимателно от консулите на западните държави, които протестират пред руското командване. И то нарежда Капитан Петко да бъде задържан.
На 19 септември 1878 г. посланикът на Англия в Цариград Хенри Лайард донася на маркиз Солзбъри: „Току-що се получи телеграма от вицеконсула в Пловдив, от която се вижда, че новината за арестуването на Петко се потвърждава и че той вече е доведен под стража.”
Първенците на българското християнско население в Чепеларе, Широка лъка, Стойките, Върбово и Ахъчелебийско правят настоятелни постъпки за освобождаването му. На 20 септември княз Дондуков-Корсаков нарежда той да бъде доведен в Пловдив при него. Князът го изслушва, награждава го с медал за заслуга и го освобождава.
Капитан Петко заминава през Станимака (дн. Асеновград) отново за Родопите. До село Борово се разделя с придружаващите го руснаци. След няколко дни дружината му е възстановена и не позволява в тази покрайнина да проникнат турски войски и тя да бъде включена в пределите на Турция.
На 19 септември посланикът на Англия в Цариград праща до маркиз Солсбъри следната телеграма: „Един митинг в Пловдив се състоял под председателството на българския владика. Последният държал реч и настоял, щото всички истински българи да противостоят със сила, ако е необходимо, срещу възобновяването на турското управление и да допринесат с всички възможни средства за освобождението на братята от Македония, където вече било вдигнато въстание. Била избрана комисия, която да събира и изпраща припаси на разбойническия шеф Петко.”
На 20 октомври Хенри Лайард праща частно писмо до Солсбъри: „Петко отново събира нередовна войска. 170 души доброволци от Карловската област минали през Пловдив през последните две седмици на път да се присъединят към него.”
31 октомври депешата гласи: „Петко все още събира доброволци в Родопите. Неговата главна квартира е Чепеларе.”
На 8 декември вицеконсулът от Пловдив телеграфира: „36 доброволци вчера напуснаха града на път да се присъединят към Петко в Родопите. Те маршируваха през улиците на града с барабани и знамена. Каза ми се, че друга чета от 40 души щяла да тръгне следния понеделник. Полицията ги придружава до руските предни постове. Ще получат оръжие в Татар-Пазарджик, през който град ще минат на път за планината.”
През декември 1878 г. в Чепеларе пристига рота руска войска. В Пловдив се свикват и обучават доброволци от граничните селища. В Рупчоско пристигат първите органи на новото областно управление в Източна Румелия – пристав и стражари. Положението в Средните Родопи се счита за заздравено.
Администрацията на Източна Румелия е устроена. Българската общественост обръща вниманието си към уредбата на областта. Турското правителство се е отказало да праща войски. Комитетите „Единство” и четите са изпълнили предназначението си. Капитан Петко войвода разпуска своята дружина. За няколкомесечната отбрана на Хасковски окръг му е дадено следното „Благодарително“:
„Дава се настоящето на Негово Благородие Петко Киряков, герой известен и познат нам, който със своята храброст и тримесечното си пребиваване в нашата страна умно и деятелно се стара да заварди местата в страната, отдето преди башибозуците от Родопите се промъкваха и правеха убийства и кражби, но благодарение на гореказаний герой, като се повика и завзе тези места със своята чета, можа да прекъсне всички злини. За това, за знание и истинност на неговите неуморни трудове и патриотическа длъжност удостоверяваме с печатите и подписите си.”
Следват 173 подписа, 11 печата на градските участъци в Хасково и 20 селски печата.
През лятото на 1879 г. Капитан Петко войвода заминава заедно с генерал Скобелев за Петроград, където е представен на императора.
Александър Втори го приема и разпитва за живота му, за родния му край и лично го награждава с орден за храброст, удостоявайки го с офицерски чин – капитан от руската армия, като му дава и имение в Киевска губерния. Така приключва 19-годишната борба на Капитан Петко войвода срещу османските поробители, но започва друга, още по-тягостна битка срещу него от бившите му съратници, в освободената родина, за която вече сме ви разказвали...
През лятото на 1879 година ген. Скобелев го води в Петроград при руския император Александър втори, който го завербува да води руска политика в България като му дарява имение и звание от руската армия, но България вече е избрала друг път - европейския с Търновската конституция. И от там започват проблемите на Петко войвода...
4
Владимир
14.03.2023 00:56:35
0
0
Мы - народы-прбратимы!
3
Нико Георгиев Йовчидис
08.02.2019 14:14:18
0
0
Още като малък, когато са ме водили в детската градина, винаги съм минавал покрай паметника на Капитан Петко войвода в гр. Хасково, с най-голямо уважение и преклонение!
Неговото име трябва да се свързва едиствено с името на ГЕРОЯТ - интернационалист, пред който с уважение трябва да се прекланяме и почитаме!!!
Статията много ми допадна и самият аз смятам да я популяризирам, защото героите, с които трябва да се гордее местността ни, не се раждат всеки ден!
