Неотразимият разбивач на доносници, далавераджии, руски и съветски шпиони Антон Тодоров се е захванал да разобличи като клепалник, най-малко срещу Велислава Дърева бившия президент (1997-2002) Петър Стоянов.
Това като благодарност, че навремето именно Петър Стоянов го измъкна от ветровитата Стара Загора, дето Антон си развяваше дипломите за майстор готвач, заварчик, строителен бояджия, компютърен грамотник, неуспешно кандидатствал за ясла в Старозагорския затвор и два неуспешни опита да се натъкми в Националната разузнавателна служба (въпреки удареното рало от влиятелния тогава Димо Гяуров).
Антон Тодоров не е първия, захванал се да хвърли сянка върху някогашния поет бард, познат от литературните четения на Сатиричните клубове от времето на социалистическия реализъм – сатирите му бяха блестящи, взривяваха публиката.
Войната срещу Петър Стоянов започна официално преди 12 години като знамето бе развяно от вестник „Труд” с „откритието”, че зад псевдонима на агент Виктор от ДС се крие Петър Стоянов.
„Никога не съм бил агент на ДС“,удари по масата президента – обратното – семейството ми е било преследвано и потискано от тия структури.
С Иван Костов поискаха прокуратурата да се намеси, за да се изчисти името на президента. Точно в това време се прожектираше филма изобличител на президента Георги Първанов като агент Гоце.
Неочаквано в защита на Петър Стоянов се изправи вътрешния министър Румен Петков – няма такава работа, отсече той.
Разбра се още, че когато се издига кандидатурата му за президент, Стефан Савов много предпазливо го заусуквал пред Желю Желев, но получил твърдия отговор: няма такава работа, бе няма и няма. Да не мислиш, че не сме проверили. Щяло е да се появи нещо, ако го е имало – по това време шеф на НРС е Бриго Аспарухов.
И Ренета Инджова е търсила под вола теле, но ударила на камък.
Всезнаещият Методи Андреев твърди, че два пъти е ровено в бельото на президента, но петна не са намерени.
Богомил Бонев смята, че всичко просто е злобен компромат.
Плитко, банално и недобросъвестно. уточнява депутатът Христо Марков.
Като светла страна в дейността на Петър Стоянов се явява простичкия факт, че той не е членувал в БКП, както и просто човешкото му появяване веднага след Десети ноември в СДС с ентусиазъм да работи за герой на капиталистическия труд, облечен в изтъркани дънки и дънкова риза. Обикновено момче...
В защита на президента се изказаха професионалисти, които заговориха за някакъв свръхсекретен регистрационен дневник на ДС, който се водел от 1946 година, започнат от култовския чекист Иван Райков, който се води на ръка, прошнурован, номериран, не може да се къса, не може да се зачерква – една от най-големите тайни на Комисията по досиетата, с което те печелят всички дела против тях, та в този дневник открай време се записват всички агенти, а Виктор от Пловдивското управление на МВР нямало. Дневникът се съхранява в трезор на БНБ.
Хайде сега да вдим сенките.
Една от тях, доста дебела е, че майка му Стефанка е била и общински съветник. Брат му Емил пък си бил комунистическа номенклатура, правил подписки срещу десидента Петър Манолов, пращан по творчески командировки до ГДР. Хеле пък там изгората на Петър Стоянов – Антонина била вербувана вече от ЩАЗИ (я ми виж окото – плава ли корабче?)...
Хайде редовната сянка – таман преди издигането на кандидатурата семейство Стоянови били пред развод и всичко по делото изчезнало яко дим. После се оказало, че БКП финансирало издаването на книжката на пловдивския адвокат-поет „Сериозно за развода” и то... видите ли в 8000-ден тираж. Абе, маскари, 8000 тираж в онова време си беше рутинна работа... После бил той адвокат и на международен престъпник, агент на ДС, търсен от Интерпол някой си Паоло Денучи (пас виж ми окото), па ходил адвоката в Италия, па се върнал от там с Алфа Ромео, а дотогава като Соломон Паси се тръскал в трабант.
Не се пропусна и слабостта на Петър Стоянов към китарата, та се роди и градската легенда, че бил основал рок банда „Пешо Майната блус бенд”, но пеел не Битълс и Висоцки, а „ние сме на всеки километър”. Пък участвал и на фестивала на политическата песен „Ален мак”.
Най-сетне дойде ред и на родословието – на сватбата на майка му и баща му Стефан кумувало партизанско семейство от номенклатурен блок. И понеже стигнахме до родословието, ето и нещо, което мисля си, че ще се чуе за първи път.
Това е нещо, което ми разказа през 1999 г. генерал Кирил Косев (1919-2016), известен не само с критичното си отношение към Тодор Живков, но още като неудобен преди Девети септември, репресиран след Девети, реабилитиран, заемал високи постове в армията, уволнен безпрецедентно от Добри Джуров, разжалван противозаконно и противоуставно от президента Желев в редник... Човек за когото нямаше тайни за времето непосредствено след Девети септември, когато е работил като военен разузнавач.
Това, което разказва генерал Кирил Косев е къде, къде по-убедително от онова, което пише повече недобросъвестния писач от Пловдив Стефан Северин на когото някакъв си полковник от ДС му казал, че Стефан Стоянов бил платен доносник на ДС, за алиби вкарван в Бободол и т.н.
Ето това, което твърди Кирил Косев.
Което доста се различава от онова, което се чете в некролога на починалия на 89 годишна възраст Стефан Стоянов „след Девети септември участва в акции срещу комунистическата власт и за тази дейност е задържан няколко пъти и прекарва години в комунистически концлагери”. Нещо не се връзва с кумуване от страна на партизани, но да не придиряме.
Според Кирил Косев навремето Стефан Стоянов бил дясна ръка на заклетия фашист Иван Дончев, дори присъствал на конгрес на Български национален фронт в Чикаго през 1996 година, където била приета програма, която си приличала като две капки вода с тая на СДС.
През септември 1944 г. при генерал Вранчев, началник на военното разузнаване се явява Илия Попов, легионер и му предлага да се създаде привидно легионерски център от верни на Партията бивши легионери, а те с биографията си да се внедрят сред военните, които правели разни конспирации против властта.
Работата потръгнала и там влезли верните на Партията Дянко Марков, самият Стефан Стоянов сам предложил услугите си с надеждата да спаси баща си Петър, известен черноборсаджия, когото го заплашвала смъртна присъда. Още там се оказали Георги Радев, баща на Муравей Радев, Стефан Бакърджиев, бащата на Евгений Бакърджиев, трепач на мавзолеи, Стефан Савов бивш легионер, както и самия Ценко Барев, който по-късно ще бъде изпратен със задача на ДС сред емигранти в САЩ и Европа и според думите на Косев „свърши добра работа”.
ПЕТЪР СТОЯНОВ, СПОДЕЛЕНО НА МАСА ПРЕЗ 1980 г:
Научих се да свиря на китара достатъчно късно, за да храня илюзии, че от мен може да стане музикант.
От друга страна знаейки, че младите поети със зор издават книга на над Христова възраст, аз млад и нетърпелив реших да пея моите стихове. Без сериозни амбиции. Може да е професионална деформация, но аз имам респект към писаното слово. Не се хваля, но моите песни са чути от значително мнозинство хора, чувствително надхвърлящи тиража на един поетичен дебют...
Стихотворение, което се пее има директен контакт с публиката, внушава идеята пряко.
Мелодиите на песните ми са съвсем опростени, повече не ми е по силите, а от друга страна смятам, че не трябва прекалено много да ангажира вниманието, за да може слушателя да следи основното – текста. В чужбина наричат това изпята поезия...
ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ НА МЛАДИЯ БАРД
Бих пял още по-гневно, обаче
сами разбирате – няма как...
В другата стая синът ми плаче
и аз пиша в случаен антракт.
И колкото да е парадоксално,
обидено свъсил чело
той плаче, аз пея, макар че нормално
обратното би било.
Дали пък човекът своите рани
не носи кодирани в някой ген
и гените чакат неразгадани
професор току що роден.
Тогава разбирам – ти плачеш, сине,
унесен в бебешки транс,
усетил, че нямаш за тези години
добър генетически шанс...
За разлика от тебе мухльо Борис Цветанов, Антон Тодоров ВСЯКО НЕЩО, което казва го и доказва с документи. А не като теб - този ми каза, онзи ми рече. Нещастник смотан!
