Минали още няколко стотин години, когато местни овчари от днешно Заберново открили някогашната величествена крепост
Автор: Севдалина Пенева
Легенда разказва за непристъпно място, на което от незапомнени времена съществувала дебелостенна крепост. Скрита в странджанското усое, защитена от естествен ров на река Щремница, тя била непревземаема стотици години. Единственият й вход бил закрит с бодлив джел.
Дошли мракобесните времена за тези земи. Османски войски обсадили района, но колкото и да опитвали, не успели да пречупят съпротивата на българите, намерили укритие в крепостта. Тогава нашествениците пуснали съгледвачи, за да видят откъде хората зад стените се снабдявали с вода.
В твърдината имало стопанство, а в него – малко прасе, което толкова било привързано към една от жените, които се грижили за животните, че ходило навсякъде след нея.
Веднъж жената слязла за вода през тайния проход на калето, който приличал на дълбок кладенец, а краят му стигал до водите на реката. Прасето изприпкало след нея, но се залутало в шубраците и я изгубило от поглед, затова тръгнало по обратния път. И тогава турските съгледвачи го видели и го проследили.
Така била разкрита тайната на крепостта, а малко по-късно тя била превзета и съборена. Минали още няколко стотин години, когато местни овчари от днешно Заберново открили някогашната величествена крепост. Няма данни как се е казвала. До нас е стигнало името Калето (крепост), така се казва и върхът, на който се е издигало някога.
Като казваме връх, все пак трябва да припомним, че Странджа е ниска и полегата планина. Та, в конкретния случай става въпрос за малко над 220 метра надморска височина.
Тази легенда ни я разказа Иван Иванов, чиито корени са от Заберново. Увлечени в историята, решихме да видим с очите си останките от крепостните стени.
Оказа се, че без местен гид обаче това е почти обречена мисия. Единствената информация, която намерихме за Калето в интернет, бе, че това е „тракийска и късноантична крепост, на 3.81 km югоизточно по права линия от центъра на село Заберново”. Както и, че е „построена на завой на р. Щремница (Стръмница), в съседство с Кокоровски дол. Крепостта е непристъпна от три страни. Открити са следи от металургична дейност.” Толкова.
В ролята на гид влезе Иван. Без него нищо нямаше да открием. Целият преход се оказа дълъг около 12 километра, като по-голямата част от пътя минаваше през пресечен терен.
Колите оставихме на около 3 км от селото и поехме по посока „Томовата бахча” и Кокоровския извор. Както е известно, в Странджа няма указателни табели, нито пък надеждни маркировки, затова тези ориентири е безсмислено човек да се мъчи да ги помни, защото и без друго няма да ги намери.
Ние обаче си имахме Иван, който ни приведе през шубраците, закара ни до Калето и ни показа голямата вдлъбнатина (въпа) - тайният подземен изход, издаден някога от прасето.
„На запад от единствения вход имало стръмна падина, в дъното на която лежали множество камъни, някои валчести като гюлета. Мястото се намира Фърляющето, според преданието оттам хвърляли камъни по нападателите”, разказва Димитър Тонин в книгата си „Мистична Странджа”.
На връщане се отбихме да видим стария благун над селото, който, според преданията, помнил войските на Калоян, минали оттук преди повече от 800 години.
Очаквайте още интересни истории, свързани със село Заберново, 301-годишния храм „Св. Лука” и параклисите, скрити в странджанския лес наоколо.
