Сред наследниците на фамилията има опълченци на Шипка и сражавали се в Балканската война
Автор: Виктор Коджабашев
Ангел Коджабашев е най-младият четник в четата на Христо Ботев. Роден е в Панагюрище през 1855 г. в семейството на Стоян и Вела Коджабашеви.
Ангел израстнал сред своите 8 братя - Георги, Владимир,Никола, Иван, Тодор, Нистор-Нейчо, Васил и Андрей. Години наред в мутафчийницата на баща му Стоян се въртял чекръкът. Готовите чували, въжета и конски торби се закарвали в Тракия, предимно Пловдивско, където ги продавали.
При тези пътувания бай Стоян води и сина си Ангел. Те често отсядали при Иван Арабаджията - приятел и съратник на Васил Левски. Дългите разговори с бай Иван и многобройните пътувания, по време, на които ставали свидетели на жестоките своеволия на бейовете и техните синове, над поробеното българско население, разпалили патриотичните чувства на младия и буен Ангел.
Той не можел спокойно да гледа тази кървава картина. Напуснал бащиният дом, свързал се със смели другари и започнали нападения над народните изедници. Областта на техните действия се заключва между селата Стрелча и Голямо Конаре (сега Съединение) и Пловдив. Не на един и двама аги и бейове са произнесени смъртните присъди. В зажаднелите за свобода млади сърца горяла вековната омраза към поробителя. Властите били смаяни от дързостта на тези акции.
Дълго организаторът оставал неизвестен. Когато се разбрало,че е Ангел Коджабашев, баща му Стоян бил привикан в Пловдив и бил предупреден, че ако убийствата продължат, той лично ще отговаря с главата си. За да заблуди властите, той казал, че е изпратил сина си да събира вересиите и че няма нищо общо с нападенията.
Ангел продължил борбата. Не след дълго баща му бил арестуван и безследно изчезнал. След неговото убийство, майка му изпращала на Ангел храна и дрехи по овчари,копачи и жътвари. Скоро той напуснал България, като преминал Дунава.
Ангел се завърнал в България с Ботевата чета. Взел участие в боевете с потерите, а след разгрома на връх Вола, по непотвърдена информация, се добрал до село Локорско (Софийско), където бил настигнат и зверски убит от потери.
След него и шестима от по-големите му братя напуснали Панагюрище. От тях Георги, Владимир, Никола, Иван и Тодор отишли в Румъния и Бесарабия. Нистор-Нейчо се заселил в Карнобат. Майка му Вела останала с две от най-малките си синове - Васил и Андрей.
След разгрома на Априлското въстание, Вела избягала през връх Никулден с двете си деца, но черкези-конница я застигнали и я посекли с ятаганите си. Свидетели на клането, скрити в близките бустани, разказват, че Васил успял да се скрие в близките храсти, а братчето му Андрей - прикрито в скута на убитата си майка.
Заедно с други деца сираци, Андрей е отведен в Стара Загора. Там бил осиновен от семейство Кожухарови. До колкото е известно, през Балканската война загива в боя при Серес, където е и погребан.
Андрей има един син - Петко Андреев Стоенчев (на дядо му Стоян), който завършва медицина във Виена и една дъщеря. Наследниците му живеят в София, вече под друго фамилно име.
След въстанието младият Васил, кръстен на дядо си, отраснал при вуйчо си Тодор Влайков Търкаланов, член на привременното революционно правителство, който го дал да чиракува и същевременно да учи четмо и писмо.
Васил Стоянов Коджабашев има трима сина. Взел участие в трите войни, раняван бил няколко пъти и починал в Пазарджишката военна болница през 1916 г. Наследниците му живеят в София и продължават фамилното име.
Георги Стоянов Коджабашев се върнал от Белград, където в последствие се озовал, и взел участие във всички сражения до освобождението на България. Опълченец на Шипка награден с медал както и грамота за почетен гражданин на Габраво заради участието му в освобождението на града. Имал е три дъщери и един син. Наследниците му живеят в Панагюрище, вече под друго фамилно име.
Нистор Стоянов Коджабашев се занимавал с търговия в Карнобат. Наследниците му живеят в София, вече под друго фамилно име.
От другите братя се знае,че Владимир участва във втората вълна от опълченци (7ма-12та дружина) след Освобождението се връща в Бесарабия. За него и неговите трима братя, които са в Бесарабия, няма информация.
Бележка на редакцията: На публикуваната тук снимка от ляво на дясно са: седнали Андрей Коджабашев със сина си Петко, в средата седнал е Георги Коджабашев, в скута му е племенника му Димитър-Владо, долу Георги.
В дясно седнал е прапрадядото на автора на спомените за този изтъкнат български род - Васил Коджабашев и синът му Галитьон (Георги и Димитър-Владо са другите му синове). Над тях са съответно съпругите им, а възрастната жена най вероятно е майка на някоя от тях.
Авторът на публикацията Виктор Коджабашев се опитва да разшири в детайли родословното дърво
на предците си и е стигнал до около 1800 г. Всеки момент очаква резултатите и от ДНК изследването си, надявайки се чрез него да намери още роднини. Търси и контакт с някой, знаеш османотурски, който да отиде в Османсия архив в Истанбул и да търси още по-назад в годините данни за рода на най-младия Ботев четник.
Велик род! Горд съм че съм Зет на такава Българска Фамилия! Горд съм с Жена си която е Дъщеря на Радка Коджабашева от Село Чавдар,Родопите! За съжаление ,Чавдар селото вече не е на картата а България!
1
Божидар Николов
24.02.2020 11:42:16
0
0
В интерес на историческата истина трябва да се каже, че Ангел Коджабашев не е най-младият четник в четата на Христо Ботев. Има поне 10 четника, които са по-млади от него. Дори брата на Христо Ботев е роден през 1856 г.
