Мемориалът е изграден в памет на починали от препиване с метилов алкохол руски войници, задигнат от цистерна на бургаската жп гара
Автор: Севдалина Пенева
Паметник на руски войници, починали от алкохолно натравяне в Бургас, отново разбуни духовете в морския град. През последните дни някой е излял бетон от двете страни на паметната плоча, мястото тайно се подготвя за изграждане на още две плочи, на които щели да бъдат изписани имената на починалите.
Спорният паметник се намира в парк „Славейков“, в непоследствена близост до храм „Свети дух“. До преди 60-тина години на това място се е намирало старото гробище на Бургас.
Там през 1944 г. са били погребани набързо 42 руски войници, починали след препиване с метилов спирт, откраднат от цистерна на бургаската жп-гара.
Може би заради безславната им кончина много бургазлии дори не подозират, че в родния им град има такъв монумент, нито пък знаят какъв е поводът той да бъде изграден.
Фактите около него на бял свят извади преди две години художникът историк Митко Иванов.
Преди дни нови обстоятелства около паметната плоча отново разбуниха духовете.
„Получих съобщение от приятел, който се разхожда в района за някакво строителство. Понеже аз самият проявявам интерес към темата, се разходих до там и видях, че действително се извършва някаква строителна работа“, разказа пред нас Митко Иванов.
Проверка на Десант показа, че върху излятия бетон от двете страни на монумента се подготвя поставянето на още две паметни плочи, върху които щели да бъдат изписани имената на въпросните войници, починали от алкохолно отравяне.
Инициативата била на техните наследници, които се свързали с почетния консул на Русия в Бургас Тонко Фотев.
„Обърнете се към главния архитект на общината Веселина Илиева. Попитайте я. Тя е човекът, който предвижваше тези неща. Аз не издавам резрешителни, разрешителните ги издава общината. Щом общината е разрешила, значи няма проблем“, отпрати ни Тонко Фотев при опита да получим от него повече разяснение по случая.
По неговите думи изпълнител на проекта е Николай Дубаров, който е назначен на щат като главен художник на Община Бургас и който е одобрил същия този проект като експертно лице. Което би следвало да е в конфликт на интереси.
Потърсихме коментар и от Община Бургас. От там ни отговориха писмено, че не ставало въпрос за изграждане на нов паметник, а за добавяне на елементи към съществуващия, затова специално разрешение не било необходимо. Още повече, проектът вече бил съгласуван с художника на общината (който, както стана ясно, е и изпълнител).
„Много несериозно ми звучи този отговор. Освен че съм свързан с темата за опазването на паметниците в Бургас и региона, аз познавам много добре и процедурата за поставяне на паметни плочи. В качеството ми на частно лице или като на председател на Съюза на художниците в продължение на доста години, аз съм участвал в поставянето на 7 паметни плочи. Процедурата е много дълга, много тежка, тя рестриктивна, консервативна, в което няма нищо лошо, стига да се спазва. Не би трябвало с някакви си телефонни позвънявания и „видял го художника на общината“ да се прескачат всичките тези процедури“, категоричен е Митко Иванов.
Както става ясно, всички процедури са били прескочени, тъй като от общината не считат, че е нужно разрешение за разширяване на съществуват паметник. По същата логика инициативен комитет от близки на други починали руски войници може да поиска дострояване на паметника Альоша в центъра на Бургас и още утре на любимия площад „Тройката“ на поколения бургазлии да започнат строителни дейности, без да да се иска разрешение от общината и без то да се съгласува с общинските съветници.
Изпълнителите на проекта толкова много са бързали, че не са изчислили тежестта на бетона, който е дошъл в повече на постамента и го и е напукал.
За разплитането на историята на руските войници Митко Иванов е ползвал като източник писмени сведения от руския историк Тимофеев, черпил е данни и от разказите на съвременници, които са имали косвени впечатления за трагедията. Един от тях е Георги Чаракчиев, който е син на Васил Черакчиев, разстрелян от Червената армия на самия 9 септември 1944 г.
„От съпоставката на сведенията на руския историк с тези на косвените свидетели, успяхме да сглобим историята. Българин, които се опитал да ги възпре, е бил разстрелян“, разказва Митко Иванов.
Според руския източник веднага след инцидента с натравянето е бил повикан лекар на служба в съветската армия. Той е бил натоварен да направи „експресен анализ“. Вероятно е бил отнесъл проби от останалите количества спирт за лаболаторно изследване, защото е липсвал в продължение на две денонощия. Които са се оказали фатални за войниците, докопали се до цистерната.
От алкохола са пили няколко стотин войници. От тях около 200 са потърсили медицинска помощ, 150 са били в много тежко състояние, 42 за починали, а други 8 са ослепели в резултат от препиването.
