Тази дни, вероятно в тъмни доби, в пълна тайна от бургаската общественост, са били монтирани две допълнителни плочи към съществуващия пометник с изписани 44 имена, взети неизвестно откъде
Автор: Севдалина Пенева
Странните обстоятелства около така наречения съветски паметник на пияните войници в Бургас продължават. В предишен репортаж ви разказахме как със съгласието на Община Бургас, без да са спазени никакви процедури, е извършено разширение на спорния мемориал, увековечил смъртта на 42 руснаци, починали от препиване на краден метилов алкохол.
Тази дни, вероятно в тъмни доби, в пълна тайна от бургаската общественост, са били монтирани и две допълнителни плочи с изписани 44 имена, взети неизвестно откъде. До вчера на това място имаше само обелиск с надпис „Вечна слава на освободителите“, без да се посочнат повече подробности.
Малко по-конкретен е надписът върху по-малък камък, поставен в началото на мемориалната композиция. От него става ясно, че тук са били погребани „руски воини, починали в Бургас през 1944 г.“ Вероятно това е бил първият паметен знак, поставен до общия гроб на безславно умрелите военнослужещи, веднага след трагичните септемврийски събития, крити дълги години от жителите на морския град.
Заради набиращия скорост скандал решихме да попитаме бургазлии какво знаят за паметника на починалите съветски войници, скрит зад храм „Св. Дух“ в парк „Славейков“. От отговорите в анкетата ни става ясно, че историческата памет за събитията през септември 1944 г. в съзнанието на хората в морския град е нацяло подменена.
От по-младите жители на града никой не е чувал за въпросния мемориал. По-възрастните, които знаят за него, обаче са убедени, че става дума за „герои, дали живота си за освобождението на Бургас“. Или пък за „убити руснаци в Бургас“.
Светлина по темата отново хвърля най-добрият художник сред историците и най-добрият историк сред художниците в Бургас нашият приятел Митко Иванов: „Военни събития в Бургас не е имало. На никой и през ум не му е минавало от българската армия да оказва съпротива. Напротив, тя има заповед да не оказва съпротива.“
За да се изяснят исторически събитията около скандалния паметник, добре е да се знае, че трагедията след препиването с метилов алкохол е станала в периода 14 – 17 септември 1944 г., приблизително седмица след съветската окупация на България.
„От тази нова и обилна информация, която получаваме тук - доколкото преброх, това са 44 имена с добавени дати на смъртта - можем да си направи някои интересни заключения. На пръв прочит прави впечатление, че датите на смъртта само на около половината имена съвпадат със събитията, свързани с фаталния запой.
Следователно останалите военнослужещи, които са изписани тук, трябва да са починали или по-късно, може би в болница след дълго лечение, или са станали жертва на някакви други събития“, коментира Митко Иванов.
Неяснотите около така наречения паметник на пияните войници събуждат и други интересни въпроси. Основният от които е, откъде е почерпена информацията за списъка с имената и доколко тя е достоверна. „Когато нещо се прави претупано, когато не се прави по правилата, рискът да се стигне до такива двусмислени резултати е много голям“, категоричен е Митко Иванов.
Ето и целият разговор с него по темата:
- Прави впечатление, че някои от посочените дати на смърт предхождат по време 9 септември.
- Има и такива, но те са твърде малко. Известен е един случай при взрив на мина в морето, но аз мисля, че този трагичен случай е отбелязан на съвсем друго място.
Но пак влизаме в едно гадаене и смятам, че препратката отново е към източника на информация, доколко той е достоверен и съдържат ли се там допълнителни сведения кои са тези хора и как са загинали. Това е важно.
- Освен починалите от алкохолно отравяне в Бургас, има ли тук и случаи на наказани със смърт съветски войници от техните командващи заради извършени военни престъпления?
- От въпроса ви разбирам, че визирате известните, но недобре документирани случаи на мародерства, изнасилване, включително на малолетни деца, от съветски войници. Такива случаи, според мен, има поне два, но може и да са повече. В единия става дума за малко момченце, което, скрито под леглото, наблюдава тая отвратителна сцена в днешния квартал „Акациите“. Ако не се лъжа, изнасиленото момиченце в последствие е починало.
Този брутален изнасилвач е моментално арестуван от съветските войски, с табела на врата е прекаран през целия град за назидание и е разстрелян.
Но отново се свързваме с днешния случай. Нас като бургазлии живо ни интересува кои са тези хора, дали някой от тези изнасилвачи не е отбелязан тук, защото на съседния обелиск пише „Вечна слава на героите“. Изпадаме в много кофузно положение, ако това е така.
- Вие подадохте сигнал до Община Бургас и до Общински съвет - Бургас, отговор получихте ли на писмото си?
- Зададох няколко въпроса, които са в този контекст, който ние с вас коментираме. Тогава пред ваш колега с усмивка, по-скоро горчива, коментирах, че със сигурност ще получа отговори на въпросите си, след като плочите бъдат поставени. И оказа се че познах. До момента няма отговор, а плочите са поставени.
- Какви въпроси зададохте?
- Защо са заобиколени правилата за поставяне на исторически паметни плочи, откъде е почерпен източникът на информация. Припомних, че самият аз съм участвал в поставянето на няколко плочи в центъра на града и съвсем добросъвестно сме изчаквали не само сроковете, но и доста на брой процедури да се случат. В този смисъл за нас е важно тези правила да се спазват.
Дано тези натрупали се наши въпроси получат някакви отговори, защото мисля че в противен случай всички страни изпадат в конфузно положение. Включително и близките на загиналите.
- Самият факт, че тук тихомълком беше излят бетон и пак така тихомълком бяха поставени плочите, без официалности, подсказва, че много се е бързало, за да се поставят бургазлии пред свършен факт...
- Аз даже бих допълнил вашата констатация със следното. Двама-трима приятели вече ми се обаждат, идвали са тук, ние с вас сме идвали тук по няколко пъти. Но нито веднъж никой не видял тук жив човек, който да работи по плочите. В един момент излизат въпроси – нощно време ли се работи, много рано сутрин ли? Защо? Ето още един въпрос, който добавяме към дългия списък.
- Според вас има ли конфликт на интереси в това главният художник на общината Николай Дубаров да е едновременно и експертно лице, одобрило този проект, и негов изпълнител?
- Очевидно има конфликт на интереси. Но аз ще кажа следното. В цялата тази неразбория от неотговорени въпроси, този като че ли не е на първо място. Конфликтът е очевиден. Няма как процедурата да бъде смалена до „погледна го художника на общината“, и в следващия момент научаваме от консула на Русия в Бургас Тонко Фотев, че същия художник е изпълнител на проекта, но като частно лице. Което е толкова несериозно, че не бих искал да го коментирам.
Но пак ще кажа, нека другите ни въпроси първи да получат отговор. Източниците на информацията, прецизирането на информацията кои са тези хора - това са важните въпроси. Както и защо бе допуснато заобикалянето на процедуреите.
В края на краищата важно е дали те са герои и дали имат някакъв принос към „свободата на България“, дали измежду тях няма и военни престъпници, дали в бързането някой от другите „герои“ не е попаднал в списъка. Това са важни въпроси, нека получат отговор и те. Ще продължавам да поставям този въпрос,у докато не получа ясен отговор.
Припомняме, че единственият отговор от Община Бургас до момента е, че за монтирането на двете паметни плочи не се изисквало разрешение, тъй като ставало дума за разширяването на съществуващ паметник, а не за изграждането на нов. По същата логика обаче утре близки на други починали руски войници може да поискат дострояване на съществуващия паметник „Альоша“ в централната част на Бургас. И някоя сутрин на знаковия площад „Тройката“ да започнат самоволни строителни дейности, без да се иска разрешение от общината и от общинския съвет. От Десант ще продължим да следим темата до нейното пълно изясняване.
