Поповете в селото са водили специален регистър, в който са записвали хората с неморално поведение
Автор: Севдалина Пенева
Хиляди страници, прилежно изписани от поколения свещеници в продължение на столетия, ни връщат като с машина на времето назад, в една друга епоха. Информацията, която са ни оставили, е безценна предвид тежкия демографски срив в Странджа.
Десетки села днес са пред изчезване, живата пъпна връв там отдавна е прекъсната. Единствената памет за това каква е била ценностната система на старите българи по тези места, как са живеели и какви ритуали са имали, се съдържа в църковните архиви. За жалост и те, както и всичко друго по тези места, е оставено на произвола на съдбата. Която, оказва се, е била благосклонна към 200-годишната летопис на село Факия.
Документите са били открити случайно от директора на Националния археологически резерват „Деултум – Дебелт“ Красимира Костова при оглед на местната църква „Свети Димитър“. Страниците, струпани в тъмен и тесен килер, са били в тежко състояние – прогнили, на места обгорени, проядени от мишки.
След четиригодишна обработка – обезпаразитяване, консервация и разчитане, днес архивът е спасен и почти нацяло проучен. Каква информация съдържа тази летопис, разказва Красимира Костова:
„Разбираме, че при изграждането на училището през 1929 г. Строителите са попаднали на некропол. Открили са човешки погребения и попът е трабвало после да събере костите, да ги отмие с вино и да препогребе.
Разбираме за семейни ритуали, при които, при встъпване в брак, свещеникът издава свидетелство на момата, че няма родствени връзки с мъжа, за който ще се жени.
Разбираме също така, че има хора в селото с по два и с по три брака, на които не се е гледало с добро око”.
Поповете в селото са водили специален регистър, в който са записвали хората с неморално поведение. В този регистър е много ясно определено кой с какво е нарушил обществения морал. Повечето са свързани именн с такива взаимоотношения мъж-жена, когато става дума за втори брак или за някой, който живее в прегрешение без брак.
„Това е държало здрава ценностната система на селото. Хората не само са вписвани в този регистър, но и имената им са били съобщавани по време на служба. Това е било огромен срам за тях. Един вид, били са анатемосвани. Независимо че църквата не се отказвала от своите чада и тя всъщност ги е държала близко до себе си като е следила за техния морал. Свещеникът е бил този, който е провеждал разговорите с тези хора, за да може да ги вкара в правия път.
В този момент човек си дава сметка колко е важно мястото на свещеника при така наречените заблудени овце, които са излезли от стадото”, разказва Красимира Костова.
В голяма част от архива се съдържат регистри на кръщенета, венчавки и погребения – най-важните семейни ритуали на общността. Документацията съдържа и лична кореспонденция на свещениците, служили и живели в селото - със семействата им, с близките им, с държавните институции. Най-старият документ е от 18880 г.
„Това е свещеникът, от който разбираме, че в село Факия е имало 4 църкви, но към днешна дата ние знаем само една – „Св. Димитър”. И той всъщност се нагърбва с изграждането на новата църква тогава. Хванахме и едно разминаване в датите на изграждането на църквата, камбанарията и освещаването на църквата „Свети Димитър“. На място може да се види надпис, че тя изградена през 1892 г., но според архивните документи тя е изградена през 1884 г.”, хвърля яснота директорът на „Деултум – Дебелт”.
В документацията на попа са отразени не само сватби, погребения и църковни дела. От нея можем да почерпим информация и за светски и исторически събития.
Има например едно писмо, с което категорично се забраняват бракове между чужденци и българи. Има също така и информация за Илинденско-преображенското въстание - че селото е събирало помощи, за да подпомогне с храна и завивки участниците в Македония.
Има информация и за бежанската вълна, която след Балканската война настъпва към България. В архива има данни как се заселват в селото и в близките околности тези семейства, как са приютени, по какъв начин са оземлени.
„От храмовата летопис научаваме за икономическите процеси, които са протичали през селото. И интересно е, че всички те са били в ръцете на свещеника, защото той ги е документирал, той ги е наблюдавал, а в някои и се е намесвал. Например, той не е споделял поведението и морала на един от поручиците в граничното село и поради тази причина отказал да покръсти детето му. Съоатветно поручикът се е оплакал на Сливенската митрополия, която е трябвало да се намеси. Виждаме как свещеникът има силата да се опълчи срещу военен. Но той знаел, че е служител на Бога и именно това му давало сило” разказва още Красимира Костова.
Към енорията на Факия принадлежат селата Сливово, Гранитец, Вълчаново. От архива се вижда цялата всеотдайност на свещениците по обгрижването на храмовете там, както и по поддържането на здравия дух и на ценностната система на общността.
Тази нишка, следваща историята на село Факия, се къса в 50-те и в началото на 60-те години на миналия век. В селото няма вече свещеник. Няма кой да води тази летописна книга.
Към днешна дата църквата във Факия се посещава от много малко хора. Сградата има нужда от спешен ремонт.
„Хората си обичат селото, но те са скъсали с паметта. Помнят само някои пунктове. Те знаят, че там е родът на Бимбеловци, знаят, че там има римска пътна станция.
Нашата модерност започна да заличава пометта в тези села и затова месля, че ценно за историята на Странджа е тези архиви да се съхраняват от хора, които разбират какво съхраняват. Не искам да подценявам хората, които посещават църквата, но някои не знаят, когато палят печката в църквата, с какво я палят. Виждали сме ценни книги, които се намират до самата печка. Затова на тези архиви мисля, че местата им са вече в музеите”, категорична е Красимира Костова.
Покрай спасяването на архива на Факия музеят в Средец е влязъл в разговори със Сливенската митрополия и дори имат нейната благословия историците да вземат летописните книги и на други църкви в Средецка община.
„Нашата идея е с тези млади хора, които обработиха архива – Янко Димитров, Бианка Василева и Марио Филипов от Софийски университет да можем да ги обработим тези архиви и да ги публикуваме. Защото тази история на Странджа трябва да бъде отразена и по-широко ползвана.
От архива може да се пресъздаде картината, които е в 19-20 век с всички процеси, които се случват тук на Балканите
Гледаш човека - от бебе, до неговото тръване от този свят. Виждаш неговата ценностна система, смисълът на неговия живот, надграждането в неговия живот, отношението му към държавата, към църквата, училището, към света – всички тези въпроди са отразени в архива. Можеш да се докоснеш до различни съдби и до различно поведение на различни хора”, казва Красимира Костова.
Всеки, който иска да се докосне до безценния архив на село Факия, може да го направи в изложбената зала в Геймановата къща в Средец.
