На 12 май се навършиха 205 години от рождението на основателката на първото девическо училище в България
Автор: Атанас Коев
Анастасия Димитрова е първата българска светска учителка от епохата на нашето Възраждане, която открива първото девическо взаимно училище у нас. Тя подготвя голям брой момичета за учителки, които впоследствие продължават нейното народополезно дело.
Бъдещата българска просветителка е родена в семейството на бедни родители в Плевен на 12 май 1815 г., като майка й е прислужница в дома наврачанския епископ Агапий. Първоначално малката Анастасия учи при майката на епископа, а след това продължава образованието си в Карлово при известните през този период български възрожденски просветни дейци Райно Попович и Ботьо Петков.
В периода 1836-1839 г. тя е послушница в Калоферския девически манастир.
През октомври 1940 г. Анастасия Димитрова се завръща в родния си град и открива първото българско девическо училище в България, където при преподаването използва предимно църковно-славянски книги. При видната плевенска просветителка девойките изучават четене, писане, граматика, български език, българска история, землеописание и ръкоделие – шиене на гергеф и обикновено шиене. Паралелно с това възпитаничките й усвояват и гръцки език.
Постепенно броя на ученичките на изявената наша просветителка нараства, като през 1845 г. при нея вече учат около 90 девойки от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и др. Впоследствие голяма част от завършилите момичета стават учителки, а една част от тях откриват нови взаимни девически училища по българските земи.
През 1852 г. Анастасия Димитрова се омъжва и напуска създаденото от самата нея школо. Тя обаче не се отказва от просветителската си дейност, а продължава да преподава вече като частна учителка в дома си. Ежегодно при нея, учат около десетина девойки, получавайки необходимите педагогически знания. Видната плевенчанка посвещава на учителската професия цели петдесет години от живота си, като обучава голям брой български девойки.
След като завършват обучението си при нея, възпитаничките й сами започват да развиват и да тласкат напред девическото образование у нас. Такава енергична учителка и една от първите радетелки за просвета на българските момичета във Враца и в страната е нейната ученичка Цвета (Кета) Кръстянкова.
Част от ученичките на Анастасия Димитрова, след като се завръщат по родните си места, също откриват девически училища. Сред тях са Парашкева Нейкова от Ловеч, Пелагия от Свищов и др. През 1858 г., когато Сава Филаретов отваря първото девическо частно училище в София, там отиват да преподават една част от ученичките на изявената наша педагожка.
Една от най-способните й възпитанички е ловчанлийката Парашкева Нейкова. Когато през 1843 г. тя се прибира в родния си град, веднага събира български момичета в бащината си къща и започва да им преподава наученото от своята учителка. По-късно нейните ученички си спомнят с умиление: „Тя ни вдъхваше такава голяма обич към науката, та впоследствие по нейно настояване продължихме и свършихме науките в Габровската гимназия.“
След освобождението на България от османско робство през 1878 г. Анастасия Димитрова продължава просветителската си дейност в собствения си дом. Нейните възпитанички, получавайки необходимите знания, стават учителки в младото Княжество и се заемат усърдно да просвещават българските момичета, поставяйки постепенно девическото образование у нас на завидна за времето си висота.
През 1894 г. плевенската просветителка, която е твърде набожна, осъществява една от мечтите си и отива на посещение на Божи гроб в Йерусалим. Там тя се замонашва под името Ана, но скоро след това умира в същия град. Така в едно от светите места за християнството от живота си отива първата българска светска учителка, положила основите на девическото образование в България.
