България през погледа на един побългарен германец

Автор: Веселина Николова

„Ако не успея да изпълня големия си блян за околосветско пътешествие, тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия й край. И вярвам, че това ще бъде твърде забавно и полезно скитане, тъй като ние познаваме собствената си страна не по-добре от азиатските и африканските пустини, защото живеем в родината си като равнодушни чужденци.“



Преждевременната и нелепа смърт на родоначалника на организирания туризъм в България  Алеко Константинов му попречва да осъществи намерението си да премине пеша по билото на Стара планина.

Вдъхновен от думите на големия наш писател, един германски гражданин с българска жилка решава да премине през Балкана, в памет на Щастливеца. За целта Румен Милков (баща му е българин, но той самият е роден и живее в Берлин) избира близо 720-километровия маршрут Ком – Емине, извървян за първи път през далечната 1933 г. от планинаря Павел Делирадев.
Началната точка за нашия пътешественик е връх Ком (2016 м). Внушителната гледка от там е вдъхновила Иван Вазов за стихотворението „На Ком“, затова и в негова чест на най-високото място е поставена каменна плоча с барелеф на патриарха на българската литература.

В интернет германецът с българско име намира информация, че целият път през планината е обезпечен с лентова и стълбова маркировка, че по трасето има поне 30 хижи и заслони. Реалността обаче е съвсем друга. Любителят на приключения се оказва неподготвен за това, което сварва на място.

Милков се движи по карти, издадени в Германия преди двайсетина години, за нуждите на европейския туристически маршрут, известен повече като „Е-3“. Проектът стартира през 1969 г., а България се присъединява към него през 1991 г. с дестинацията от връх Ком до най-източната точка на Стара планина нос Емине. Внушителната по километри „отсечка“ обаче отдавна е занемарена. Маркировката е избледняла, на места изобщо я няма. Оказва се, че и част от хижите, включени в немския пътеводител, не работят.

С Румен се срещнахме на 21 август. Той сам дойде в редакцията на вестника, за да опише ексцентричния си поход – с магаре и без водач. Това на практика бе началото от петата седмица на приключението. Дните, прекарани в планината обаче, са едва 7, през останалото време Румен е трябвало да се движи по междуселските пътища.

Въпреки неудобствата, самотният турист смята да издаде книга в Германия, която ще бъде посветена на красивата Стара планина. Идеята му е да привлече планинари от Западна Европа, за да може старата слава на този така живописен маршрут да бъде възобновена.

Подготовката за авантюрата е в село Спанчевци, вил се като свещеник-любител, но иначе бил инженер, доверчиво разказва пътешественикът. „Ритуалът“ събира веселяците от околните села и на 20 юли всички отпращат странния турист по живо по здраво към заветната крайна цел на брега на Черно море.  
Първата му спирка е на хижа „Ком“ (нова), която се намира в местността Горна кория, на 1506 м надморска височина. Само след ден Румен вече е на хижа „Петрохан“, разположена на 2 км югоизточно от Петроханския проход.

После се отправя до „Пробойница“ (близо до село Губислав). Движи се по дефилето на река Искър, стига до село Тръстена, на около 20-ина километра североизточно от Попово и на толкова от Разград. После - до подножието на връх Издремец, където се намират две свлачищни езера.

В близост до Долното езеро в историческата местност Тръстеная се намира хижа „Тръстена“. Само на тридесет метра южно от нея могат да бъдат открити руините от средновековния манастир „Св. Пантелеймон“, който е бил построен в близост до стара римска стражева станция, служила в древността за охрана.

Според преданието на това място е имало древно тракийско светилище, край което векове по-късно учениците на св. Климент Охридски построили манастир. За известен период от време игумен на манастира е бил легендарният поп Мартин войвода.
Светата обител е разрушена от турците през кърджалийските времена. Днес е запазен оброкът „Св. Пантелей Пътник“ със стар оброчен кръст.

Там Румен среща други двама души (мъж и жена) също от Германия, тръгнали и те по неговия маршрут, само че в обратната посока. Те пък се придвижвали с катър и магаре. Казват му, че през планината няма да може да се движи, затова му препоръчват да слезе на шосето.

Следващата спирка е връх Издремец (1495 м), в чието подножие всеки турист може да види автентични останки от древния римски път, водещ от билото на планината към река Искър.
После се връща до гара Лъкатник и спи там, до сама реката. На слеващия ден се отправя към Черепишкия манастир, в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери в Искърското дефиле.

Възникването на светата обител е свързано с историята на средновековния „Коритен град“, съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от
останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г.
За да стигне човек до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис - „любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно в този манастир той написва „Една българка“.

Следващата импровизирана спирка е село Врачеш (близо до Ботевград), където го приютява „странна и луда жена“. Пишела книга, озаглавена „Дневникът на една луда жена“, но пък готвела страхотно...
След два дни нашият човек се отправя към Витиня и село Долно Канаци, където спи в двора на една кръчма. Минава и през къмпинг „Мирково“, „Антоновско ханче“, къмпинг „Клисура“, село Розино. Тук пък местният майстор Мустафа подковава магаренцето му.

В Карнаре нощува при известния дърводелец Боян, който се оказва свестен и отзивчив българин. Преходът продължава към Карлово, а после към село Тарниче, малко след с. Манолово. Там пък вече подкованата Райна-Величка си намира приятел и била много щастлива. Та, от съпричастност към чувствата й, нейният стопанин решава да поостанат в селцето за цели 2 нощи.

След което маршрутът минава през „Крънско ханче“, женския манастир в Мърлиш. От там - до Гурково, където Милков попада в дом на много лют и самотен стопанин.
Минава през село Твърдица и Бинкос. Точно там оставя вярната си дружка Райна и палатката, за да се отбие до редакцията на „Десант“. На 22 август германецът с българско потекло трябваше да продължи пътя си към нос Емине.
Питаме го какво му харесва най-много в България. Вкусът на доматите, смее се той.




В категории: Горещи новини , Пътеводител