Маринчо Бенли е виден български възрожденски деец, подпомагал щедро финансово развитието на просветното дело у нас.
Автор: Атанас Коев
Същевременно той се занимава с обществено-политическа дейност, като е един от водачите на Добродетелната дружина.
Изявеният общественик е роден през юни 1809 г. в Шумен в семейството на Танас Бенли и Мита Иванова. Първоначално момчето учи в класното училище на родния си град. Едва 13-годишен заминава с баща си за румънския град Галац, но след една година отново се връща в Шумен и започва да чиракува при беглигчии. Във връзка с това известно време работи в турската столица Цариград.
По време на Руско-турската война през 1828-1829 г. Маринчо Бенли напуска бегликчийството и започва да работи в аптека. След края на войната, през 1830 г. се установява да живее във Влашко, където става търговец и арендатор на чифлици (мошии). Така успява да натрупа голямо състояние и сам става собственик на мошия.
Премества се в Букурещ и там си построява голяма къща, като след това предприема обиколка из Европа. Посещава и Йерусалим, за да се поклони на Божи гроб.
Видният шуменец се включва дейно в обществения живот на българската емиграция в Румъния, ставайки един от водачите на Добродетелната дружина. Когато избухва Кримската война през 1853-1856 г., взима участие в набирането на наши доброволци в помощ на руските войски.
През 1867 г. Добродетелната дружина свиква Общо събрание, на което присъстват 35 представители от България и Влашко, сред които е и Маринчо Бенли. На него е решено да се работи за сръбско-българска държава под скиптъра на сръбския княз Михаил Обренович, която да се нарича Югославско царство.
В приетата програма се предвижда освобождението на България, състояща се от Мизия, Тракия и Македония, да стане с помощта на Сърбия. Сръбското правителство обаче не приема тази инициатива на Добродетелната дружина. Въпреки това видният шуменец е изпратен в поробените български земи със задачата да основе комитети в по-големите градове на страната, като целта им е да подготвят и вдигнат въстание за освобождение от турско робство.
В края на 1867 г. Маринчо Бенли заедно с М. Колони заминава за Белград да урежда възникналите недоразумения между участниците във Втората българска легия (1867-1868 г.) и сръбското правителство. Въпреки предприетите стъпки от двамата, сръбско-българските отношения продължават да се влошават, като накрая се стига до разпускането на легията. Така планът на Добродетелната дружина за общи действия на двата народа срещу Османската империя се проваля.
Тогава ръководителите на дружината, включително и Маринчо Бенли, се насочват към създаването на дуалистична монархия с Турция. Тези действия са в унисон с обрата, настъпил в руската външна политика, насочена към установяване на приятелство с Високата порта.
Друга насока от дейността на видния шуменски възрожденец е оказваната от него материална и финасова помощ на редица български училища в Шуменския край. Същевременно той подпомага образованието на много млади българчета, сред които бил и неговият племенник Панайот Волов – бъдещият революционер и главен апостол на Пловдивския революционен окръг по време на Априлското въстание през 1876 г.
Накрая той завещава цялото си състояние за просветни цели, но след смъртта му неговата воля не е изпълнена.
Маринчо Бенли умира на 1 октомври 1875 г. в Букурещ, на 66-годишна възраст. Той е погребан по подобаващ начин от българската емигрантска колония във Влашко заради големите му заслуги за подпомагането на просветното дело в България и за дейността му за освобождение на страната ни от османско владичество.
На негово име на 31 март 2011 г. е кръстена една улица в София, намираща се в близост до резиденция „Бояна“.
