Десет години след като четирима инспектори от Министерството на образованието (МОН) разиграха афера с фалшиви документи, в която главни действащи лица бяха отрочета на големци,
Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net
случаят най-сетне намери поне отчасти своето справедливо разрешение. Този вторник Европейският съд по правата на човека се произнесе в полза на журналистите Катя Касабова и Божидар Божков, които някога подробно описаха цялата история.
Те разкриха как точно е била организирана измамата. Наместо истинските виновници обаче, правосъдната система у нас реши, че виновни са именно Касабова и Божков, задето са си позволили да човъркат гнусната история и ги осъди на хиляди левове държавни глоби и обезщетения.
Двамата бяха публично унизени, смачкани финансово и притиснати психически. Справедливостта, на която не можаха да разчитат в собствената си страна, Касабова и Божков трябваше да дочакат цели десет години по-късно от чужбина.
В края на 2000-та година у нас действа двоен аршин за прием на деца в елитни и професионални гимназии. От една страна всички трябва да преминат през изпит, който да отсее подходящите кандидати. Но от друга, има и много по-лесен начин детенцето на мама и тати да продължи да учи в хубаво школо, без да се е потило над приемен тест.
МОН е одобрило наредба, според която подрастващи с вродени заболявания влизат в гимназиите директно и без изпит. Достатъчно е родителите им да занесат в съответния областен инспекторат на министерството медицински документ, удостоверяващ, че отрочето страда от нещо нелечимо.
Във всеки град е изградена четири или пет-членна комисия, чиято задача е да приеме тези документи, да ги провери и разпише. С което детето се смята за прието. В онези години приемът по този начин е една от най-добре разработените корупционни практики. Над комисията не стои никой. Действията й не подлежат на ревизия. Съответно, инспекторите или трябва да са много съвестни и да пропускат през цедката само болни деца, или остава втория вариант – да се корумпират. В повечето областни градове масово се прилага вторият вариант. Журналистите Касабова и Божков разследват каква е практиката в Бургас.
Години наред несменяеми членове на въпросната комисия са инспекторите Тотка Казакова, Антония Месерджиева, Генчо Далев, д-р Николина Попова и Румен Евстатиев. В последствие д-р Николина Попова проговаря какви са ги вършили в комисията и набързо е отстранена оттам, за да не пречи на далаверата. В наредбата на МОН не пише как точно инспекторите трябва да преценят дали едно дете е действително болно или не. Там са изредени само заболяванията, които са приети за тежки, и съответната форма на обучение за тях.
Примерно, деца с епилепсия или сериозни изгаряния на крайниците не могат да бъдат пратени за шофьори. Нито пък астматици за строители. Затова пък никъде не е споменато, че инспекторите са длъжни поне да се срещнат очи в очи с подрастващия, чиято съдба решават. Всичко става единствено по документи.
През въпросната 2000-на година квотата за прием по този начин в Бургас, Варна и Пловдив е била по 150 деца. Много родители, чийто наследници са наистина болни, се тълпят пред съответните инспекторати, вярвайки, че образователната система е честна и справедлива и че децата им ще бъдат овъзмездени за своя недъг с правото да учат без изпит.
Точно тук обаче на тия малчугани се преподава първият голям житейски урок – че в този живот няма справедливост, а парите решават всичко. От 150 приети през въпросната учебна година по документи деца в Бургас 74 се оказват болни само на книга. Иначе пращят от здраве.
Скандалът можеше да си остане неразкрит, ако родителите на отхвърлените от комисията действително недъгави хлапета не се бяха обединили и написали гневно писмо до тогавашния просветен министър Димитър Димитров.
“Докато ние даваме хиляди левове за частни уроци и нямаме никаква гаранция, че децата ни ще влязат в желаните училища, други ученици се хвалят в класа си, че срещу 300 долара ще бъдат приети в Английската гимназия в Бургас. И действително, месец след хвалбата това наистина е вече факт”, твърдят в текста 15 сърдити бащи и майки.
Детенцето, чиято хвалба се цитира в писмото, е Боряна Попова - дъщеря на тогавашния координатор на СДС за Бургаска област Кольо Попов. Освен че е доста буйна за възрастта си и в час опъва нервите на всичките си учители, малката Борянка е и доста приказлива. Наляво и надясно съобщава, че приемът й без изпит е струвал точно 300 долара, които мама и тати платили на петимата инспектори.
Журналистите Божков и Касабова проверяват документите на Борянка и с изумление установяват, че според МОН момиченцето страда от “хроничен пиелонефрит и бъбречна недостатъчност”. А в действителност тя е отлична спортистка и в здравната й книжка има вписани единствено настинки. Но пък с фалшив медицински протокол е уредена от споменатите инспектори да учи в Английската гимназия. Майката на Боряна е медицинска сестра в отделението по хемодиализа в Бургас. Което само по себе си говори, че едва ли е имала проблем да уреди дъщеря си с фалшив медицински протокол. Подправеният документ е подписан от д-р Мария Найденова – съпруга на тогавашния председател на общинския съвет в града Прокоп Паскалев, избран с листата на БСП. Типичен пример как двете противоположни политически сили в труден момент си подават ръка.
Друг крещящ случай – според одобрения от инспекторите от МОН медицински протокол, едното краче на прието без изпит момиченце е по-късо с три сантиметра от другото. В същите документи, минали през ръцете на инспекторите, обаче е и дипломата на детето от седми клас. В нея е посочено, че при този недъг то не само е участвало активно в часовете по физическо, но по крос и маратон има поставена оценка шест. Но това очевидно никак не е усъмнило Казакова, Евстатиев, Далев, Попова и Месерджиева.
Протоколът с измисленото заболяване е подписан от бургаския ортопед д-р Стойчева. Много деца са приети като уж диабетно болни и то с най-тежки форми. В други случаи протоколите били празни. Отдолу имало само подпис и печат. Комисията одобрявала и тези деца за болни, а впоследствие се измисляла някаква болест и се вписвала на свободното място в така наречения документ.
Разбира се, петимата инспектори понякога вкарвали без изпит и действително болни деца за да има кого да дадат за пример, ако случайно около системната далавера се разсмърди. Но тъй като бройките в желаните езикови гимназии са били вече заети от високопоставените отрочета с измислени болести, тези с истинските заболявания, заради които всъщност е била приета и наредбата на МОН, са били препращани в по-непривлекателни техникуми. Така се стига до абсурда 14 болни от бронхиална астма с чести пристъпи да бъдат засилени да учат в Строителния техникум. А ученици с тежки изгаряния на ръцете – в училището по автотранспорт.
Всичко това и още много такива примери Ксабова и Божков описват надлежно в поредица материали.
След това се случват 5 неща.
Първото – единият от членовете на комисията в Бургас – д-р Николина Попова проговаря и разказва как точно е ставала аферата. Второ - полицията в Бургас извършва проверка и действително установява, че години наред в местния инспекторат здраво са се корумпирали. Още повече, че докато са били част от въпросната комисия по приема, инспекторите са се сдобили с имущество, далеч надхвърлящо собствените им декларирани приходи. Примерно семейството на инспектора Генчо Далев и съпругата му Златка (дълги години несменяема директорка на Бургаския техникум по обществено хранене, в момента и двамата пенсионери) са си построили цял хотел край морето в село Лозенец.
Прокуратурата обаче отказва да се занимава със случая и на практика той не стига до съд. Трето – Министерството на образованието излиза с решение, че въпреки разкритите афери с подправени документи, нито едно дете, прието неправомерно в елитна гимназия, няма да бъде изключено от нея, защото това щяло да е неморална постъпка.
Четвърто – МОН решава да не наказва сурово провинилите се инспектори. Отправена им е само административна забележка като всички са отстранени вече от комисиите по приема, но не и от държавните си длъжности в министерството.
И пето – разбрали, че държавата е на тяхна страна и не смята да ги наказва сериозно, инспекторите, без д-р Попова, решават, че са всъщност жестоко наклеветени от двамата журналисти и тръгват да им отмъщават като им завеждат дела за клевета. Най-вероятно обидата им е не толкова от написаното от Касабова и Божков, а от факта, че заради техните материали са били отстранени от сладкия и доходоносен бизнес.
С това обаче започва кошмарът на двамата журналисти. В Районен съд – Бургас Касабова е осъдена от съдия Яна Колева, която по време на съдебно заседание крещи френетично: Журналистите трябва да спрете да пишете по слухове. “Безпристрастната” съдийка отрежда, че Касабова трябва да плати на Далев, Евстатиев, Месерджиева и Казакова общо 7500 лева. Около делото се вдига огромен шум. В безпрецеденнтна акция журналисти организират седяща стачка пред сградата на съда.
В отговор съдия Колева праща оплакване до Висшия съдебен съвет, че била тероризирана на служебното й място. Макар редица организации да излизат в защита на Катя, присъдата е потвърдена и на втора инстанция от съдиите Деница Вълкова, Галина Тодорова и Димана Кирязова.
В деня, когато те я обявяват за осъдена, Касабова получава награда от фондация “Паница” за журналистическа доблест.
При Божков делото се бави. Изплашени от огромния шум и обществена реакция на “безпристрастното” им правораздаване, всички магистрати в бургаския районен съд си подават отвод и отказват да гледат случая. Така процесът е преместен в Поморие.
Местният районен съдия също не вижда нищо смущаващо в това да обяви, че не инспекторите, а журналистът, който ги е разкрил, е виновен и му отрежда, макар и минимално, наказание – по 500 лева обезщетение за всеки от четиримата тъжители и още общо 400 лева държавна глоба.
Алчните инспектори обаче искат пари.Много пари. Поради което обжалват на втора инстанция. Там нещата попадат в рцете на съдия Захарин Захариев, който надува присъдата до 6300 лева обезщетение и 2000 лева държавна глоба. Любопитна подробност е, че Божков дори не получава призовка за делото си в окръжен съд. Но съдия Захариев бърза да приключи процеса и такива подробности – че подсъдимият не е изобщо призован, не го вълнуват. Важното е да се достави удоволствие и парично щастие на инспекторите, които съдията очевидно приема за сродни души.
След съдебното заседание Захариев обикаля гордо из залата на съда и попада на група журналисти, дошли по друг повод. Той високомерно им подхвърля: защо не дойдохте на моето дело да видите как преди малко съдих колегата ви Божидар Божков.
Оттам-нататък случаят е ясен – двамата обжалват присъдите си в Страсбург. А справедливостта настъпва подир почти десет години. Катя получи повече от 10000 лева обезщетение, а Божидар – близо 27000 лева. Пари, които държавата обаче няма да вземе от джоба нито на корумпираните инспектори, нито на “безпристрастните” и самодоволни съдии, а от обикновените данъкоплатци.
