Средновековното величие на древния град Червен


Средновековното величие на древния град Червен
Средновековният град през ХІV век
12 Август 2014, Вторник


Част от цитаделата била използвана за прототип на Балдуиновата кула в Царевец

Автор: Камен Колев Снимки: Авторът

Само на трийсетина километра южно от Русе се намира един от най-значимите военноадминистративни, духовно-културни и икономически центрове на Второто българско царство - средновековният град Червен. Древната крепост е в природния парк Русенски Лом. Стратегическото му местоположение и благоприятните условия в долината на едноименната река предопределили неговото развитие.

Най-запазената средновековна българска твърдина е обградена с крепостните стени, които на места достигат 100 метра. Градът е разположен на почти непристъпни отвесни скали, защитени от реката от три страни. Само на изток селището се слива с околния терен.
През Средновековието жителите на града и пътниците се изкачвали по тясна, стръмна пътека, в която са изсечени 235 стъпала.

А за знатните боляри, богатите търговци и занаятчии и за духовниците е имало по-обиколен, широк и полегат път, опасващ северната страна на твърдината. Селището е било изградено от император Юстиниан като част от средния от трите отбранителни пояса, предназначени да спират нашествията на славяни, българи и авари.
Издържана в традициите на византийското строителство, крепостта била иззидана от големи каменни блокове. 

Червен първоначално представлявал укрепен вътрешен и неукрепен външен град. Вътрешният се издигал върху най-труднодостъпната североизточна част от рида, в границите на старата византийска крепост и бил пазен от висока крепостна стена.
От изток дебелината й достига три метра и е подсилена с три четвъртити бойни кули. В северния й край е била главната крепостна порта, охранявана от две кули. Външният град се простирал западно от нея.

Платото, благоприятно за отбрана, на практика било заселено много преди Балканите да станат част от Византийската империя. Известно е, че мястото е било населявано от траките още в края на второто хилядолетие пр. Хр.
При завладяването на днешна България от римляните през I в. след Хр. селището преживяло бърз разцвет, продължил до V в., когато цялата провинция Мизия била опустошена от хуните на Атила. Отражение върху развитието на Червен оказала и бурната епоха през Ранното средновековие (VI-X в.).

Нов разцвет настъпил едва в последните години от съществуването на Първата българска държава (X-XI в.). Тогава населението на града нараснало няколко пъти, но пък същият станал жертва на  походите на византийските императори Йоан Цимисхий и Василий II.
Истинският възход на Червен започнал след възстановяването на българската държава от братята Асен и Петър през 1186 г. По това време селището добило градски вид.

А близостта му до новата столица Търновград и стратегическото му местоположение бързо превърнали Червен в голям търговски, занаятчийски и военен център, който защитавал от север престолнината. В същото време градът бил важна пътна спирка по пътищата от река Дунав към вътрешността на България, а през 1235 г. станал седалище на Червенската митрополия.

Така през втората половина на XIII в. Червен вече бил вторият по значение град в българската държава, на второ място след столицата. Населението му достигало 10 000 души. Процъфтявали архитектурата, металургията, обработката на метали, кожарството и много други занаяти. В околностите на Червен били основани няколко скални манастира.
През 1242 г. обаче градът бил засегнат от татарското нашествие. По време на царуването на Ивайло бил превзет от византийска войска. Един от най-добрите си периоди Червен преживява при управлението на династията Тертер, чийто основател Георги I Тертер (1280 - 1292) притежавал района на града като родово владение. По това време тук била построена монетарница, започнал и интензивен добив на желязо.

През годините на Първата българска държава той запазил първоначалното си устройство от византийски времена, но с разрастването си Червен постепенно бил обграден от крепостни стени, които го превърнали в една от най-трудните за превземане крепости на Балканите.
Цитаделата, където били разположени най-важните сгради, се намира в североизточната част на рида. Тук, пазени от високи стени с кули, живеели болярите, духовниците и всички знатни жители на града. Основното място в цитаделата заемал феодалният замък, който заемал около 2000 кв. м и имал административни функции.

Замъкът представлява върхът в архитектурните умения на древните строители, които го съградили от камък и червени тухли, украсени с различни декоративни елементи. Жилищните помещения на болярите били около замъка.
Апогеят в развитието си Червен достигнал през XIV в., когато територията му достигнала 1 кв. км. Списъкът с дейностите се обогатил с дървообработване, битови и художествени занаяти. Започнало ново строителство - в западната част на рида се появили нови жилищни сгради. Най-напред те не били укрепени, но впоследствие били защитени с крепостни стени, подсилени с полукръгли кули.

На изток крепостните съоръжения се свързвали с цитаделата и образували единна укрепителна система. Днес най-добре съхранена е кулата на западната стена на цитаделата, макар и пострадала силно при земетресението от 1977 г. Тя е била използвана за прототип при възстановяването на Балдуиновата кула на Царевец във Велико Търново по време на реставрацията.

Впечатляващи са и двата тайни тунела, които водели до водоизточници в основите на скалата. На територията на древния град е имало 13 величествени и богато изографисани черкви, които доизградили славата му на религиозно средище.
Въпреки че бил силно укрепена крепост, градът не могъл да устои на набезите на безбройните орди на османския султан Баязид I, които успели да го превземат през 1388 г. Жителите на Червен оказали мощна съпротива, затова градът бил разрушен до основи и опожарен от завоевателите.

По-късно турците се сетили, че мястото има стратегическо местоположение и възстановили укрепленията. Червен обаче така и не се съвзел от разрушенията, а след края на Втората българска държава загубил окончателно важното си значение.
Някои от църквите били преустроени в джамии, а главният мюсюлмански храм кацнал на мястото на феодалния замък. В края на XVI в. търговецът от Дубровник Павел Джорджич нарича бившия червенски митрополит „епископ русенски", което значи, че градът е загубил и водещите си църковни позиции.

С времето населението на Червен се изтегля от старите си жилища и се заселва по поречието на реката. Останали само пустеещите високи кули на града да напомнят за миналата му слава. Това от своя страна помогнало да се съхранят много от автентичните постройки и до днес, както и да се запазят изображенията на конници, грифони, елени и други реални и митологични същества по стените на крепостта.
Според учените, тези рисунки доказват, че Червен е бил обитаван далеч преди епохата на християнството. Друг факт в тази посока е, че по камъните и скалите в района са изсечени много езически „световни дървета".

Средновековният град Червен е обявен за археологически резерват с Решение № 953 на Министерския съвет от 1997 г. Днес той е ценен археологически обект и много привлекателна историческа забележителност за туристите. В Националния исторически музей се съхраняват намерените при разкопки монетни съкровища, накити, керамика, занаятчийски инструменти, въоръжение, предмети на бита.

До древния град може да се стигне пеша или с автомобил по обиколния път. А разходката в района може да се съчетае с посещение на Ивановските скални църкви, които са под защитата на ЮНЕСКО. Интересен за туристите е и Басарбовският манастир, който е единственият действащ скален манастир у нас. В „Русенски Лом" има и много природни забележителности, до които водят екопътеки. Недалеч е и красивата пещера Орлова чука.


Откъде идва името на старинната крепост?

Има няколко версии за произхода на името Червен. Едната гласи, че той е бил основан от руски преселници от едноименния град в Галичка Рус, които търсели спасение от татарските нашественици. Друго предположение е, че Червен е създаден от украинци, които дали името му. Трета версия, която е лансирана от учените, е, че името на града идва от цвета на почвата наоколо - тя е червеникава, тъй като съдържа железни руди.
Според народните вярвания, в района на древния град имало денонощно работещи пещи за претопяване на метал, които в тъмната част на деня осветявали небето в червено.

Крепостта днес Бойната кула в Червен е ползвана за прототип на Балдуиновата кула

В категории: Пътеводител , Туристически обекти , Българските крепости

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Генади Савов
30.10.2014 18:42:14
0
0
Старо-тракийския град Червен е имал и римски и ромейски гарнизони,но в 680 год.в града дошли българите на кан Аспарух.Ок.970-1001 год.крепоста Червен е била разрушавана или опожарена от византийците на Йоан Цимисхий и Василий Втори.Цар Георги Тертер е бил потомък на Кавказките българи има река Тертер в Кавказ...Георги Тертер е живял в Червен.През 1388 год.турците завзели след битка Червен и вбесени от съпротивата на местните жители запалили града.В град Червен са живяли и много боляри-военни.[bluescreen]
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки