Велеганови 140 г. леят камбани за нашите църкви и манастири

Автор: Камен Христов

Родът Велеганови е оставил знак след себе си на стотици места в България. Почти няма църква или манастир, които да не са увенчани с тежките камбани, излезли изпод ръцете на мъжете от старата фамилия. Тази година се навършват точно 140 г., откакто била основана фирмата на братята майстори Лазар и Иван Велеганови.

Те са леяри от Банско, които през 1872 г. напускат родния град и след дълго лутане се установяват в Пловдив. Същата година там основават компанията "Братя Д. Велеганови" за изработка на камбани, свещници, полилеи и машинни части.


По време на Априлското въстание
Иван е пратен в тъмница от турските власти заради участието му в борбата за освобождение. Хванали го, че лее куршуми и лъвчета за калпаците на въстаниците. Той умира в килията вследствие на зверските мъчения.

Лазар Велеганов, другият брат, взема на работа племенника си Благо. Учи го на занаят и към 1920 г. му отстъпва управлението на фирмата. Шест години по-късно католическото настоятелство в с. Балтаджии, Пловдивско, решава да поръча две камбани от Италия с тонове до диез и ми диез. Доставят ги, но се оказва, че те имат други музикални интонации.

Затова висш чиновник от тогавашното търговско министерство възлага на Благо Велеганов да произведе камбани с точно определени тонове. Специална експертна комисия установява, че звукът е перфектен и точно такъв, какъвто са поръчали възложителите. Издаденият през 1939 г. фирмен каталог сочи, че майсторите са отлели и камбаната,

подарена на Рилския манастир
от княгиня Мария-Луиза. Каталогът съдържа още и информация за всички награди, получени от Велеганови на Пловдивското изложение, Горнооряховския мострен панаир и Старозагорската изложба. Дъщерите и зетят на последния майстор Лазар Велеганов възраждат дейността на старата камбанолеярска фирма.

Йорданка Велеганова, сестра й Антоанета, учителка по математика, съпругът й - о. з. от Военновъздушните сили инж. Георги Лимонов и синът им Виктор въртят сами цялата фирма.
Жените се занимават с по-леки дейности - почистване, излъскване. Останалото пада на плещите на мъжете.

"Ставите не ме държат вече", разказва Лимонов. Цехът им е край пловдивския комбинат за цветни метали. "Направил съм повече камбани, отколкото тъст ми. Откакто сме се хванали, през ръцете ми са минали повече от 400 броя, и то с тежест над 60 килограма", разказва Георги.

Синът му Виктор е завършил икономика и военновъздушно училище с гражданска специалност „Машинен инженер”. Зарязва обаче всичко и се връща в работилницата при баща си. "Че тук няма ли икономика и машини, покрай камбаните съм решил повече инженерни въпроси, отколкото в цялата си кариера", смее се синът. Дело на прочутия род са и петте музикални камбани - до, ре, ми, фа и сол за асамблеята "Знаме на мира". "Една камбана може да обхване диапазон от два тона. Всичко зависи от големината й и трябва да се знае къде точно да се отнеме от материала", обяснява Лимонов.

Калъпът за всяко едно от творения им
се прави на ръка. Външната и вътрешната страна се извайват от глина като отвътре се правят надписи, украси и релеф. Най-добре е калъпът да се изпече на слънце, но през зимата се използва пещ. Формата се заравя в земята и пръстта около нея се утъпква добре, иначе има опасност разтопеният метал да спука калъпа и да изтече навън. Камбаната се откопава от земята на следващия ден. След това се почиства от пръстта и се монтира езикът.

Георги и Виктор сами правят и сплавите си. Използват бронз, цинк и калай. Топят металите в леярски тигели. "По стар занаятчийски метод усещам кога сплавта е готова", казва Лимонов.

Навремето имало традиция когато се прави сплавта, дарителите да хвърлят във врящия метал сребърна монета. Вярвало се, че това им носи късмет и че сбъдва желанията им. Камбаните обикновено се леят от бронз, като съотношението на медта и калая е 80 към 20 на сто. Повечето български църкви и манастири си доставят от фирма "Велеганов" различни по тежест и тонове камбани, свещници, панихидници, седмосвещници, разпятия и всякакви църковни принадлежности.

Пловдивските майстори са работили и по оформлението на обновената българска църква "Св. Вмч. Георги" в Одрин, правили са камбаната на часовника на Сахаттепе в Пловдив.
Преди години са лели камбана за село Баня - родното място на поп Груйо Бански, който някога заклел на "Оборище" Народното събрание. Камбана направили и за село Скрино, родното място на св. Иван Рилски.

Най-голямата, която Лимонови са отлели, е половин тон и се намира в църквата на отец Боян Саръев в Кърджали. Фирма "Велеганови" работи само по поръчка на дарители или църкви. На пръсти се броят тези, които си поръчват камбана за лично ползване. Те обикновено я искат за параклис на вилата или фирмата си.

Инж. Лимонов има една несбъдната мечта - да направи музей на камбаните. Защото само камбанният звън ни подсеща за духовното, за божественото, казва той. И ако не можем да спрем, за да се прекръстим или да влезем в черква, поне да почувстваме доброто.




В категории: Българските родове