Градът на праисторическите хора, героите, липите и поетите


Градът на праисторическите хора, героите, липите и поетите
Форумът на Августа Траяна
21 Април 2015, Вторник


Няма българин, който да не е чувал за Града на липите. Но знаем ли всичко, което Стара Загора може да предложи на един турист?

Автор: Калина Каменова

Някога населеното място се е наричало Августа Траяна, по времето, когато районът е бил населен от древните траки. Но тук е имало живот още преди осем хиляди години, от епохата на неолита.
Част от неолитните жилища и до днес могат да се видят. Те са експонирани в защитна сграда край Стара Загора и са сред най-запазените и с най-богат инвентар къщи от онази епоха в цяла Европа. Съхранени са в музея „Неолитни жилища“ във вида, в който са били опожарени преди осем хилядолетия.

В сутерена на сградата е експозицията „Праисторическото изкуство в Старозагорско", която обхваща епохите на неолита и халколита от VI-V-то хилядолетие пр. Хр. Изложени са антропоморфни фигурки. Доказано е, че най-старата от тях е на жена и е от края на седмото хилядолетие пр. Хр. Експозицията включва оръдия на труда от камък, рог, кост и мед. Посетителите могат да видят и глинени съдове, които датират преди изнамирането на грънчарското колело.

Около 106-107 година на мястото на днешната Стара Загора император Марк Улпий Траян основава града Августа Траяна. Селището изживява обаче своя разцвет при Марк Аврелий и династията на Северите 193-235 г. В пределите на България под името Берое градът влиза в началото на IX век.

През 1968 г. археолозите откриват древния форум на Августа Траяна. Той заема 7 декара и включва части от две крепостни стени, западната порта, терми, полукръгъл каменен площад с постамент за конна императорска статуя, част от главната улица.
Амфитеатрален аудиториум с 9 реда каменни седалки огражда площада от север, а в горната си част има акровидна колонада. Форумът се използва и до днес за културни събития - старозагорската опера често изнася концерти на открито на древното място. Експонирана е и южната порта.

На партера в днешната старозагорска поща са запазени подови мозайки от римска резиденция. Те са изпълнени в 5 цвята с много плетеници, геометрични фигури, езически и християнски символи.

Една от най-красивите сгради в Стара Загора е църквата "Свети Димитър", строена през 1862 г. Два от стенописите на проф. Никола Кожухаров и проф. Димитър Гюдженов изобразяват революционната дейност на Васил Левски в Стара Загора и посрещането на освободителите. В двора на черквата има възстановка на Хилендарския метох, където се е намирало първото килийно училище в града. Самият Апостол на свободата е живял в метоха в периода 1855 - 1858 г. Учил е в Светиниколското мъжко петокласно училище и е пял в църковния хор на черквата "Свети Димитър".

В памет на избитите 14 500 старозагорци по време на погрома над града през 1877 г. е изграден мавзолей костница. През това героично и кърваво лято, на 19, 20 и 21 юли 48 000 редовна турска армия, водена от Сюлейман паша, превзема града и го запалва. Костницата е открита и осветена на 20 юли 1910 г. и в нея са положени останките на 2500 от загиналите при погрома.

Мавзолеят е бил изоставен за дълго време след 1944 г., но през последните години е освежен и пред него е поставена фигурата на скърбяща майка, изваяна от скулптора Генчо Генчев. Част от тленните останки на жертвите са пренесени от костницата в мемориалния комплекс "Бранителите на Стара Загора", изграден в парка "Българско опълчение".
Посветен е на битката за Стара Загора през лятото на 1877 г., в която Самарското знаме получава бойно кръщение.

Мемориалът е открит на 30 юли 1977 г. послучай 100-годишнината от героичните боеве. Монументът е висок 50 метра и пресъздава Самарското знаме от метал и бетон. Костница е разположена в основите на трите носещи колони. Под знамето са подредени фигурите на шестима опълченци от шестте дружини и на руски юбилей. Към мемориала има стълбище със 100 стъпала.

По повод 130-ата годишнина от боевете в подстъпите на мемориала бе поставен руски кръст от гранит, с вграден в него български кръст. Той е висок 2,5 метра и тежи седем тона. Етнографският музей е друг любопитен обект, който трябва да видите в Стара Загора. Намира се в Хаджиангеловата къща, строена през 1883 г. от дебърския майстор Георги за фамилията на търговеца Ангел Хаджипетков. Впечатляващи и до днес с представителността си са приемният салон, спалнята за гости и гостната. Битът на старозагорци от края на XIX век е представен с богата колекция от облекла, предмети и мебелировка.

Парен локомотив номер 555 е експониран срещу жп гарата в Стара Загора. С него в два фургона са се изтеглили въстаниците, водени от Даньо Василев, които са превзели гарата на 20 септември 1923 г. Локомотивът е издирван две години от ученици от II училище "Гео Милев", днес - Математическата гимназия. Намерен е действащ в мините в Перник през 1973 г.

Вагонът е внесен у нас през 1922 г. от немската фирма "Ханомак", а негов машинист е бил Минчо Стоянов. Парната машина е обявена за историческа и е експонирана срещу гарата на 9 септември 1973 г.
Стара Загора може да се гордее с една от най-старите художествени галерии у нас, открита още през 1908 г. Фондовете й наброяват около 4000 произведения на изкуството - живопис, графика, скулптури, икони, възрожденски гравюри и чуждестранно изкуство. Представени са творби на почти всички български художници.

От 11 години насам в галерията се организира квадринале на живописта под наслов "Митовете и легендите на моя народ".
Приятно прохладно място в топлите месеци е паркът Аязмото край Стара Загора. Истинското му име е "Митрополит Методий Кусев" и е първият градски парк от европейски тип у нас. Заема площ от 3200 декара по южния склон на Сърнена Средна гора.

Основан е от митрополит Кусев през 1895 г. със залесяването на Ахмак баир. Днес в парка виреят 180 вида местни и екзотични храсти и дървета. Навремето тук е имало древно светилище. На негово място е построен параклисът "Св. Теодор Тирон", до който се намира гробът на митрополит Кусев. В Аязмото се намират летният театър, тенис кортове, плувен басейн, летният театър и зоологическата градина.

Зоопаркът е открит през 1957 г. и заема 240 декара. Обитава се от около 400 бозайници, птици и земноводни от всички континенти, сред които папагали от Австралия и птица ему, тигри и якове, бизони, ягуар и лама, лъвове и щрауси. Едно от най-развъжданите животни в зоопарка е кафявата мечка - само за 7 години тук са родени 12 мечета.
Историята на ветеринарната медицина в снимки, документи и факсимилета е представена във Ветеринарния музей, разположен в Тракийския университет. Самият факултет е създаден през 1923 г., като и до днес се пази столът на първия декан проф. Стефан Ангелов.

Още един музей си струва да бъде разгледан в Стара Загора. Това е музеят на бирата, подреден от местна пивоварна. Той е открит преди 6 г. и посетителите при обиколката си научават историята и днешния начин за производство на бира. Експонатите са над 130 - бутилки, чаши, етикети и отварачки, архивни документи, снимки, рекламни материали.
Стара Загора е град с богати културни традиции. Освен галерията, тук се намира най-старият в Тракия български театър -  Драматичен театър "Гео Милев". Още през 1925 г. тук е открита Южнобългарската опера, втора след софийската. Новата сграда на Старозагорската опера е най-голямата на Балканския полуостров.

Повечето българи знаят Стара Загора като града на правите улици - те са успоредни и в центъра е почти невъзможно да се изгубиш. А защо Стара Загора се нарича Градът на липите? Защото почти няма улица в града, която да не е засенчена от уханните широколистни дървета. Всяка година от края на май до средата на юли се провеждат градските Празници на липите, посветени на цъфтежа на дъхавите дървета.
Един от най-романтичните ореоли на този град идва от това, че тук са родени и вдъхновени много бележити наши поети и писатели. Стара Загора е родното място на Димитър Подвързачов, Иван Груев, Иван Мирчев, Кирил Христов, Николай Лилиев. Своя знак тук са оставили Петко Славейков и Пейо Яворов.

Неолитните жилища Монументът със Самарското знаме Историческият музей

В категории: Пътеводител , Праистория , Туристически обекти , Археология

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Елена
23.09.2015 19:28:59
0
0
Горда съм,че мой прадядо е Минчо Стоянов-локомотивен машинист на влак номер:555. Поклон пред героичното дело,което е извършил през 1923година.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки