В старопрестолната столица: Средновековните потайности на църквите и манастирите


В старопрестолната столица: Средновековните потайности на църквите и манастирите
Патриаршеската църква на Царевец
25 Август 2015, Вторник


Десетки средища на духовността столетия пазят българщината във Велико Търново

Автор: Камен Колев Снимки: Уикипедия

Дори да не сте привърженици на поклонническия туризъм в чистия му вид, ако пътувате в района на Велико Търново, на всяка цена се отбийте в десетките манастири, църкви и параклиси в старопрестолния град. Някои от тях са образци на средновековното зографско изкуство, други разказват драматични истории, трети са били сакрално място за коронясване на най-великите български владетели и всички до един са люлка на българското, оцеляла през вековете.

Ако отправната точка на вашето пътешествие е старопрестолната столица, посетете дворцовата черква на Царевец, храма "Св. 40 мъченици" и църквите в Асенова махала, в подножието на Царевец и Трапезица. "Св. 40 мъченици" e построена през 1230 г. след победата на Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница.
През XIII-XIV век край нея в подножието на Царевец се разгръща манастирът „Великата лавра". Състои се от базилика с 6 колони в два реда, 3 полукръгли абсиди и тесен притвор.

Тук са Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Свято място е и гробът на цар Калоян, а сръбските туристи се покланят над саркофага на св. Сава, който умира в Търново на връщане в Константинопол.
През 1238 г. Иван Асен II донася в Търново мощите на света Петка. Пред тях е стоял Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак е писал за тях. На Царевец се е родил култът към светицата - там е имало църква за нуждите на царското семейство, в която мощите са били положени.

Днес от този храм на хълма няма и помен. След като Търново пада под турско робство, мощите на светицата отиват във Видин, а оттам - в Белград. Днес те се съхраняват в катедралата "Св. Георги" в град Яш, Румъния.
В средата на крепостта Царевец се намира патриаршеският храм "Свето Възнесение Господне", където се съхранявали мощите на св. Михаил Воин от Потук (Батак). От южната страна на храма има висока кула камбанария - изключително рядко решение в църковната архитектура на Балканите.

Патриаршеската църква е била пищно украсена с мозайки и стенописи. Разрушена е при превземането на Царевец през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І. През 1981 г. патриаршеската църква е възстановена през 1981 г. чест на 1300 г. от създаването на българската държава, а стенописите са завършени през 1985 г.
Като слезете от Царевец, в подножието на хълма се намира Асеновата махала. Тя лежи на двата бряга на р. Янтра още от времето на Асеневци. През XIII век мястото е укрепено, а в махалата се намират черквите "Св. Димитър Солунски", "Св. 40 мъченици", "Св. св. Петър и Павел", "Св. Георги". Преди няколко години при разкопки бе открит и още един храм - "Св. Иван Рилски".

"Св. св. Петър и Павел" лежи в северното подножие на Царевец. Била е построена, за да подслони мощите на св. Йоан Поливотски, които цар Калоян пренася в Търновград през 1204 г. В тази черква Калоян е бил провъзгласен за крал, а партиархът - за примас. Това става покрай опитите за признаването на Търновската архиепископия за патриаршия.
Калоян изпратил до тогавашния папа Инокентий III съответните писма и след известно протакане през октомври 1204 г. в Търново пристигнал папският пратеник кардинал Лъв.

Той донесъл на Калоян кралска корона, жезъл, утвърдителна грамота и осветено знаме, разрешил му и да сече монети със своя образ. На българския примас дал право да вари свето миро, да коронясва българските крале и да носи архиeпископски жезъл. Така Българската църква извоювала правото да избира и ръкополага сама архиепископа си, но той да получава палиум от Рим и да дава клетва за вярност на Римската църква. В иконите на "Св. св. Петър и Павел" се забелязва мощно католическо влияние.

В предверието е изографисан ангел, увенчан с папска митра, а фреска от XV век показва католическата пиета, в която православните зографи обичайно рисуват Христос в гроба. В тази черква се съхранява и най-старото изображение на св. Иван Рилски. Черквата, на която светецът е патрон, е най-новата археологическа находка в старопрестолния град. В нея са се пазели мощите на св. Иван Рилски, преди  да бъдат отнесени в Рилския манастир. На първия етаж е имало богато украсена крипта, просъществувала до края на XVII век.

Черквите "Св. св. Петър и Павел" и "Св. Иван Рилски" са част от най-големия манастир от Второто българско царство. След като през 1393 г. Търновград е завладян, манастирът става резиденция на патриарсите, а след това и център на митрополията.
В източното подножие на Трапезица е разположен храмът "Св. Димитър". В него Асен и Петър обявяват въстанието, което води до възстановяване на българското царство през 1186 г. Историците смятат, че в първите години след тази паметна дата тук е била престолната църква на Асеневци. В нея са били коронясани Асен, Петър, Калоян, Иванко, Борил. При направени през 1906 г. разкопки тук са открити четири гроба, за два от които се предполага, че са били на братята Асен и Петър.

Самата черква е построена с редуване на каменни и тухлени редове, фасадата е пищно украсена. Около нея е имало манастир на площ 3,5 дка, пропаднал при земен трус през XIII век. Впоследствие черквата е била обновена и приета за сакрално място. В нея има светилище от VII-VI век пр. Хр.
17 черкви и манастири е имало на хълма Трапезица, на десния бряг на р. Янтра. Изследователите смятат, че по заповед на цар Асен през 1195 г. в един от манастирите са били положени мощите на св. Иван Рилски.

Третият хълм от Търновград е Света гора - на юг от Царевец. На това място някога се е намирал манастирът "Св. Богородица Одигитрия", където през XIV век е действала Търновската книжовна и живописна школа. Патриарх Евтимий я е преместил тук от манастира "Св. Троица". На това място от 52 г. насам се издигат сградите на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".

Под хълма Трапезица е разположена черквата "Св. Георги". В днешния си вид на масивна каменна постройка съществува от времето на изграждането си в началото на XVII век. Ктиторският надпис на входа датира оттогава и се смята, че черквата е била построена върху основите на по-стар храм от столичния период на Търновград. На западната стена на "Св. Георги" са изобразени светици, сред които изпъква св. Параскева. Вярва се, че докосвайки нейния образ, деца оздравяват, а бездетни жени зачеват.
Не пропускайте да посетите и катедралния храм "Рождество Богородично", построен на мястото на едноименната църква, строена от Кольо Фичето през 1844 г. и срутена при земетресението през 1913 г.

Днешният храм е вдигнат отново в периода 1933-1934 г. от майстор Грозю, а 20 години по-късно трима професори и местен художник я изографисват. Изящни образци на дърворезбата са иконостасът и владишкият трон. Стенописите съдържат исторически сцени с покръстването на българите, Кирил и Методий с техните ученици Климент, Сава, Наум, Ангеларий и Горазд, изпращането на Патриарх Евтимий на заточение, Търновската книжовна школа. В притвора на църквата са погребани митрополитите Климент Търновски (Васил Друмев), Антим и Софроний.

Знаково място във Велико Търново е и Владишкият мост, построен през втората половина на XVII в. Основите му са от камък, а върху тях лежи дървен брод. До 1935 г. Владишкият мост е бил единственият в Асенова махала, по който е минавал пътят за Арбанаси. Днес от този мост се хвърля кръстът на Богоявление.

Черквата „Св. Димитър Солунски” Църквата „Св. 40 мъченици” Катедралният храм „Рождество Богородично”

В категории: Пътеводител , Старите столици , Църкви и манастири

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки