Арбанашките къщи пазят дълбоки тайни


Арбанашките къщи пазят дълбоки тайни
Къщата на баба Кали днес е творческа база на Съюза на архитектите. Точно тук са заснети най-красивите любовни сцени в “Крадецът на праскови”
28 Февруари 2016, Неделя


Курортното селище Арбанаси до Велико Търново не е само музеен и архитектурен резерват с хотели, даващи топло гостоприемство на туристи от близо и далеч.

Автор: Здравка Христова

Зад високи дувари арбанашките къщи пазят дълбоките си тайни. Ще ви заведем в две от тях - в къщата на баба Кали, където преди повече от половин век е сниман филмът “Крадецът на праскови”, и в Попянковата къща - най-старата във Великотърновска област.
Първата днес е отредена за дом на архитектите. Сградата е един от ярките образци на типичната арбанашка жилищна архитектура от XVIII век. Реставрирана и адаптирана е през 1972-75 г. През 1978 г. къщата на баба Кали е обявена за паметник на културата от национално значение. 

Двуетажната постройка още помни тихите стъпки на вечната Невена Коканова, която тичешком слиза по дървената стълба, за да се отдаде в прегръдките на голямата си любов - сърбина Раде Маркович.
През 1963-64 г. къщата в Арбанаси е основна снимачна площадка на филма на Въло Радев "Крадецът на праскови", разказващ за невъзможната любов (която от екрана се прехвърля и в живота) между Лиза (Невена Коканова), жената на коменданта, и Иво Обренович (Раде Маркович) - подпоручик от сръбската армия, военнопленник след Първата световна война. 

Първата сцена, в която двамата са заедно, била тази със залавянето на войника с откраднатите праскови. И понеже режисьорът искал да снима в естествена среда, а не в декори, а есента вече напредвала, се наложило да закрепват клонки от по-млади дръвчета върху другите дървета в двора.
Вързали праскови, които пробивали с тънка тел и ги закачвали по дърветата, като за целта били заредили в хладилните камери на Горна Оряховица десетки касети с плодове, разказват местни хора, които са били свидетели на събитията оттогава.

Невена Коканова снимала в Арбанаси и Търново до обяд и след това пътувала по пет часа до София за театрални постановки. След спектакъла, към полунощ отново поемала към Арбанаси. От умората тя спяла права, седнала, на стълбите в къщата в Арбанаси, където снимали, докато я приготвяли за снимка.
В свободните си нощи обаче актьорите се забавлявали в новооткрития бар на хотел "Янтра" във Велико Търново, който по това време се ползвал като клуб на кинаджиите.
Къщата, пазеща тайните на Невена Коканова и Раде Маркович, днес е отлично запазена и стопанисвана от търновските архитекти. За нея се грижи домакин и тя често приема архитекти за творчески срещи. След предварителни заявки в нея може да нощуват и туристи.

Типичната търновска и арбанашка къща е изцяло каменна и наподобява на малка крепост с вътрешни стълби. Няма балкони и еркери, но има закрит чардак като обединително вътрешно пространство. Този вид архитектура и устройство са характерни за Венеция.
Същевременно търновската къща през Възраждането е приела и много от архитектурните елементи на сградите от Изтока с изградените атриуми, използвани за осветление и проветряване.

Оказва се, че по-богатите постройки, характерни за търновския край, са взели по нещо едновременно и от Изтока, и от Запада. Затворените чардаци например са типични за венецианската архитектура, а атриумите – за източноарабската.
Такива примери са Констанцалиевата и Хаджиилиевата къща в Арбанаси, обяснява арх. Донка Колева, главен експерт в дирекция "Култура и туризъм" в Община Велико Търново.
Първото и единствено цялостно изследване на арбанашките домове, направено преди десетилетия от архитектите Дафина Кирилова и Георги Данчев, сочи, че голяма част от оцелелите днес сгради са по-стари от Съединените американски щати, обявили своята независимост през 1776 г.

В днешно Арбанаси най-старата сграда е Попянковата къща, строена през 1695 г. Достолепното и запазено здание е до кметството в историческото село в огромен двор зад тежка заключена порта. Къщата е препродавана и е сменила на няколко пъти собствениците си.
Първият й стопанин е бил Христо Попянков, от където идва нейното име. След това е стояла необитаема. Следващият собственик е Димитър Шопов, който я получава като наследство от жена си. През 1959 г. Шопов я продава на Стефанка Аврамова, която е собственик през периода на изследването на  Данчев и Кирилова.

Впоследствие „Автокомбинат Велико Търново" купува къщата и прави основен ремонт на имота. Бивши дългогодишни служители на комбината разказват, че сградата е използвана за представителни нужди. В нея се провеждали банкети и семинари, били настанявани гостите на държавното предприятие, контролирало и управлявало автотранспорта в старопрестолния град.
Впоследствие къщата е продадена на семейство Минчо и Цветана Мечкови от Стара Загора, чиято собственост се води до днес през фирмата "Виатур".

В изследването на архитектите Дафина Кирилова и Георги Данчев Попянковата къща е описана с приземия от каменни стени, зидани с глина, и състояща се от три помещения - маза, яхър и скривалище, а под по-късно пристроеното домакинско помещение има дам.
Етажът бил паянтов, направен от талпи. Стените отвътре са замазани с глина и варосани. Подовете са от трамбована глина. Таваните са от греди, отгоре наковани с дъски. Голяма дървена и открита стълба извежда под стрехата до открития чардак, наричан още хает или одая.

От чардака се влиза в тъмния коридор "хоризма", към който са двете жилищни помещения - стая и пруст. От стаята е заделено тясно и дълго кухненско помещение "хашево" с огнище, през което се пали зиданата печка в стаята. От коридора се влиза в домакинското помещение "фанарие", което е с дъсчени стени и пещ и има изход към двора. До фанарието е пристроено помещение за пране, миене на съдове и клозетите - "юфири".

Архитектите са категорични, че Попянковата къща е с типичната архитектура и е изградена изцяло на един път. За годината на строежа 1696 г. свидетелства надпис с украса над мазата на северната стена на приземието. Както в повечето типични арбанашки къщи, дълбокият засводен вход на мазата и входът на яхъра са поставени така, че пред тях остава един незастроен ъгъл, над който е чардакът, подпрян отдолу с дървени подпори.
При някои от тези къщи по-късно откритият ъгъл е бил затворен с каменни стени и пред входовете на мазата и яхъра е оформено предверие.

Невена Коканова и Раде Маркович в сцена от филма на Въло Радев, заснета в Арбанаси Попянковата къща е строена през 1695 г. Днес тя е собственост на старозагорци Хаджиилиевата къща в Арбанаси

В категории: Пътеводител , Бит и култура , Архитектура , Туристически обекти

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки